Определение № 50578 от 21.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1399/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КТБ АД /н/, чрез лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик – А. Н. Д. и К. Х. М., приподписана от процесуален пълномощник, съгласно чл.284 ал.2 ГПК, срещу решение № 101 от 18.02.2022 г. по в.т.д.№ 580/2021 г. на Апелативен съд – София, ТО, трети състав, с което е потвърдено решение № 260427/15.03.2021 г. по т.д.№ 1040/2017 г. на СГС, ТО, пети състав. С последното, на основание чл.735 ал.1 т.2 и ал.3 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника – ГЛОБАЛ ЮНИЪН АД /н/, поради изчерпване на масата на несъстоятелността, и е постановено заличаването му от ТРРЮЛНЦ.

В касационната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за отмяната му. Оспорва се изводът на съда, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.735 ал.2 предл. последно ТЗ, представляваща пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, поради това, че длъжникът е страна по други висящи дела. Сочи се също, че прекратяването на производството по несъстоятелност на длъжника ще препятства удовлетворяването на касатора по реда на ЗБН.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси, за които се поддържа наличие на допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК:

1. Следва ли да се считат за отрицателна предпоставка за заличаване на дружеството в несъстоятелност от търговския регистър действията по осребряване на вземането от длъжника, представляващо имуществено право от масата на несъстоятелността на банка в несъстоятелност, осъществявани по реда на глава шеста от ЗБН от страна на кредитор – банка в несъстоятелност, с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника;

2. Следва ли да се приеме, че не са налице основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност спрямо длъжник, който е страна във висящо производство, образувано по реда на чл.57 ал.3 ЗБН.

Единственият подаден писмен отговор на касационната жалба изхожда от синдика на несъстоятелния длъжник – В. С. М., който изразява становище за нейната основателност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

С представения окончателен доклад на синдика, въз основа на данните в имотния регистър, чрез системата ИКАР, справка от СДВР „Пътна полиция“, справка от НАП за разкритите от „Глобал Юниън“ АД /н/ банкови сметки, писма със запитвания до всички банки за разкрити при тях банкови сметки от длъжника, е установено, че дружеството не разполага с недвижими имоти и МПС, като освен в КТБ АД /н/, няма други разкрити банкови сметки. Затова, предвид изчерпване на всички възможности за установяване на имуществени права на дружеството и констатираната липса на маса на несъстоятелността, която да бъде осребрявана, синдикът е дал мнение за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Така изложените факти са оспорени от касатора – въззивник, досежно наличието на вземане на длъжника от масата на несъстоятелността на КТБ АД /н/, в размер на 70.76 лв., за което, съобразно списъка на приетите вземания, „Глобал Юниън“ АД /н/ е хирографарен кредитор. Съдът е преценил, че този вид вземания подлежат последни на удовлетворяване, поради което и процентът на вероятност да бъдат изплатени е много нисък. Но дори да се приеме обратното, вземане в посочения размер е очевидно неадекватно на разноските по несъстоятелността, които следва да бъдат сторени, за да се поддържа висящо производството, в очакване масата на несъстоятелността да бъде попълнена със сумата от 70.76 лв. Затова и възражението на банката за наличието на активи не дава разумно основание да мотивира позицията й, че масата на несъстоятелността не е изчерпана и че производството по несъстоятелност следва да продължи.

На следващо място въззивният съд е преценявал приложението на чл. 735, ал. 2 ТЗ относно предпоставките, препятстващи прекратяването на производството по несъстоятелност, една от които е длъжникът да е страна по висящо съдебно производство. Съдът е обсъдил цитираните във въззивната жалба на КТБ АД /н/ съдебни дела, като е установил, че в нито едно от тях „Глобал Юниън“ АД /н/ не е конституирано като страна, за да намери приложение изключението по чл. 735, ал. 2 ТЗ /вероятно е имал предвид привличането на длъжника единствено като трето – лице помагач, с оглед по-нататъшните мотиви/. Посочил е, че в случая дори не става въпрос за хипотезата на правно очакване – при незавършен фактически състав или при наличието на отлагателно условие - пречка за настъпване на правното действие. Налице е едно обикновено очакване за придобиване на право, а не висящо производство, единствено при което е допустимо продължаването на производството по несъстоятелност, въпреки факта на изчерпване на масата на несъстоятелността. За пълнота съдът е отбелязал, че делата, по които искането по чл. 219, ал. 1 ГПК е направено от КТБ АД /н/, а именно, т.д.№ 740/2020 г. и т.д.№ 1598/2017 г. на СГС са образувани по искове с правно основание чл. 60а ЗБН, която разпоредба с решение на КС на РБ № 8/2021 г. е обявена за противоконституционна, а това е основание делата да бъдат прекратени. По т.д.№ 1136/2017 г. молбата по чл. 219, ал.1 ГПК е подадена от ответниците и делото е спряно, до приключване на НОХД № 2209/2017 г. на СНС, поради което е напълно неоправдано да се поддържа висящността на производството по несъстоятелност, успоредно с наказателното производство срещу физическите лица – ответници, а и за последните липсва правен интерес от привличането на длъжника като подпомагаща страна.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради следното:

Формулираните от касатора въпроси касаят приложението на чл.735 ал.2 ТЗ. Първият от тях не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му правна воля за изхода от правния спор, поради което няма значение за резултата по конкретното дело и на това основание не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Вторият въпрос също не отговаря на посоченото условие – съдът не е съобразявал правно основание на висящо исково производство по чл.57 ал.3 ЗБН, нито е приемал, че длъжникът „Глобал Юниън“ АД /н/ е конституиран като страна в такова. Следователно, така поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, основани главно на това, че качеството на длъжника като трето лице – помагач само по себе си не удовлетворява изискването на чл.735 ал.2 предл. последно ТЗ.

Липсата на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – включен в предмета на спора, обусловил правната воля на съда за неговия изход и поради това – значим за разрешаването на конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение