Определение № 422 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 18547/27.02.2023 г. на Столична община, чрез юрисконсулт С. Д., срещу въззивно решение № 324/19.01.2023 г. по гр. д. № 10294/2022 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържат се множество касационни оплаквания и се излагат съображения за неправилност на съдебната практика, обосноваваща изводите си на свидетелски показания. Поставя се въпрос: При определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди следва ли съдът да събира информация и да изследва доходите /месечни/ на пострадалото лице. Ответникът по касация И. П. З., чрез адвокат Д. Д., [населено място], е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените разноски пред касационната инстанция. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 3567/18.04.2022 г. по гр. д. № 50837/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на И. П. З. за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 4000 лева до 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на горния край на лъчева кост на дясна ръка и кръвонасядания по долните крайници при падане на 16.08.2021 г., поради неравен /разбит/ тротоар в гр. София, кв. "Бояна", ул. "Герганица", пред стълбите до магазин „Оптима“. Вместо него е постановено друго, с което Столична община е осъдена да заплати на ищцата разликата над присъдения размер от 4000 лева до 8000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В останалата част, с която Столична община е осъдена да заплати на И. З. сумата 4000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния инцидент, и искът е отхвърлен за разликата над 8000 лева до предявения пълен размер от 10 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелката Д., че на 18.08.2021 г. е станал инцидент на част от общински път. Ищцата претърпяла падане на неравен /разбит/ тротоар в гр. София, кв. "Бояна", ул. Герганица пред стълбите до магазин „Оптима“. Съдът е посочил, че тротоарът е общинска собственост и според чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането му е задължение на общините, а тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Съдът е приел, че частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало да се поддържат от общината и тя носи отговорността за причиняването на вреди от него. Бездействието на нейните служители да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.1 ЗДвП за поддържане в изправно състояние на тротоара като част от пътя - общинска собственост, е противоправно поведение, което обуславя гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД на Столична община. От събраните свидетелски показания се установява, че уврежданията на ищцата са настъпили от падане поради наличие на неравности по общинския тротоар. От представените писмени доказателства – лист за преглед на пациент в Спешно отделение от 18.08.2021 г. и рентгеново изследване от същата дата, както и от медицинската експертиза се потвърждава механизмът на настъпване на уврежданията – падане от собствен ръст и опиране на терена с дясната ръка. От приетото заключение на вещото лице се установява още, че при падането ищцата е получила счупване на дясна лъчева кост в областта на главичката без разместване на костните фрагменти, както и кръвонасядания по долните крайници. Болките и страданията, които са й причинени от получените увреждания, били най-интензивни непосредствено след травмата за 7-10 дни. Проведено е лечение чрез имобилизация с мека превръзка за 2-3 седмици, след което е направено ранно раздвижване на ръката за намаляване на мускулната хипотрофия. Вещото лице е направило уточнение, че счупването е без разместване, но не е леко, защото е вътреставно. Към момента на съставяне на заключението му е налице припукване в областта на лакътната става, поради което ищцата има затруднения при носене на по-тежки предмети. При тези данни съдът е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника. При определяне размера на обезщетението е посочил, че отчита тежестта на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените на ищеца болки и страдания. Телесното увреждане е счупване на голяма кост на ръката, възстановяването е около месец, от което 2-3 седмици ищцата е била с имобилизация и поне 10 дни интензивни болки. Съдът е направил съпоставка с присъжданите обезщетения в сходни случаи и е определил за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000 лева. Посочил е, че този размер съответства на икономическите условия към 2018г. и съдебната практика за подобни увреждания, поради което първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено, а на ищцата да се присъдят още 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от причиненото непозволено увреждане. С решение № 774 от 16.02.2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е осъдил Столична община да заплати на ищцата и законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно определянето на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост. Налице е константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът и характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, отражението върху начина му на живот и конкретните му преживявания. В случая размерът на дължимото обезщетение е съобразен с практиката на ВКС относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, а именно: възрастта на пострадалата, броя и вида на причинените увреждания /фрактура на дясна лъчева кост и кръвонасядания по долните крайници/, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания /едномесечно възстановяване/, тяхното отражение върху ежедневието /поради това че ищцата възрастна, болките в дясната ѝ ръка възпрепятстват носенето на тежки предмети като торби за пазаруване/. Даденото разрешение съответства и на присъжданите обезщетения при сходни случаи, както са съобразени и обществено-икономическите условия към деня на инцидента – 16.08.2021 г. С оглед на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице соченото от касатора основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателствата и обосноваване на изводите на показанията на един свидетел. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. За да се проверят оплакванията на касатора и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба – И. П. З., [населено място], не е представила доказателства за извършени от нея разноски по настоящото производство, поради което такива не следва да ѝ бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.