Определение № 1629 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. А. чрез адв. Р. против определение № 1112 от 16.12.2022 г. по ч. гр. д. № 653/2022 г. на Окръжен съд - Русе. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на частната касационна жалба е посоченото въззивно определение, с което е оставена без уважение частната жалба на А. С. А. срещу определение № 3410 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 3417/2022 г. на Районен съд - Русе, с което е върната частна жалба с вх. № 19356 от 04.08.2022 г., подадена от жалбоподателя срещу определение от 08.07.2022 г., постановено по същото първоинстанционно дело за прекратяване на производството в частта досежно предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за нищожност на договор за цесия. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството по иска за нищожност на цесията - с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД е прекратено с определението от 08.07.2022 г. на първостепенния (районен) съд, което е връчено лично на пълномощника на ищеца А. А. - адв. Р. на 26.07.2022 г., както и че срещу този съдебен акт е постъпила от лицето частна жалба с вх. № 19356/04.08.2022 г. (пощенско клеймо от 02.08.2022 г.) С определение от 05.08.2022 г. по гр. д. № 3417/2022 г. районният съд е прекратил производството по делото и в останалата му част - по иска за недължимост на суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 44483/2013 г. на Софийски районен съд и образувано изп. д. № 2172/2016 г. на ЧСИ М. П., а по отношение на частната жалба е констатирал, че е нередовна поради невнесена държавна такса и я е оставил без движение с указание до подателя й за внасяне на сумата от 15 лв. по сметка на Окръжен съд - Русе в едноседмичен срок от съобщението. Изтъкнато е, че страната е уведомена за указанията на съда чрез своя пълномощник лично, който с молба от 13.09.2022 г. (пощенско клеймо от 12.09.2022 г.) поискал от съда да му продължи срока за изправяне на недостатъка на частната жалба с 10 дни, тъй като отсъствал от града и не разполагал с банковата сметка на окръжния съд, по която да нареди плащането. С определение № 3410 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 3417/2022 г. на РС - Русе молбата на страната за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по частната жалба е приета за неоснователна (отсъствието на пълномощника от града и незнанието от негов страна на банковата сметка на съда е прието да не съставлява уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК), а частната жалба - върната като нередовна. Изводите на съда по обжалваното определение са основани на виждането, че посочените от пълномощника на жалбоподателя обстоятелства в молбата по чл. 63 ГПК нямат естеството на уважителни причини за процесуалния пропуск - както да положи усилия да получи необходимото съдействие от доверителя си, така и да се снабди с данни за банковата сметка на окръжния съд, която е публично оповестена на интернет страницата му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдение, че въззивното определение е очевидно неправилно. Касационното обжалване не следва да се допуска. Отсъства сочената от страната очевидна неправилност на въззивното определение като предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила - т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Преповтарянето от страната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК на доводите му в касационната жалба относно неправилността в процедирането на съдилищата по молбата с правно основание чл. 63 ГПК не формира основание за допустимост на обжалването (вкл. и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, която също следва да се обоснове от страната, а не следва да се извежда служебно от ВКС). Вън от горното, не се откриват други основания за допускане на касационен контрол. Следва да се има предвид, че селектирането на частната касационна жалба на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се извършва по релевантен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение (така указанията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Този въпрос (материалноправен или процесуалноправен) следва да е включен в предмета на спора и обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на въпроса да са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе значимия въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от заявените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В обобщение, не се откриват предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за допускане на касационен контрол е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.