Определение № 425 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 302/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат К. Т., с вх.№ 356/18.01.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №1778/20.12.2011 г. по ч.гр.д.№1375/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Определение №2377/15.09.2011 г. по гр.д.№2465/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО. По повод частна жалба на Ю. Т., трето лице за изпълнителното производство, Пловдивският окръжен съд е приел, че същият не е процесуално легитимиран да обжалва публичната продан, поради лиса на внесен от него задатък/арг. от чл.435, ал.3 ГПК/. По повод жалба на настоящия частен жалбоподател [фирма] Пловдивският апелативен съд е възприел крайните изводи на окръжния съд за недопустимостта на подадената частна жалба от жалбоподателя Тутджер, по съображения за необжалваемост на протокол от 13.08.2010 г. С него са обявени постъпилите наддавателни предложения и частният жалбоподател Т., като наддавач, който не е внесъл задатъка, не е допуснат до участие в публичната продан. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като сочи, че в противоречие със съдебната практика и тази на ВКС, не е спряно производството пред Пловдивския окръжен съд, поради открито производство по несъстоятелност за жалбоподателя. Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на частната касационна жалба. Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Постановеното от Пловдивския окръжен съд, като контролна инстанция, определение по чл.437 ГПК, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ю. Т. срещу действията на частния съдебен изпълнител, подлежи на контрол за законосъобразност пред съответния апелативен съд, какъвто е упражнен от Пловдивския апелативен съд. Неговото определение е окончателно, защото за разлика от исковия процес, в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител триинстанционното разглеждане на делата не е предвидено/арг. от чл.437, ал.4 и чл. 274, ал.3, т.1 ГПК/. В производството по чл.435 и сл.ГПК въззивният съд не действата като същинска въззивна инстанция, а само като контролна инстанция. В същия смисъл е и ТР 3-2005-ОСГКТК, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд