Определение № 1274 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 69/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „Банка ДСК“ АД против определение №753/01.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №394/2024г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено определение №1463/29.05.2024г., постановено по гр.д. №2099/2024г. на Районен съд- Стара Загора, с което е върната исковата молба на банката срещу А. Ф. и производството е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в срок. Частният жалбоподател атакува въззивното определение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Намира за незаконосъобразен извода на съда за нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, представляваща основание за връщането й. Твърди, че в изпълнение на дадените указания е представена операционна бележка за внесена държавна такса и е уточнена обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като изрично е посочено, че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на исковата молба и че същата ще настъпи в хода на съдебното дирене с връчване на препис от исковата молба на ответника, поради направено изявление за предсрочна изискуемост в самата искова молба. Уточнено е, че се претендира договорна лихва и лихва за забава с краен период настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на преписа от исковата молба на ответника. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е разяснено, че предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, като счита, че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж не е условие за редовност на исковата молба по договор за банкови кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Позовава се и на трайната съдебна практика за обявяване на предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба на ответника -решение №86/27.10.2020г. по т.д.№ 2118/2019г. на 1во т.о. на ВКС. Жалбоподателят сочи и съдебна практика на ВКС, че текущите лихви, изтекли от предявяване на исковата молба до приключване на съдебното дирене и станали изискуеми в този период могат да бъдат присъдени при направено искане от ищеца в самата искова молба или в течение на процеса до приключване на устните състезания- те не формират нов петитум и нов иск, тъй като съдът е длъжен да вземе предвид всички правнорелевантни факти, настъпили в хода на процеса. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационният жалбоподател е позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор сочи правни въпроси, обусловили изхода на спора, които се свеждат до въпроса относно изискванията за редовност на исковата молба, като твърди противоречие с практиката на ВКС: решение № 494/15.06.2010г. по гр.д.№ 673/2010г. на ВКС, решение № 55/27.04.2015г. по гр.д.№ 5558/2014г. на 1во г.о. на ВКС, решение № 3/31.05.2013г. по гр.д. № 783/2012г. на II г.о. на ВКС, решение № 86/27.10.2020г. по т.д.№ 2118/2019г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 26/07.09.2010г. по т.д.№ 397/2009г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 1518/22.08.1959г. по гр.д.№ 3616/59г. на 3то г.о. на ВКС, решение № 32/15.05.2014г. по т.д.№ 1897/2013г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 196/12.07.2011г. по гр.д. № 1724/2009г. на ВКС, решение № 38/09.02.2022г. по гр.д.№ 2750/2021г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа и доводи очевидна неправилност на обжалваното определение, с което е прието, че исковата молба за нередовна, тъй като същата не съдържала информация кога е настъпила предсрочната изискуемост по кредита, както и поради това, че банката е предявила иск за договорна и мораторна лихва за период до настъпване на предсрочната изкуемост, без да сочи конкретна крайна дата на периода. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С разпореждане № 3461/16.05.2024г. Районен съд- Стара Загора е указал на ищеца „Банка ДСК“ АД да внесе държавна такса в посочен размер и да посочи: датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем; крайната дата на периода, за който се претендира договорната лихва; крайната дата на периода, за който се претендира мораторна лихва и началната дата, от която се претендира законна лихва. С цитираното разпореждане първоинстанционният съд е предупредил ищеца, че при неизпълнението на указанията на съда в законоустановения едноседмичен срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено. Съдът е констатирал, че в изпълнение на дадените указания ищецът е внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на исковете, но по отношение на другите указания, свързани с посочване на сроковете и периодите на съответните договорни, мораторни и законни лихви, ищецът не е взел отношение, с което на практика не е изпълнил указанията. С оглед изложеното и на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба е върната. За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, апелативният състав е достигнал до извода, че правилно, обосновано и мотивирано исковата молба е била върната на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняването на горепосочените нередовности. Не е налице твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Поставените от касационния жалбоподател въпроси, които обобщено се свеждат до въпроса относно предпоставките за редовност на исковата молба при предявени осъдителни искове за предсрочно изискуема главница, договорни лихви и лихви за забава на основание договор за банков кредит, отговорят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъдени от съда и са обусловили изхода на спора. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/ и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, тъй като не са посочени обстоятелствата, на които се основава претенцията, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, като конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Недостатъците на исковата молба, включително и относно обстоятелствата по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, могат да бъдат отстранени по всяко време в първоинстанционното производство, а ако същите се констатират за пръв път във въззивното производство, въззивната инстанция следва да процедира по същия начин. В този смисъл постановките на т. 4 от Тълкувателно решение №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007г. съгласно т.5 на Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по тълк.д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС вземането за дължимата главница по договора за кредит следва да се счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като глобален размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези, които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. С решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012 г. на ВКС, I т.о., решение №114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. и др. е прието, че Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение №114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., решение №86/27.10.2020г., т.д. №2118/2019г. на ВКС, І т.о. и др. /. С Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Съдът излага мотиви, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Съобразена е и трайната и непротиворечива практиката на ВКС, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о. е прието, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление.Следователно релевантен по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. В настоящия случай ищецът е изложил обстоятелствата, от които произтича спорното право- сключен договор за потребителски кредит, вкл. конкретните клаузи относно срока и начина на усвояване на сумата, дължимите договорни лихви, гратисния период и сроковете за връщане на дължимите суми; неизпълнение на задълженията на ответника- кредитополучател, вкл. брой и размер на непогасени вноски. Изрично е заявено, че са налице предпоставките по договора за обявяване на предсрочна изискуемост, като същата се обявява със самата искова молба, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост е връчването на препис от исковата молба на ответника. Претендира се дължима предсрочно изискуема главница, както и договорни лихви и лихви за забава, като е посочен техният размер и началната дата, от която са начислени. В приложената справка – извлечение от счетоводните книги е посочен начина на изчисляване и сроковете, за които са начислени главницата и претенциите за лихви. В изпълнение на указанията за посочване на крайната дата, ищецът е уточнил, че това е датата на обявяване на предсрочната изискуемост- връчване на исковата молба на ответника, която дата е и началната на претенцията за законна лихва. Като е приел, че не са изложени достатъчно ясно обстоятелствата от които произтича спорното право и не е уточнен петитумът на исковата молба, решаващият съдебен състав не е съобразил трайната съдебна практика на ВКС, посочена по-горе, поради което обжалваното определение,с което е потвърдено връщането от първоинстанционния съд на исковата молба, следва да се отмени. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд