Определение № 4400 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., чрез адв. С., негов пълномощник срещу определение №8000 от 18.08.2022г. по възз. ч. гр. д. № 7021/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.04.2022г. по гр. д. №6078/2021г. на Софийски районен съд, 46-ти състав. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивната жалба на С. Г. С., чрез адв.С. срещу решение от 15.03.2022год. на СРС, постановено по гр.дело №6078/2021год. като просрочена. В жалбата е посочено, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски по делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, като не е поставен правен въпроси във връзка с това, а се сочи, че самото обжалвано определение има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че в приложения по делото отрязък от съобщението поради близката графика на изписване на цифрите 3 и 9 може да е объркана датата отразена върху съобщението за връчване на препис от решението, още повече, че на посочената дата 23.03.2022год. адв. С. не е посещавал СГС и не се е срещал с призовкар от същия съд, за да получи съобщението. Изтъква, че се касае за дело със значителен материален интерес и за жалбоподателят възникват значителни материални загуби и възможност за дело в европейския съд по правата на човека. Постъпило е възражение от ответната страна „Топлофикация София“ЕАД срещу частната касационна жалба, с което се оспорва същата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С решение от 15.03.2022год., СРС, 46-ти състав е отхвърлил предявения от С. Г. С. иск с правно основание чл.137, ал.3 ЗЕ, във вр. с пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ срещу „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000лв. част от сумата от 71 500лв., представляваща стойност на изградени съоръжения-присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатни станции за бл.38 на [улица], [населено място]. По делото е приложено съобщение до ищеца за връчване на препис от решението на СРС, подлежащо на обжалване в двуседмичен срок, в което призоваващия е удостоверил връчване на съобщението на 23.03.2022год. на адв.С.. На 11.04.2022год. с вх.№25030572 е постъпила въззивна жалба от С. Г. С., чрез адв. С. срещу решението на СРС от 15.03.2022год. С разпореждане от 13.04.2022год. първоинстанционният съд като администриращ въззивната жалба е приел, че последната е подадена след срока за обжалване, който е изтекъл на 06.04.2022год. след като на 23.03.2022год. е връчен препис от решението на адв. С. и като просрочена е постановил връщането й. След подадена частна жалба от ищеца С. Г. С., чрез адв. С., срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба с определение от 18.08.2022год. СГС е потвърдил разпореждането. В частната жалба е изложено единствено оплакването, че на 29.03.2022год. е връчено решението, което се обжалва и което е посочено върху отрязъка на съобщението, който се намира в адв. С. и който е приложен към нея. В обжалваното определение въззивният съд е посочил, че видно от отбелязването върху отрязъка от съобщението, приложен по делото, препис от решението е връчен на 23.03.2022год. на адв. С. и това е датата, която е удостоверена от призовкаря. Отбелязването на друга дата на частта от съобщението, която е за получателя е без правно значение, още повече, че срещу посочената дата липсва подпис на длъжностно лице, натоварено с функциите да удостоверява връчването. Въззивният съд е приел, че подадената въззивна жалба на 11.04.2022год. и след двуседмичния срок за обжалване, който тече от датата на връчване на препис от решението се явява просрочена и подлежи на връщане. При тези съображения въззивният състав е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Жалбоподателят изобщо не е формулирал правен въпрос във връзка с цитираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и не са изложени специфичните допълнителни предпоставки, посочени в ТР№1/19.02.2010год. на ОСГТК на ВКС. В изложението към частната касационната жалба се съдържат оплаквания по правилността на обжалвания акт и които не се разглеждат в производството по допустимост. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се изложи и следното: В изложението се правят оплаквания за неправилно приета дата на връчване на препис от решението, като за първи път се изтъква, че върху върнатото съобщение за връчване на препис от решението поради близката графика на изписване на цифрите 3 и 9 може да се е създало объркване и погрешно да е приета датата 23.03.2022год. за дата на получаване на препис от решението и каквото близко изписване не е констатирано към датата на проверката, а не и твърдяно от жалбоподателя до този момент. Единствените доводи на жалбоподателя са били, че датата на получаване на препис от решението е 29.03.2022год., но не заради близката графика на изписване на цифрите 3 и 9 върху разписката и екземпляра на съобщението, приложен по делото, а поради това, че на 29.03.2022год. е връчен препис от решението на страната и за което се сочи само, че това следва от датите върху екземпляра на съобщението, предоставено на адв. С. и от отбелязване в неговия личен график на делата и без да се сочат други доказателства и да се иска събирането на такива във връзка с твърденията за друга дата на получаване на книжата. Именно разглеждайки изтъкнатите доводи в частната жалба въззивният съд е изложил в мотивите си, че официалното удостоверяване на връчване на препис от решението по делото се констатира от екземпляра на съобщението, приложен по делото и от разписката към него, в което е отбелязана именно датата 23.03.2022год. за получаване на препис от обжалваемия акт, удостоверено и от връчителя и от адв. С. срещу подпис върху разписката, а отбелязаната друга дата върху екземпляра на съобщението на адв. С. е без правно значение, още повече, че върху този екземпляр няма подпис на длъжностно лице, натоварено с връчване на книжата и също така има поправка върху изписване на датата. Изложените мотиви на въззивния съд, съответстват на констатациите на двете инстанции въз основа на приложените по делото книжа, както и са разгледани всички конкретни оплакванията и твърдения на жалбоподателя за друга дата на получаване на книжата, което не е установено от жалбоподателя. Още повече, че препис от решението по делото е връчен от длъжностно лице в първоинстанционния съд, а не както се сочи от въззивния съд и върху екземпляра от съобщението за пълномощника не е налице удостоверяване на връчване на препис от обжалвания акт и съответната дата на връчване с посочване на име, длъжност на връчителя при съответния съд и негов подпис. В тази връзка не са правени доказателствени искания от жалбоподателя пред въззивния съд за установяване на неговите твърдения, които са обосновани единствено с отбелязаната дата върху неговия екземпляр от съобщението и върху който няма удостоверяване от връчителя на датата на получаване на книжата, като има и поправка при изписване на датата. Поради което след като е констатирано, че въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение, който тече от връчването му с оглед на удостовереното в приложеното съобщение и разписка към него, и на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК жалба подлежи на връщане, каквото е постановил администриращия въззивната жалба първоинстанционен съд. Неговия акт като законосъобразен е потвърден от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.