Определение № 258 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 711/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Л. против решение № 1336 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 1013/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 731 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 13020/2017 г. на РС-Пловдив. С последното е намалено завещанието на И. Х. Л., съставено на 08.10.2016 г. в полза на касатора Й. И. Л. на 4/6 ид.ч. от ПИ .... по кад. план на [населено място] с площ 420 кв.м., съставляващ УПИ .... от кв. .... по плана от 1967 г. ведно с двуетажната жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. със сумата 14233,92 лв. като е възстановена запазената част на И. Р. Л. и на М. Р. Л. от наследството на И. Х. Л. с по 7116,96 лв., и е допусната съдебна делба на същия имот между М. К. Л. с квота 3670/66060 ид.ч., И. Р. Л. и на М. Р. Л. с квоти от по 10786,96/66060 ид.ч. и касатора Й. И. Л. с квота 40 816,08/66060 ид.ч. Уважен е искът по чл. 30 ЗН, като е намалено същото завещание и по отношение на разпореждането в полза на касатора с: а / 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор .... с 12120,16 лв. и е възстановена запазената част на И. Р. Л. и на М. Р. Л. от наследството на И. Х. Л. с по 6060,08 лв.; б/ 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор .... с 4848,06 лв. и е възстановена запазената част на И. Р. Л. и на М. Р. Л. от наследството на И. Х. Л. с по 2424.03 лв. Отхвърлен е искът за делба, предявен от Й. Л. на едноетажната жилищна сграда със сутерен с площ 90 кв.м., построена в имот пл. № ...., за който е отреден УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място] от 1967 г. Прекратено е производството по иска за делба по отношение на имотите, от които наследодателката И. Л. е притежавала идеална част. поради наличие на съсобственост с трети лица, която не е прекратена до приключване на съдебното дирене и в тази част, решението с характер на определение е влязло в сила. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд не е изложил подробни мотиви, не е обосновал защо възприема втората СТЕ, а не първата, не е обсъдил доводите във въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 236 ГПК относно задължението на съда да изложи в мотивите на решението исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи / Р № 241/17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/2011г. на ІІ гр.о./ Твърди се противоречие със съдебната практика - Р № 96/10.06.2019 г. по гр.д.№ 2756/2018 г. І гр.о. по въпроса: при определяне размера на запазената част, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на имотите, едната от които е оспорена, а другата – не е, длъжен ли е съдът да приеме неоспореното заключение. Евентуално се твърди и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по същия въпрос. Поставен е и въпроса какви действия са необходими за отблъскване на владението, но по него не е посочено основание, на което се иска допускане до касация. Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, защото решението съдържа мотиви, в които е обосновано защо е възприета втората СТЕ за оценка на имотите, включени в масата по чл. 31 ЗН, т.е. решението не е постановено с противоречие с цитираната съдебна практика. Посочва се, че второто решение е неотносимо, защото касае извършване на делбата. Оспорва се искането за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са налице предпоставките на този текст. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: М. К. Л., И. Р. Л. и М. Р. Л. са предявили иск за делба против Й. И. Л. на ПИ .... по кад. план на [населено място] с площ 420 кв.м., съставляващ УПИ .... от кв. .... по плана от 1967 г., ведно с двуетажната жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., а вторите двама – И. и М. Л. са предявили иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на И. Х. Л., като се намали оставеното от нея завещание, съставено на 08.10.2016 г. в полза на касатора Й. И. Л., включващо две завещателни разпореждания – на 4/6 ид.ч. от описаното дворно място и къща от 80 кв.м. и на имотите, останали в наследство на завещателката от родителите й: 1/4 ид.ч. от ПИ № .... и ПИ .... и двата, находящи се в [населено място], [община], обл. Пловдивска. Ответникът Й. Л. оспорва иска за делба при посочените квоти и иска за възстановяване на запазената част. Поискал е включване в делбата на новата едноетажната жилищна сграда със сутерен с площ 90 кв.м., построена в имот пл. № ...., за който е отреден УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място] от 1967 г. По делото е безспорно установено, че общите наследодатели на страните И. Р. Л. и И. Х. Л. са сключили граждански брак 1949 г. през времетраенето на който са придобили по давност къща с дворно място в [населено място] /сега град/, идентични с описаните в първоначалната искова молба. Съпругът И. Р. Л. е починал на 25.07.1994 г. и оставил преживяла съпруга И. Л. и две деца – Р., починал на 21.10.2016 г., чийто наследници са ищците /съпруга и две деца/ и ответникът Й.. Със заявление по чл. 56, ал.2 ЗТСУ /отм/, нот. заверено през 1983 г. /за което не може да се установи дали е вписано/, наследодателят И. Л. е учредил право на строеж за къщата от 90 кв.м. на сина си Р. Л.. Одобрени са строителни книжа на негово име от 1988 г. къщата е построена от него и съпругата му, приземният етаж е преустроен от тях в магазин. В тази къща той е живял до смъртта си 2016 г. със семейството си. С н.