Определение № 71 от 03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. З. А. чрез адв. Ж.А. срещу решение №65 от 22.06.2020г. по в.гр.дело № 148/2020г. на Апелативен съд –Варна, с което е потвърдено решение № 1429 от 03.12.2019 г по гр.д. № 836/2019 г на Окръжен съд Варна Въззивният съд е изтъкнал безспорното между страните и съдебно установено с влязло в сила решение (в друг процес) обстоятелство,че са били обвързани от предварителен договор,сключен на 8.01.2016г за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], м. „Франга дере”, с площ от 962 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда ,който договор е действителен, бил е прикрит с договор за заем. Ищците Н. и Й. К. са равалили извънсъдебно този договор,изтъквайки проявата на съществени недостатъци на сградата, констатирани и от приета по делото техническа експертиза. След сключването на договора в основната сграда и пристройките към нея се появили недопустими пукнатини, деформации и наклоняване на цялата сграда в североизточна посока. Допуснати са отклонения от проекта,довели до компрометиране на конструкцията, поради което сградата е негодна за ползване .Недостатъците са толкова съществени, че не могат да бъдат отстранени чрез ремонт. Основните носещи елементи са със съществени дефекти, поради което не могат да изпълняват функциите си.. Тези дефекти са съществували още при изграждането на сградата, следователно–и при сключването на предварителния договор, но поради естеството си не са могли да се забележат при огледа.Според въззивния съд,същите са дали осонование на купувачите да развалят предварителния договор и възражението,че ищците са знаели за недостатъците,се опровергава от показанията на разпитаната свидетелка. При предваритената уговорка къщата изглеждала добре, била измазана отвсякъде,но около 7-8 месеца по-късно започнали да се появяват пукнатините и сградата да се наклонява. С връчването на нотариалната покана ищците, като изправна страна,са упражнили правото да развалят предварителния договор и да поискат връщане на платеното по него.Потвърдено е уважаването на иска на купувачите по чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане на сумата 57000 евро,дадена на отпаднало основание,съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 23 753,83 лв, считано от деня на поканата. Оплакването на касаторите е,че след като е приел първите два елемента от фактическия състав на чл. 55 ,ал.1 предл.трето ЗЗД за неоспорени и ненуждаещи се от доказване ,спорът е бил съсредоточен върху въпроса за основанията,даващи право на ищците да развалят предварителния договор. Това право принадлежи само на изправната страна и анализирайки доказателствата в тази връзка, съдът е пропуснал да посочи кои факти подлежат на доказване.Указана е само доказателствената тежест при иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, но в решението се обсъжда и цитира чл.195, ал.1 ЗЗД,във вр чл.87, ал.3 ЗЗД Неправилната квалификация,заедно с неуказаната тежест на доказване са довели до незаконосъобразно и неправилно решение. Към жалбата е приложено изложение ,в което същите съображения се изтъкват при основания по чл. 280 ал.1 т.1 и чл. 280, ал.2 ГПК. Съгласно чл. чл.146 ал.1 т.5 ГПК съдът следва да посочи кои факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои факти подлежат на доказване или опровергаване от ответника, съответно да укаже как се разпределя доказателствената тежест.Не е посочена практика на ВКС, на която решението противоречи.Очевидна неправилност на въззивното решение се изтъква ,тъй като мотивите са в нарушение на формалната логика при явно несъобразяване с безспорно установени факти. Постъпил е отговор от Й. И. К. и Н. П. К.,чрез адв.Г.Б. .Не е формулиран въпрос, обусловил решаващите изводи на съда. Бланкетно е твърдението за противоречие с практика на ВКС.В случая отговора на исковата молба не е съдържал нито оспоравне на фактите, посочени от ищците, нито е съдържал възражения, основани на наведени от ответницата факти.Няма пропуск на съда да разпределеи доказателствена тежест в спор по чл.195 ЗЗД, тъй като с такъв спор съдът не е сезиран. Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК, или мотивите на обжалваното решение да сочат основание по чл.280, ал.2 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК е формулирането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора.Правен въпрос в изложението не е изрично и ясно формулиран. Освен това ,твърдението на касатора за квалификация по чл.195,ал.1ЗЗД не кореспондира със съдържанието на въззивното решение. В решението на АС-Варна не се обсъжда и не се цитира чл.195, ал.1 ЗЗД,във вр чл.87, ал.3 ЗЗД,както се твърди. Единствената дължима и обективирана в мотивите на въззивния съд правна квалификация в случая е тази на иска, разгледан на основание чл. 55, ал.1 предл. 3 ЗЗД и тя е съответна на обстоятелствата по спора. Изтъкването на задълженията по чл.146,ал.1 т.5 ГПК като израз на служебното начало в процеса се отнасят до дейността на първоинстанционния съд. На касационното обжалване подлежи въззивното решение, а задълженията на въззивната инстанция в тази връзка ,включително при наличие на непълноти в доклада, са разяснени с приемането на ТР №1/2013г по т.д№1/2013г ОСГТК. Предпоставка да се изтъкне пропуск на въззивната инстанция по указване на подлежащи на установяване от ответника факти не е налиице ,когато заявените с исковата молба остоятелства следва да се докажат от ищеца и когато в отговора на исковата молба ответникът не твърди ,не е въвел с възражение и съответно не следва да доказва никакви факти. Тъй като случаят е такъв, не се касае и за непълнота в доклада на първоинстанционния съд. Въззивният съд не е дал различна квалификация на спорното право ,с която да променя подлежащите на установяване факти и доказатествената тежест, съответно не е бил длъжен да дава свои указания по разпределението на докателствена тежест.В доклада на първоинстанционния съд тя е разпределена съответно. При обжалването въззивният съд не е бил и сезиран с доказателстени искания от настоящите касатори ,нито са приемани нови доказателства. Въззивният съд действително е приел ,че от ответната страна е направено възражение от фактическо естество,че при сключването на предварителния договор ищите са знаели за недостатъците, на които са се позовали при развалянето му едностранно, но също така е достигнал до извод,че ищците са доказали основание да развалят едностранно договора и възражението на ответниците е опровергано от доказателствата по делото, като е мотивирал изводите си. Не е налице и основанието по чл.280,ал.2,предл. трето ГПК. Изтъкването му е бланкетно .Въззивният съд е осоновал решението си на приложимия закон. Полученото на отпаднало основание следва да се върне. Императивна норма не е нарушена, основополагащите процесуални принципи са приложени.Доказателствата са обсъдени от въззивния съд и изводите от тях за логични. Следва да се присъдят разноски на ответницата в производството по жалбата, установени в размер на 4200 лева Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.