Определение № 489 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 115 от 15.03.2011 г. по ч. гр. д. № 87/2011 г. на Търговищки окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1316 от 08.02.2011 г. по ч. гр. д. № 230/2011 г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлено подаденото от дружеството - частен жалбоподател заявление да издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу П. С. Д. за сумата 1 120.78 лв., представляваща непогасено задължение по договор за издаване на кредитна карта „АMERICAN E.” от 10.06.2008 г., ведно със законни лихви и разноски. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Ответникът П. С. Д. не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 от ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Поради обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена на 30.03.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., обжалваемостта на въззивното определение и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 от ГПК процесуални правила. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за сумата 1 120.78 лв. Предвид размера на претендираното със заявлението парично вземане, който е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,