Определение № 3503 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Р. срещу въззивно решение № 103 от 25.03.2026 г. по в.гр.д.№ 320 от 2025 г. на Пернишкия окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е отменено изцяло първоинстанционно решение № 192 от 13.11.2024 г. по гр.д.№ 622 от 2024 г. на Районен съд- гр.Радомир, поправено с решение № 128 от 30.04.2025 г. по същото дело и вместо него е постановено ново решение по предявения от Б. Б. Р. против Н. Б. Р. иск по чл.30, ал.1 ЗН: за намаляване на извършено от Б. К. Р., починал на 14.08.2021 г., в полза на Н. Б. Р. дарение по нотариален акт № 106 от 22.12.1988 г. на недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо парцел ***в кв.***по плана на [населено място], [община], област П., чрез възстановяване на запазената част на Б. Б. Р. от наследството на Б. К. Р. с 6928,67/21801,49 ид.ч. от недвижимия имот по нотариален акт № 106 от 22.12.1988 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о./ и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставен е следния правен въпрос: Следва ли в наследствената маса по чл.31 ЗН да се включи имот, подарен на наследник, който после го е продал на наследодателя- дарител и на неговата съпруга, а впоследствие отново го е купил от тях ? В писмен отговор от 19.05.2026 г. ответникът по жалбата Б. Б. Р. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото на ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и като такава е допустима. За да прецени дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Б. Б. Р. против Н. Б. Р. за възстановяване на запазената част на Б. Р. от наследството на баща му Б. К. Р., чрез намаляване на извършеното от Б. К. Р. в полза на Н. Б. Р. дарение на недвижим имот с нотариален акт № 106 от 22.12.1988 г. От събраните по делото доказателства /удостоверение за наследници № 160 от 23.05.2024 г., нотариален акт за покупко-продажба на имот № 106 от 22.12.1988 г., нотариален акт № 107 от 22.12.1988 г., нотариален акт № 60 от 13.05.1992 г., нотариален акт № 72 от 18.05.1992 г., решение № 09-ТР от 11.06.1997 г. на ПК- гр.Радомир, решение № 09-РГ от 11.06.1997 г. на ПК- гр.Радомир, решение № Г-09 от 18.08.2000 г. на ПК- гр.Радомир, решение № СР-09 от 01.10.2003 г. на ОСЗГ- гр.Радомир, скица № 803 от 27.05.2024г., удостоверение № 36 от 07.10.2024 г., издадено от Кмета на Община Радомир и заключения на съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи на в.л.инж.А. Ц./ по делото е била установена следната фактическа обстановка: Ищецът Б. Б. Р., заедно с ответника Н. Б. Р. са наследници със запазена част на наследодателя Б. К. Р., починал на 14.08.2021 г.- негови синове. На 22.12.1988 г., с нотариален акт № 106 от същата дата, наследодателят Б. К. Р. е дарил на сина си и ответник по делото Н. Б. Р. следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.***по плана на [населено място], [община], област П.. На същата дата, с нотариален акт № 107, наследодателят Б. К. Р. е дарил на другия си син и ищец по делото Б. Б. Р. следния имот: дворно място с площ от 912 кв.м., съставляващо парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.***по плана на [населено място], [община], област П., заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки. С нотариален акт № 60 от 13.05.1992 г. ищецът Б. Б. Р. е продал на баща си Б. К. Р. горепосочения имот, а с нотариален акт № 72 от 18.05.1992 г. Б. К. Р. и съпругата му В. С. Р. отново са прехвърлили този имот възмездно /с договор за покупко-продажба/ на ищеца Б. Б. Р.. Безспорно между страните е установено още и че към момента на смъртта си наследодателят Б. К. Р. е притежавал 1/5 ид.ч. от тринадесет земеделски земи и една гора, възстановени с горепосочените четири решения на ПК- гр.Радомир и ОСЗГ- гр.Радомир. Въз основа на заключенията на експертизите на в.л.инж.Ц., съдът е приел за установено, че пазарната цена на 1/5 ид.ч. от земеделските земи и гори, възстановени с горепосочените четири решения на ПК- гр.Радомир и ОСЗГ- гр.Радомир, към датата на откриване на наследството на Б. К. Р.- 14.08.2021 г., възлиза общо на 3 971,60 лв. /2 030,65 евро/. Стойността на подарения от Б. К. Р. на ответника Н. Б. Р. имот с нотариален акт № 106 от 22.12.1988 г. към датата на откриване на наследството възлиза на 42 640 лв. /21 801,49 евро/. Стойността на подарения от Б. К. Р. на ищеца Б. Б. Р. имот с нотариален акт № 107 от 22.12.1988 г. към датата на откриване на наследството възлиза на 102 628 лв. /52 472,80 евро/. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Ищецът Б. Р. и ответникът Н. Р. като синове на наследодателя Б. Р. са негови наследници със запазена част, която съгласно чл.29, ал.1 ЗН възлиза на общо на 2/3 ид.ч.- по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. За да прецени дали с извършеното дарение в полза на ответника Н. Р. е била накърнена запазената част на ищеца Б. Р. от наследството на баща му, съдът е образувал наследствена маса по чл.31 ЗН, в която е включил стойността на възстановените 1/5 ид.ч. от земеделските земи и гори към момента на откриване на наследството /2 030,65 евро/ и стойността на дарения на ответника имот също към момента на откриване на наследството /21 801,49 евро/. Поради това е приел, че общата стойност на наследствената маса възлиза на 23 832,13 евро. От тази сума запазената част на ищеца възлизала на 7 944 евро /1/3 от 23 832,13 евро/, а разполагаемата част- също на 7 944 евро. От останалото в наследството имущество на наследодателя, извън дарения на ответника имот /а именно 1/5 ид.ч. от общо 14 бр. земеделски земи и гори на обща стойност от 2 030,65 евро/, ищецът и ответникът са получили имущество на стойност 1 015,33 евро /2 030,65 евро делено на 2/. Тоест, ищецът е получил с 6 928,67 евро по-малко от запазената му част от наследството /7944 евро минус 1 015,33 евро/. Поради това съдът е приел, че извършеното от наследодателя в полза на ответника Н. Р. дарение с нотариален акт № 106 от 22.12.1988 г. следва да бъде намалено. Възстановяването на запазената част на ищеца следвало да се извърши чрез отделяне на идеална част от дарения имот, а именно 6 928,67/21 801,49 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на дарението. Съдът е изложил изрични мотиви защо в наследствената маса по чл.31 ЗН не следва да се включва стойността на дарения от наследодателя на ищеца Б. Р. имот с нотариален акт № 107 от 22.12.1988 г.: тъй като това дарение било последвано от извършени възмездни разпоредителни сделки /сделките по нотариални актове № 60 от 13.05.1992 г. и № 72 от 18.05.1992 г./, чиято валидност ответникът Н. Б. Р. не бил оспорил. С оглед тези мотиви на Пернишкия окръжен съд в обжалваното решение поставеният от касатора въпрос /който с оглед правомощията си по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС преформулира по следния начин: Следва ли при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН в наследствената маса по чл.31 ЗН да се включи дарението на недвижим имот в хипотезата, когато с този недвижим имот са извършени няколко последващи възмездни разпореждания, в резултат на които обаче към момента на откриване на наследството имотът остава в патримониума на надареното лице /конкретно, когато имотът е бил продаден от надарения на наследодателя- дарител и на неговата съпруга, а впоследствие отново е бил продаден от тях на надарения ?/ е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, и като такъв може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение: този въпрос е основал решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Касационното обжалване на решението по този въпрос обаче не може да бъде допуснато на соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., тъй като в решението на ВКС, II г.о. не е даден отговор на този конкретен правен въпрос. В посоченото решение на ВКС съдът е разгледал различна хипотеза /на дарен наследствен имот, който впоследствие, но преди смъртта на наследодателите е бил отчужден от надарения в полза на държавата/ и е дал отговор на друг въпрос: Следва ли при определяне на масата по чл.31 ЗН в нея да се включи имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен, той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването му в полза на държавата ? Макар при отговора на този въпрос да са изложени принципни постановки, относими и към поставения по настоящото дело правен въпрос, доколкото този въпрос касае конкретна хипотеза, различна от разгледаната в решението на ВКС, II г.о., това решение на ВКС не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по настоящото дело. Поради това и тъй като по конкретно посочения от касатора Н. Р. правен въпрос не е известна практика на ВКС, касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение