Определение № 3669 от 23.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Групама Животозастраховане" ЕАД срещу решение № 371/31.03.2025 г. по в.гр.д. № 1575/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение на СГС от 02.11.2023 г. по гр.д. № 5834/21 г., и "Групама Животозастраховане" ЕАД е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл.456, вр. с чл.382 КЗ сумата от 25 105,26 лв. - по предявен по реда на чл.134 ЗЗД иск на А. Д. С. и Б. И. С.. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, а И. Б. С. е бил включен в групата като застрахован с подписването от него на сертификат № В0004260159190222. По процесното застрахователно правоотношение "Групама Животозастраховане" ЕАД е застраховател, И. Б. С. е застрахован, а „Банка ДСК“ АД е трето ползващо се лице.

Сочи се от касатора, че в клаузата на раздел V, т.25.1 от Общите Условия е предвидено, че при неплащане на премия от застрахованото лице в срок от 25 дни от нейния падеж настъпва прекратяване на застраховката, без да е необходимо да се изпраща писмено изявление до застрахования. Вноската от застрахователната премия с падеж на 22.05.2019 г. не е била платена, поради което с изтичане на 25 дни от падежа застрахователният договор е бил прекратен - на 16.06.2019 г. В този случай не следва да се прилагат нормите на чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД, защото отнапред страните по застрахователния договор са уговорили предпоставките и начина за неговото прекратяване. Излага се от касатора довод, че нормата на чл.396 КЗ е специална и следва да се прилага с предимство пред нормите на ЗЗД. Тази специална норма допуска прекратяването на застрахователния договор да настъпи при неплащане на застрахователната премия, без да поставя изискване да се изпраща покана до застрахования. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.

Ответниците А. Д. С. и Б. И. С. са подали отговор, с който оспорват основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

„Банка ДСК“ АД, която е била конституирана като съищец, не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Б. С. е сключил с "Групама Животозастраховане" ЕАД договор за застраховка „Живот“, която обезпечава задълженията му като кредитополучател по сключения с „Банка ДСК“ АД договор за банков кредит от 22.02.2019 г. за сумата от 26 000 лв. Покрит застрахователен риск е „смърт“ на застрахования, а за ползващо се лице в застрахователния договор е посочена „Банка ДСК“ АД.

Прието е от правна страна, че разясненията в т.2 от ТР № 1/15 г. на ВКС касаят застраховка „гражданска отговорност“ и разглеждат друг вид неизпълнение на задължение на застрахования, поради което не следва да се прилагат досежно предпоставките за прекратяване на процесния застрахователен договор. Случаят не попада в хипотезата чл.446 ал.2 КЗ, която касае правоотношение по застраховка „Живот със спестовен елемент“.

Въззивният съд е констатирал, че дължимата застрахователна вноска с падеж на 22.05.2019 г. не е била платена, но е намерил, че това не води до автоматичното прекратяване на застрахователния договор, предвидено в Общите Условия, защото приложение следва да намерят правилата на чл.87 ал.1 и ал.3 ЗЗД. Тези правила имат принципно естество и следва да се прилагат с оглед предназначението на всяка договорна връзка – да бъде запазена и изпълнена. Не е правно, а и житейски защитимо да се обоснове правото на застрахователя да прекрати автоматично процесния договор поради неизпълнение в размер на 9,62 лв., и то без да даде на застрахования срок за изпълнение.

Прието е от въззивния съд, че застрахователният договор не е бил прекратен поради неплащане на вноската с падеж на 22.05.2019 г., поради което смъртта на застрахованото лице на 19.06.2019 г. е довела на основание чл.456 КЗ, вр. с чл.382 КЗ до възникване на задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение от 25 105,26 лв. в полза на третото лице „Банка ДСК“ АД.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Следва ли при наличие на изрична уговорка в застрахователен договор за автоматичното прекратяване след изтичане на определен срок от падежа на дължимата застрахователна премия, без да е извършено плащане, да се прилага правилото на чл.87 ал.1 ЗЗД и да се изисква допълнителна покана за изпълнение от застрахователя ?

2. Допустимо ли е съдът да приложи правилото на чл.87 ЗЗД и да изисква отправяне на покана за изпълнение, когато в застрахователен договор изрично е уговорено, че договорът се прекратява автоматично при неплащане на застрахователна премия на определен срок след падежа ?

3. Правилно ли е съдът да приложи чл.87 ал.1 и ал.3 ЗЗД и да изисква допълнителна покана за изпълнение, когато застрахователният договор съдържа клауза за автоматично прекратяване при неплащане на премия в предвиден срок ?

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението за противоречие с решение № 163 от 11.11.2016 г. по т.д. № 2821/14 г. на ВКС и ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. Излагат се съображения, че за правилото на чл.368 ал.3 от действащия КЗ следва да се прилагат разрешенията в посочените решения на ВКС относно фингираното връчване на писменото предупреждение, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 ще упражни след изтичането на 15 дни от падежа на разсрочената вноска, а именно - прекратяване на застрахователния договор.

Сочи се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно. Наличието на това основание се обосновава с твърдението, че в нарушение на основните логически, опитни и общоприложими правила въззивният съд е приел, че е налице покрит риск, а това води до неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав на ВКС намира, че не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В утвърдената практика на ВКС е застъпено принципното становище, че понятието "очевидна неправилност" представлява квалифицирана форма на неправилност, която обаче е различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото и извършените от въззивния съд процесуални действия. Посоченото основание ще е налице при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

Касационният съд намира, че оплакването за неправилност на извода на въззивния съд за наличието на покрит риск, водещо до неправилно приложение на материалния закон, представлява довод за неправилност на въззивното решение като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не може да се обсъжда във фазата по селекция по чл. 288 ГПК. Соченият от касатора порок на съдебния акт не покрива критериите на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор – налице е общото основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на въпросите е изпълнено и изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че въпросите следва да се обединят и уточнят по следния начин – „Относно начина за прекратяване на застраховка "Живот", сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, в хипотезата на неплатена разсрочена вноска от застрахователната премия“. Така конкретизираният правен въпрос се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора, а за проверка дали е налице противоречие с цитираните от касатора решение № 163 от 11.11.2016 г. по т.д. № 2821/14 г. на ВКС и ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., постановени при действието на КЗ от 2005 г. /отм./, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

На основание чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса от 502,10 лв.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд