Определение № 5056 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4737/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Ж. Т., приподписана от адв.С. П., против решение № 430 от 31.07.2025г. по възз. гр. д. №646/2025г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 113 от 21.03.2025 г. по гр.д. № 1587/2024г. на Районен съд - Петрич в частта му за допускане извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***по КККР на [населено място], с предназначение - жилище с площ от 83.70 кв.м., с прилежащи части - 10.10 кв.м. от общите части на сградата, при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от съделителите А. С. Р. и Б. Ж. Т..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли да се допуска до делба единственото жилище на някоя от страните?

2. Допустимо ли е да се извършва делба на жилище, което изначало е неделимо?

В срок няма постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила на 26.07.2024г. решение № 228/01.07.2024 г. по гр. д. № 567/24 г. на Районен съд - гр. Петрич.

С нотариален акт № 057/21.06.2013 г. по н. д. № 220/13 г. ответникът е закупил процесния апартамент.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск за делба. Изложени са мотиви, че за да бъде допусната съдебна делба на вещи, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават идеални части от правото на собственост върху тях. В случая допуснатият до делба имот е съсобствен между страните по дело при права от по 1/2 идеална част, въз основа на прекратена помежду им съпружеска имуществена общност. Както ищцата, така и ответникът изрично признават фактите на съсобственост при равни права. Относно изложените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е посочил, че касаят начина на извършване на делбата, който е предмет на втората й фаза.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

По приложението на чл. 34 ЗС е налице практика на ВКС. В същата се приема, че според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл. 34 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. На основание чл. 344, ал. 1 ГПК в първата фаза на делбата съдът дължи произнасяне по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта за всеки от съделителите. Приема се още, че естеството на делбения имот-дали е поделям или не, е от значение за втората фаза по извършване на делбата, с оглед избора на законосъобразния способ за ликвидиране на съсобствеността. При установена съсобственост върху делбения имот, обстоятелството дали е реално поделяем или не, не налага извод за недопустимост на делбата. Тази практика не се нуждае от осъвременяване и с нея въззивният съд се е съобразил, като е приел, че имотът е съсобствен между страните и следва да се допусне до делба.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение