Определение № 2190 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 895/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца В. Б. И., приподписана от адв. К. Ц., против определение № 702 от 12. 12. 2022 г. по гр. д. № 564/2022 г. на АС – Варна, потвърждаващо определение № 3977 от 25. 10. 2022 г. по гр. д. № 2266/2022 г. на ОС – Варна, с което, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че делото има за предмет предявени от В. Б. И. срещу Община – Варна два обективно съединени иска по чл. 49 ЗЗД: за присъждане на сумата 5001 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане на сумата 25000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Всеки от исковете е с цена под 25000 лв., поради което родово компетентен да се произнесе по същите е РС – Варна. При обективно съединени искове родовата подсъдност се определя според цената на всеки от исковете, а не от общия размер на претендираните вземания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следния въпрос, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: кой е родово компетентният съд да разгледа дело, образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 25000 лв., ако сборът от претендираните суми по всеки от обективно съединените искове надхвърля сумата 25000 лв. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса има формирана трайна практика на ВКС (напр. решение № 239 от 13. 02. 2018 г. по т.д. № 626/2017 г., 2 т.о., решение № 114 от 08. 01. 2021 г. по гр. д. № 3989/2019 г., 2 г.о. и др.). Приема се, че при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общият сбор от цената на всички искове. При обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, независимо дали тези правни последици произтичат от един фактически състав или от различни фактически състави. Така формираната практика не се нуждае от промяна като неправилна, неактуална или по други съображения. По изложените съображения настоящият състав намира, че обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изводите на въззивния съд съответстват напълно на така формираната практика, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че всеки от обективно кумулативно съединени искове е с цена под 25000 лв., поради което делото е родово подсъдно на районен съд. Следва да се добави, че не е налице хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК (подсъдност на един от съединените искове на окръжен съд). Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото частно производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му (чл. 81 ГПК). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение