Определение № 2515 от 01.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1697/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Братя М.“ ООД срещу въззивно решение на Софийски градски съд. При проверката за редовност и допустимост съдът намери касационната жалба за допустима. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ищеца С. М. иск по чл. 47, ал. 3 от Закона за хазарта за заплащане на печалба от организирана от ответника хазартна игра в размер на 20 000 лв. и е отхвърлен насрещният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на изплатената без основание част от печалбата от същата игра в размер на 5000 лв. С оглед изложените в исковата молба твърдения въведеният в основанието на исковете договор за хазартна игра представлява договор за услуга по смисъла на § 13, т. 35 вр. т. 14 от Закона за защита на потребителите, а ищецът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от същия закон. Поради това и съгласно чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК обжалваемостта на въззивното решение се определя съобразно предвидената в посочената разпоредба цена на иска за граждански дела в размер на 5000 лв. Доколкото цената на главния иск по чл. 47, ал. 3 ЗХ надхвърля този размер, в тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима и в частта относно насрещния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, независимо че цената на същия не надхвърля посочения праг за касационно обжалване - с оглед връзката между исковете, доколкото претендираните с тях суми съобразно изложените в първоначалната и насрещната искови молби твърдения представляват части от общата печалба, реализирана в резултат на процесната хазартна игра. С тези мотиви съдът