а. № .... г. са признати за собственици по давност Р. И. Л. и М. К. Л.. С н.а. № .... г. те са прехвърлили имота на сина си И. Л.. Искът за делба е предявен на 17.08.2017 г. Преживялата съпруга на общия наследодател И. Л. е оставила саморъчно завещание от 08.10.2016 г. в полза на касатора Й. И. Л. на нейната идеална част от дворното място и двуетажната жилищна сграда в [населено място] и земеделските земи, останали в наследство от родителите й. От дворното място с къщата тя е притежавала 4/6 ид.ч. Като наследник на баща си Х. А. П., починал на И. Л. е придобила 1/4 ид.ч. от ПИ № .... и ПИ .... и двата, находящи се в [населено място], [община], обл. Пловдивска /н.а. №.... и № ...., и двата от .... г. на нотариус С./ Като наследник на майка си В. К. П., починала на 02.12.1972 г., И. Л. е придобила 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор ...., възстановен с Р № 7724/11.03.1999 г., но от него не е поискано възстановяване на запазената част. Стойността му е включва само в масата по чл. 31 ЗН. Страните не спорят относно това, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включат завещаните имоти – 4/6 ид.ч. от дворното място с двуетажната къща в [населено място], имоти от родителите на завещателката – 1/4 ид.ч. от три имота: ПИ № .... и ПИ .... и двата, находящи се в [населено място], [община], обл. Пловдивска и ПИ .... в землището на [населено място] и имотите, останали в наследство от бащата на наследодателя И. Л. – Р. И. Л., починал на 12.02.1966 г., възстановени с решения № 629П-115.04.2015 г. в землището на [населено място]: ПИ № ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ ...., с решение № 0509/15.05.1995 г. в землището на [населено място]: ПИ ...., ПИ .... и имота в землището на [населено място], възстановен с решение № 1889/02.10.1997 г. От тези имоти наследодателят на страните И. Л. е наследил 1/3 ид.ч., а съпругата му - завещателка И. Л. - 1/3 ид.ч. от нея, т.е. 1/9 ид.ч. За оценка на това имущество към момента на смъртта на завещателката – 2017 г. са назначени две експертизи. Първоначалната експертиза с в.л. Г. не е оспорено в частта за оценката на дворното място с къщата. Оспорена е от ответникът относно оценката на останалите имоти. Той е поискал назначаване на повторна експертиза, изготвена от в.л. Й.. Спорни са оценките на ПИ № .... и ПИ .... и двата, находящи се в [населено място], [община], обл. Пловдивска, които са близо до населеното място и наоколо има застроени имоти. Вещо лице Г. е обяснила в съдебно заседание, че определените от нея оценки на тези два имота 15940 лв. и 4250 лв. са осреднени пазарни оценки, като е съобразила оферти за предлагани имоти в този масив, които са много различни в голям диапазон. Според в.л. Й., оценката на 1/4 ид.ч. за същите имоти е съответно 37 500 лв. и 15 000 лв., като тези оценки са обосновани с това, че тези имоти са атрактивни, има търсене и предлагане, земеделски са, но се търсят с цел промяна на предназначението, защото са до населеното место и има наоколо застроени имоти, близо са до пътя, поради което са оценени по сравнителния метод - сравнени са три оферти е взета осреднената стойност от тях – по 21 евро на кв.м. Отчетен е и процент спекулативност, тъй като оферираната цена подлежи на договаряне и може да бъде намалена. Отчетено, е, че може да се смени предназначението, но оценката е дадена за имота със сегашното му предназначение без да е сменено то при отчитане на потенциялната възможност за това. За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че масата по 31 ЗН има стойност 98349,39 лв. Съдът е разгледал подробно и двете заключения и конкретно мотивациите на вещите лица при определяне на оценките като е възприето заключението на в.л. Й., като компетентно и обосновано. Изчислил е, че запазената част за всеки от двамата ищци – по 1/6 е на стойност 16391 лв., а двамата общо ще получат в наследство от баба си И. Л. само общо 1/18 от земеделските земи, възстановени на свекър й Р. И. на стойност 735,94 лв. За да се допълни запазената им част следва да получи всеки от тях по още 15655 лв., а ответникът е получил в повече от разполагаемата и запазената си част с 31311,24 лв. Тъй като с един завещателен акт се прави разпореждане с няколко имота, пропорционално следва да се намали всяко разпореждане. В частта за дворното място с къщата, завещанието е намалено с 14 233,92 лв. – по 7116,96 за всеки от двамата ищци по иска по чл. 30 ЗН. В частта за ПИ № ...., намалението е с 12120,16 лв. – по 6060,08 за всеки и в частта за ПИ ...., намалението е с 4848,06 лв. – по 2424,03 лв. за всеки. При отчитане на намалението и възстановената запазена част и квотите, придобити по наследство от общия наследодател И. Р. Л. от дворното място и двуетажната къща, които за ищците са по 1/18 ид.ч. са определени квотите, при които е допусната делбата. Относно едноетажната жилищна сграда в имота, съдът е приел, че е учредено право на строеж в облекчената форма на чл. 56, ал.2 ЗТСУ. Разгледано е и оригинерното основание придобивна давност, /до колкото не може да се установи дали заявлението по чл. 56, ал.2 ЗТСУ /отм/ е вписано, а вписването е част от фактическият състав за придобиване на суперфициалното право по този ред/ Затова е бил издаден и нот. акт, с който съпрузите М. и Р. Л. са признати за собственици по давност. Съдът е прието, след анализа на писмените и гласни доказателства, че тази сграда не е съсобствена между страните, поради което по отношение на нея искът за делба, заявен от ответника е отхвърлен. Не кореспондира на съдържанието на обжалваното решение наведеното основание за допускане до касация по първия въпрос за задължението на съда да изложи мотиви. От изложението по-горе е видно, че към решението има мотиви и те съдържат изложение в какво се състоят исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. В този смисъл въззивното решение не е постановено в противоречие с Р № 241/17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/2011г. на ІІ гр.