Определение № 2591 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 693/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Банка ДСК “АД ЕИК[ЕИК] -гр. София срещу решение № 6341 от 08.12.2023 г. на Софийски градски съд по гр.д. №10 579/2022г.,, с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], район "Красна поляна", [жилищен адрес]0, НЕ ДЪЛЖИ на "Банка ДСК" АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумите от 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- съдът погрешно не е приложил правилата за прекъсване на погасителната давност по чл.116 в ЗЗД като вместо това е е приел,че е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правния въпрос от значение за спора са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева/чл.113 ГПК/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на СГС е изложил следното: Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът В. К. ДР. не дължи на ответника "Банка ДСК" АД сумите от 10183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва, 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на вземанията по давност. Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на процесните суми изтекла спрямо тях петгодишна погасителна давност. В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно - изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2 неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3 изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения. Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът е счел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на процесните вземания и относно издаването на изпълнителен титул за същите по гр. д. гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, а именно - изпълнителен лист от 11.02.2005 г. Въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 в КЧСИ (предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС). Към датата на подаване на исковата молба посоченото изпълнително производство е прекратено, а новообразуваното въз основа на процесния изпълнителен титул такова - изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ - е било висящо. В настоящия случай, въззивната инстанция е счела, че към датата на депозиране на исковата молба /13.07.2021 г./ 5-годишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла, т. е. процесните вземания са погасени по давност. Изпълнителното производство, според съда, се е перемирало на 11.08.2007 год., тъй като тогава е изтекъл 2-годишния срок, в който не са били предприемани изпълнителни действия, което имало за последица прекратяване на изпълнителното производство. За ирелевантно за прекратяването на производството е прието обстоятелството, че на 09.01.2018 год. взискателят е отправил искане в тази насока, тъй като същото настъпва по силата на закона и актът на ЧСИ няма значение относно момента на настъпването му. Следователно, прекратяването се е случило на 11.08.2007 год., а не на 09.01.2018 год., когато искането на взискателя е уважено. В този случай, според въззивния съд последното годно да прекъсне погасителната давност действие е от 11.08.2005 год., което подкрепя и извода, че петгодишната давност е изтекла на 11.08.2010 год., т.е. в доста по - ранен момент от завеждане на исковата молба. Следователно, приема съдът, ирелевантни за настоящия спор остават всички изпълнителни действия, извършени след датата на перемирането, посочени от взискателя - ответник с цел да докаже, че давността е прекъсвана многократно и към момента на завеждане на иска не е изтекла. Възраженията на ответника, че иска на ищцата е недопустим, защото предявява установителен иск за факт, за който такава възможност в закона не е предвидена, въззивният съд е счел за неоснователни по следните съображения: Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. Правният интерес на ищцата се аргументира от съда с възможността взискателят да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство, която съществува докато съществува редовно издадения изпълнителен титул и докато длъжника не се защити с иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност, тъй като възражението за давност може да се направи само в исково производство. В изпълнителното производство защитата може да се търси само по реда на чл. 439 от ГПК и прекратяване на същото поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не защитава длъжника от ново принудително изпълнение. Поради изложеното, въззивната инстанция е приела, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност се явява основателен и следва да се уважи. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ищеца-жалбоподател се сочи като обуславящ изхода по спора следният въпрос: Прекъсва ли се погасителната давност при предприето изпълнително действие по изп.дела, по което е настъпила перемпция п чл.433 ал.1,т.8 ГПК; Така формулираният въпрос е обуславящ изхода по спора и е правен такъв. Следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка, дали даденият в обжалваното въззивно решение отговор съответства с този в постановеното междувременно ТР № 02 от 2023 г. на ОСГТК от 04.07.2024 год. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. От страна на касатора следва да се внесе държавна такса за разглеждане на КЖ в размер на 272,33 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването за това и да се представи вносен документ в деловодството на съда в същия срок. С оглед изложеното, съдът