Определение № 283 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 32604/27.05.2022 г. на С. Д. П. - Й., чрез адв. П. К., срещу въззивно определение № 3750/27.04.2022 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 3607/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20167/07.03.2022 г. по гр. д. № 1469/2022 г. на Софийския районен съд. С последното е върната подадената от жалбоподателката искова молба и производството по делото е прекратено. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелеванти твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост; 2) длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните; 3) длъжен ли е гражданският съд при преценка за наличието на престъпни обстоятелства при предявен установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК да вземе предвид акт на прокуратурата, с който не се засягат всички твърдени престъпни обстоятелства в исковата молба; 4) гражданският съд следва ли самостоятелно да прецени наличието на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК без да се съобразява с актове на прокуратурата за наказателното преследване; 5) при преценка за допустимост на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, длъжен ли е съдът да се съобрази с акт на прокуратурата, с който е прекратено досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК; 6) допустим ли е иск по чл. 124, ал. 5 ГПК при наличието на изтекла давност за наказателното преследване по реда на чл.80 и сл. НК за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство, но без да е налице акт на прокуратурата или на наказателният съд, с който да е приложен института на давността; 7) може ли гражданският съд при предявен иск по чл.124, ал. 5 ГПК и при наличието на изтекла давност по чл. 80 НК за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство, да приложи института на давността и да разгледа иска, или задължителна предпоставка за допустимостта му е наказателният съд, респ. прокуратурата, да са се позовали на изтеклата давност за изключване на наказателното преследване по давност; 8) актовете на прокуратурата имат ли обвързващо правно значение за съда при преценка за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поддържа се, че по първите пет въпроса въззивното определение е постановено в противоречие с цитираната от касаторката практика на ВКС, а по отношение на последните три въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро и 3-то ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Производството по гр. д. № 1469/2022 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на С. П. – Й., с която се претендира на основание чл.124, ал.5 ГПК по отношение на „Жилищни и бизнес имоти” АД да бъдат установени престъпни обстоятелства: че при разглеждането на гр. д. № 1220/2014 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е ползвана молба, представена в съдебно заседание на 18.02.2015 г., която не е подписана от управителя на „Емералд ВТ Груп” ЕООД - С. В. А.. Правния си интерес от установяване на твърдяните престъпни обстоятелства ищцата е обосновала със значението им за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1220/2014 г. на ОС – Велико Търново, а допустимостта на иска с обстоятелството, че Районна прокуратура – Велико Т. е отказала да образува наказателно производство за посочените в исковата молба престъпни обстоятелства, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер - документно престъпление не е осъществено от обективна и субективна страна, т.е. деянието, предмет на разследване по досъдебното производство не е извършено. С обжалваното определение съдът е приел, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение може да се предяви в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неразкрит. В настоящия случай наказателното преследване за твърдяното в исковата молба престъпно обстоятелство е прекратено, но на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, поради което исковата защита по чл. 124, ал. 5 не може да бъде осъществена и предявеният иск е недопустим. С тези решаващи мотиви въззивният съд е потвърдил разпореждането на първата инстанция, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение. Обобщени от настоящия състав, те се свеждат до въпроса – допустим ли е иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, когато това не може да бъде установено от наказателния съд, тъй като наказателното преследване е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 - ро НПК - деянието не съставлява престъпление. Въпросът е релевантен, но не обуславя селектирането на частната касационна жалба, тъй като даденото от въззивния съд разрешение съответства на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението му (вж. – определение № 9/10.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4496/2019 г., III г.о., определение № 100/28.02.2020 г. по ч.гр.д. № 531/2020 г., III г.о., определение № 254/27.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3407/2016 г., I г.о., определение № 560/09.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4652/2015 г., III г.о. и др.). Безпротиворечиво се приема, че иска по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим само в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 5 (деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта); или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина), или чл. 26 НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Установителният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е особен установителен иск. Той се предявява тогава, когато в посочените по-горе случаи, не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и постановена съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние за гражданския съд, разглеждащ споровете във връзка с казаните последици. С решението по такъв иск се установява престъплението (с обективните и субективните му признаци), извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини (вж. – ТР № 20/1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК). В случая, въззивният съд е посочил, че с постановление от 27.03.2019 г. е прекратено наказателното производство по пр.преписка № 1220/2018 г. в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление, което обстоятелство изключва възможността по гражданскоправен ред да се установява обратното, т.е. - престъпния характер на деяние, отречено да осъществява състав на престъпление. При това положение, гражданският иск за установяване на престъпни обстоятелства е недопустим, както е приел въззивният съд. Обжалваното определение е постановено в съответствие с точния смисъл и цел на приложимата норма, както и на създадената съдебна практика, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване. Бланкетно поддържаните основания за селекция по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3-то ГПК също не се установяват. Недопустимо е определението, което не е постановено по редовна частна жалба, както и когато не са били налице положителни процесуални предпоставки, респективно съществували са процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, а и жалбоподателката не е изложила никакви конкретни правни доводи, от които би могло да се направи извод за такъв порок на определението. Предвид изложеното, поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК не се установява. По основанието за очевидна неправилност следва да се посочи, че във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на страната не сочат за наличието на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи пряко от съдържанието му, а по формулираните въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите не обуславят селекцията на жалбата. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение