Определение № 999 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 947/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Й. К. срещу решение №565 от 05.08.2022 г. по в.т.д.№1202/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №264609 от 09.07.2021 г. по гр.д.№6936/2019 г. на СГС, с което на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК е обявен за недействителен по отношение на държавата, представлявана от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, София, сключеният на 26.10.2018 г. между „Енерджи груп 2003“ ЕООД и Н. Й. К. договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на дълг, с което „Енерджи груп 2003“ ЕООД прехвърля на Н. Й. К. вземането си в размер на 997 090.74 лв., за което се води т.д.№38/ 2017 г. на ОС Търговище, вместо изпълнение на част от парично задължение в размер на 44 000 лв., произтичащо от договор за правна помощ от 26.10.2018 г. чрез прихващане на част от паричното задължение от 90 000 лв. до този размер. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че задълженията на ответника към ищеца са погасени поради изтичане на 10-годишния давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК. Сочи се, че вземането, предмет на цесията, не е съществувало към момента на сключване на договора за цесия, а и меродавният момент за определяне стойността на престациите по договора е датата на сключването му, а не който и да е следващ момент. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Кога и как се прилага институтът на погасителната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК и как се изчислява тази погасителна давност. 2. Кога ще е налице значително надхвърляне по смисъла на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК и какви са критериите за това, когато оспорваната сделка е договор за цесия с предмет вземане, което е спорно и е предмет на висящ съдебен процес и допустимо ли е цената на цедираното вземане да се изчислява като равностойност на номиналната стойност на цедираното вземане, както и по какъв начин следва да се установи наличието на значително надхвърляне и към кой момент следва да се изчисли това. 3. Счита ли се за предсрочно предявен иск по чл.216 от ДОПК, ако към датата на предявяването му предметът на процесния договор за цесия е вземане, което е предмет на висящо съдебно производство и не е част от имуществото на длъжника и допустимо ли е да се санира този порок, ако в хода на делото по чл.216 от ДОПК е влязло в сила съдебното решение за установяване на вземането, предмет на цесията. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Национална агенция за приходите излага съображения, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил наличие на непогасени от длъжника „Енерджи груп 2003“ ЕООД задължения към НАП по два броя ревизионни актове – ревизионен акт №[ЕГН] от 30.05.2012 г. за установяване на публични задължения за периода 01.01.2007 г. – 31.03.2011 г. и ревизионен акт №[ЕГН] от 28.10.2013 г. за установяване на публични задължения възникнали за периода 01.04.2011 г. – 30.06.2013 г. Във връзка с направеното с отговора на исковата молба на ответницата възражение за погасяване по давност на всички вземанията на НАП по ревизионните актове е приел, че възражението е допустимо, но е основателно само по отношенията на вземанията по ревизионен акт №[ЕГН]/30.05.2012 г., възникнали през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г., а за останалите вземания по посочения ревизионен акт, както и за вземанията по ревизионен акт №[ЕГН]/28.10.2013 г. за публични задължения възникнали за периода 01.04.2011 г. – 30.06.2013 г., давността не е изтекла, тъй като съобразно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с налагането на обезпечителни мерки, като всяка година са налагани с постановления на публичния изпълнител, обезпечителни мерки /последното постановление е от 10.05.2016 г. за налагане на запор върху притежаваните от длъжника ценни книжа, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти/. Посочил е, че според основанието на което се атакува процесната сделка /представляваща договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на дълг, с което „Енерджи груп 2003“ ЕООД прехвърля на Н. Й. К. вземането си към [община] в размер на 997 090.74 лв., за което се води т.д.№38/ 2017 г. на ОС Търговище, вместо изпълнение на част от парично задължение в размер на 44 000 лв., произтичащо от договор за правна помощ от 26.10.2018 г. чрез прихващане на част от паричното задължение от 90 000 лв. до този размер/, а именно, по реда на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, от значение е само даденото по сделката, сключена след установяване на задълженията, значително да надхвърля полученото, а не и факта, дали сделката е предназначена да увреди кредитора. Установил е, че в случая цената на прехвърленото вземане многократно /почти 20 пъти/ надвишава цената на погасеното задължение по договора за процесуално представителство с ответницата, поради което даденото значително надхвърля полученото. Намерил е за несъстоятелен доводът, че вземането не е съществувало към датата на сключване на договора за цесия, затова и уговорената насрещна престация /цената на вземането/ е в такъв занижен размер - основание за вземането към [община] са извършени СМР и издадените въз основа на това фактури, обективиращи задължението на общината за заплащане на възнаграждение, а за да бъде предмет на цесия не е задължително вземането да е установено със сила на присъдено нещо, каквато то има след приключване на съдебното производство. За пълнота е посочил, че в конкретната хипотеза, предявените срещу [община] искове са уважени, като за неприемлив е намерен и аргументът, че вземането от длъжника било „рисково“ и това било в основата на огромната разлика с цената на погасения с него дълг. Изразил е становище, че разпоредбата на чл.100 от ЗЗД отчетливо сочи, че ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето, респективно при хипотезите на „рискови“ вземания е предвиден законов ред, по който цедентът е защитен - посредством обезщетение и връщане на заплатената цена, а не чрез уговарянето на неравностойни престации, още повече, че ответницата е адвокат и с оглед твърдението, че лично тя е инициирала съдебното производство, т. е. разполагала е с всички доказателства и е представлявала „Енерджи груп 2003“ ЕООД по делото, същата е имала юридическата грамотност да прецени риска в каква степен искът е възможно да бъде отхвърлен, за да не договори като „еквивалентна“ двадесет пъти по – ниска покупна цена на вземането, спрямо действителната му стойност. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед обстоятелството, че с решение от 18.10.2021 г. по т.д.№1434/2021 г. спрямо „Енерджи груп 2003“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, като вземанията на НАП по процесните ревизионни актове са предявени на 21.12.2021 г., е несъмнено, че не съществува възможност, с оглед разпоредбата на чл.171, ал.2, т.2 от ДОПК, установените с цитираните актове вземания, възникнали в периода 01.01.2011 г. - 30.06.2013 г., да бъдат погасени с изтичането на предвидената 10-годишна абсолютна давност, каквато теза се поддържа с първия от поставените от касатора въпроси. В този смисъл по отношение на този въпрос не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Визираната предпоставка не се установява и по отношение на третия от въпросите. Освен, че отговор на същия в обжалваното решение не се съдържа /още повече, че преценката относно валидността на сделката не е въпрос по допустимостта, а на основателност на предявения иск/, с този въпрос, израз на поддържаната от касатора теза, че вземане, което не е установено със сила на пресъдено нещо, не е част от имуществото на цедента и не може да бъде цедирано, се предпоставя невъзприемано от въззивния съд становище – както бе посочено, въззивният съд изрично е посочил, че вземането на цедента към [община] е съществувало към датата на сключване на договора за цесия, тъй като за да бъде предмет на цесия, не е задължително вземането да е установено със сила на присъдено нещо, каквато то има след приключване на съдебното производство. По отношение на втория от формулираните от касатора въпроси, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не се установява наличие на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По приложението на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, в частност по въпроса кога е налице „значително надхвърляне“ по смисъла на цитираната норма, е формирана константна практика на ВКС, според която, не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е „значително“ - нито като абсолютна стойност /напр.: разлика от 5000 лв./, нито като процент или обикновена дроб, като дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика на ВКС, като след отговор на наведените от ответницата доводи относно обстоятелството, че вземането, предмет на договора за цесия е спорно/рисково, е осъществил преценка на всяка една от престациите по договора за цесия и е достигнал до извод, че цената на прехвърленото вземане многократно /почти 20 пъти/ надвишава цената на погасеното задължение по договора за процесуално представителство с ответницата, поради което даденото значително надхвърля полученото. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,