о. и със съдебната практика по приложението на чл. 236 ГПК. Във въззивната жалба са направени два довода за не съгласие с оценката на завещаните имоти в землището на [населено място] и за необоснованост на извода за това, че едноетажната жилищна сграда на 90 кв.м. не е съсобственна между ответника и ищците. Тези два довода са обсъдени от въззивния съд и са преценени като неоснователни. В този смисъл първият поставен въпрос, касаещ липса на мотиви към решението на въззивният съд не обуславя допускане до касация. По вторият въпрос „при определяне размера на запазената част, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на имотите, едната от които е оспорена, а другата – не е, длъжен ли е съдът да приеме неоспореното заключение”, се твърди противоречие със съдебната практика - Р № 96/10.06.2019 г. по гр.д.№ 2756/2018 г. І гр.о. Това решение е постановено в производство по обжалване на решение, с което е извършена съдебна делба по чл. 353 ГПК, като по поставеният въпрос е прието че при наличието на оспорено и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение и да игнорира оспореното, а следва да кредитира това заключение, което сочи действителната стойност на имотите, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към релевантният момент, като съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите и на какво се дължи разликата в заключенията. По настоящото дело, въззивният съд е обсъдил и двете заключения на вещите лица, аргументите, които са изложили за определената оценка, посочени по-горе и е приел, че заключението на в.л. Й. е компетентно и обосновано. То е било и неоспорено от страните. Затова съдът приема, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с Р № 96/10.06.2019 г. по гр.д.№ 2756/2018 г. І гр.о. Обстоятелството, че в него е посочено, че съдът не е длъжен да приеме неоспореното заключение и да игнорира оспореното не означава, че съдът не може да приеме неоспореното. Съдебната практика по чл. 202 ГПК е непротиворечива относно това, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да аргументира защо възприема или не всяко едно от тях. /Р № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV гр. о., Р № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І гр. о., Р № 107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., Р № 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Въззивното решение е съобразено с тази съдебна практика – обсъдил е всяко от заключенията и аргументите, поради които вещите лица са определили съответните оценки и е приел, че заключението на повторната експертиза е по-обосновано. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Решението е съобразено със съдебната практика. Втория довод във въззивната жалба е касаел изводът на РС, че едноетажната жилищна сграда със сутерен е придобита от М. и Р. Л. в резултат на учредено право на строеж, а дори да се приеме, че заявлението не е било вписано, то сградата е придобита на основание давност, като се е позовал на убедителни писмени и гласни доказателства. Върху тази сграда ответникът Й. Л. никога не е установявал владение, тя е изградена от М. и Р. Л. със съгласието на собственика на терена, без възражение от съпругата му, също собственик на терена. Изградена е със строителни книжа на тяхно име и с техни средства и от построяването на сградата само те са живели в тази къща, преустроили са сутеренния етаж и са го ползвали за магазин. Преди повече от десет години от образуване на настоящото дело за делба, те са се снабдили с нот. акт по обстоятелствена проверка и са се разпоредили с имота в полза на ищеца. И. Л.. Касаторът е възприемал тези фактически действия и не се е противопоставил до предявяване на иска за делба /периот, много по-дълъг от десет години/. Затова и въпросът „какви действия са необходими за отблъскване на владението” не обуславя допускане до касация. Наследодателите на страните никога не са владели тази сграда и тя не е част от оставеното от тях наследство, а от наследодателя е изразено изрично съгласие за изграждането й, наследодателката се е съобразила с това и не е посочила в завещанието си тази сграда. Отделно от това, по този въпрос не е посочено и основание, на което се иска допускане до касация. Затова по този въпрос не е обосновано и не се допуска касационно обжалване. При условията на евентуалност е заявено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по първите два въпроса, но това основание не е обосновано. Както вече се посочи, по първите два въпроса има съдебна практика, която е актуална и не се нуждае от промяна, поради което не се допуска касационно обжалване и на това наведено основание. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски, доказани с приложените договор за правна помощ и фактура в размер на 800 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение