Определение № 522 от 23.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 699/2018 г.

С определение № 224 от 18.10.2018 г. е спряно производството по делото на основанието по чл. 229 ал.1 т.6 ГПК до приключване на к.д. № 10/2018 г. на Конституционен съд на РБ, допуснато за разглеждане по същество по искане на тричленен състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, /редакция, публ. ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 27.10.2017 г./ в частта:..”както и при очевидна неправилност”. С решение от 06.11.2018 г. публикувано в ДВ бр. 95 от 16.11.2018 г., Конституционният съд се произнесе, като отхвърли искането за противоконституционност на посочената норма. С оглед изложеното и предвид отпадане на пречката за произнасяне на ВКС по допускане до касационен контрол, производството по делото следва да се възобнови. Делото е образувано пред ВКС по касационна жалба, подадена от А. Х. И. против решение № 211/21.11.2017 г. по гр.д.№ 225/2017 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 319 от 31.07. 2017 г., по гр.д. №1543/ 2016 г. на РС-Търговище. С последното е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че М. Р. М. е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 73626.510.66, целият с площ от 512 кв.м., заедно с построения в него самостоятелен обект в сградата с идентификатор 73626.510.66.1, с предназначение жилище-апартамент, на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с отделен вход към изток, със застроена площ от 104 кв.м., заедно с две избени помещения в югоизточната част и цялото таванско помещение и съответните ид.части от общите части на сградата и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката насрещен иск, за сумата от 24 350 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване – спестяване на разходи за придобиване на недвижим имот. Жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и за необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че без да е изрично отменено постановлението за възлагане и по отношение на него да е установена неистиност на документ, са отречени правата на касаторката по отношение на спорния имот. Направено е оплакване, че не е съобразено, че е доказано, че тя е дала половината пари за изплащане цената на имота, възложен от публична продан, които й е дарила майка й. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата, касаторката се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предложение 3 ГПК /редакция ДВ бр.86/017 г./. Твърди очевидна неправилност на въззивното решение, защото не са обсъдени доводите и възраженията на ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния и конкретно това, че постановлението за възлагане не се обхваща от изпълнителното деяние, за което е осъден частния съдебен изпълнител, то не е отменено, а в него като купил от публична продан е посочена и тя. Според касаторкатаа, очевидно неправилно е решението и защото не е съобразен безспорния между страните факт, че майка й е превела по сметка на частният съдебен изпълнител, провел публичната продан, сумата 12 000 лв., с която тя е искала да дари нея, като дъщеря. Не били обсъдени и гласните доказателства. Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като решението е обосновано и правилно. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение по иск за собственост е, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Данните по делото са следните: М. Р. М. е предявил иск против А. Х. И. за установяване, че той е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 73626.510.66, целият с площ от 512 кв.м., заедно с построения в него самостоятелен обект в сградата с идентификатор 73626.510.66.1, с предназначение жилище-апартамент, на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с отделен вход към изток, със застроена площ от 104 кв.м., заедно с две избени помещения в югоизточната част и цялото таванско помещение и съответните ид.части от общите части на сградата. Доказани са твърденията му, че на 11.10.2012 г. е участвал в обявен търг от ЧСИ и е обявен за спечелил търгът при предложената от него цена 48700 лв. Към момента на приключване на търгът, ищецът не е бил в граждански брак с ответницата А. И.. Тя не е участвала в наддаването, но въпреки това е съставен протокол за наддавателни предложения от 11.10.2012 г. и за купувач са обявени ищеца и ответницата. На 15.10.2012 г., ЧСИ е издал постановление за възлагане на имота, в което като купувач е вписани и двамата и на 21.11.2012 г. двамата са въведени във владение, за което е съставен протокол за въвод. Гражданският брак между страните е сключен след това - на 17.11.2012 г. и е прекратен с развод на 23.01.2015 г. При плащането на цената пред ЧСИ, майката на ответницата е превела по банков път 12 000 лв., а останалата част е платена от ищеца. Ответницата е предявила насрещен иск за сумата от 24 350 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване – спестяване на разходи за придобиване на недвижим имот. По НОХД № 446/2016 г. на РС-Разград, е сключено споразумение по 384 НПК, по силата на което С. А. се е признал за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ в кръга на службата си е съставил официални документи по изп.д.№ 20128730400092, а именно протокол от 11.10.2012 г. за обявяване постъпили наддавателни предложения, с който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че А. И. е участвала в наддаването заедно с М. Р. М. и двамата са обявени за купувачи, както и протокол от 21.11.2012г., с който двамата са въведени във владение на имот като купувачи. С въззивното решение е прието, че споразумението, сключено по наказателното дело има характера на присъда и е задължително за гражданския съд относно елементите на изпълнителното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че след като е безспорно установено, че ответницата не е участвала в публичната продан и по отношение на нея не е реализиран сложният фактически състав за придобиване правото на собственост на това основание, тя не е станала съсобственик на имота. Безспорно е установено, че майката на ответницата е превела сумата 12 000 лв. за плащане предложената цена, при която е обявен за купувач ищеца, но при този придобивен способ това е без значение предвид момента на придобиване – от преди сключване на гражданския брак, т.е. изплащането на тази сума няма вещно действие. По тези съображения е потвърдено решението по първоначално предявен иск. По насрещният иск е посочено, че сумата е преведена от майката на ищцата по този иск и не се установяват дарствени намерения на майката към ищцата. Преводът е директно от майката по сметка на ЧСЕ. При тези доказателства, съдът е приел, че ищцата А. И. не е обедняла, тъй като сумата не е излязла от нейния патримониум. За заплащане на останалата част от претендираната сума по насрещния иск за разликата над 12 000 лв. до 24 350 лв. няма доказателства да са платени от ищцата по този иск, поради което той е отхвърлен. Касаторката се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предложение 3 ГПК /редакция ДВ бр.86/017 г./. Това основание е самостоятелно и независимо от основанията по ал.1 на този текст и специално по отношение на тях. Законодателят не обвързва това основание с изискване за формулирането на правен въпрос. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези форми на неправилност, но в по-тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Решението е неправилно поради очевидна необоснованост, когато фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават изискването за установяване на истината. Конкретните доводи в изложението към касационната жалба за очевидна неправилност не са свързани с нито една от посочените проявни форми на това основание за допускане до касационно обжалване. Касаторката твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно на, поради това, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията й като ответница по първоначалния иск и ищца по насрещния и конкретно това, че постановлението за възлагане не се обхваща от изпълнителното деяние, за което е осъден частния съдебен изпълнител и то не е отменено, а в него като купувач от публична продан е посочена и касаторката. Постановлението за възлагане е диспозитивен документ, съдържащ волеизявление на ЧСИ. Той не установява факти и не би могъл да е неистински, поради което не е включено в изпълнителното деяние на престъплението, за което е осъден ЧСИ. /По смисълът на наказателното право, неистински е и документа, неподписан от издателя му – неавтентичния документ според гражданското право, но тази хипотеза не е налице/ Отделно от това при установена неистинност на наддавателния протокол, с който се обявява купувач, относно отразеното, че и жалбоподателката е наддавала и е купувач, не е налице основание тя да бъде включена като купувач в постановлението за възлагане. Публичната продан е изпълнително производство, което се развива при точно определени процесуални правила и всяко предходно действие определя и е основание за следващото. Постановлението за възлагане само по себе си не създава права за лице, което не е участвало в проданта. Такова лице не може да бъде въведено и във владение от ЧСИ. Затова факта, че не е посочено в споразумението по наказателното дело е без значение за извода, че касаторката не е придобила вещни права върху спорния имот. Съдът е съобразил тези обстоятелства и не е постановил решение при няхоя от хипотезите на очевидна неправилност. Според касаторката, очевидно неправилно е решението и защото не е съобразен безспорния между страните факт, че майката на А. И. е превела по сметка на частният съдебен изпълнител, провел публичната продан, сумата 12 000 лв., с която майката е искала да дари дъщеря си. Не били обсъдени и гласните доказателства. Това обстоятелство е обсъдено от съда, но той е съобразил, че това не е достатъчно, за да бъде уважен насрещния иск. Писмените доказателства установяват превод на сумата от майката на касаторката директно по сметка на ЧСИ за заплащане част от цената на недвижим имот, за който тя не е наддавала. Свидетелските показания установяват тези факти и това, че към този момент сватбата между страните е била предстояща и бъдещото семейство е имало нужда от жилище. Тези доказателства не установяват, че сумата е постъпила в патримониума на касаторката. Тя е обедняла с внесената сума, защото тя не е излязла от нейния патримониум Касаторката И. не е имала задължение към ЧСИ, поради което не може да се приеме, че майка й с дарствено намерение е погасила неин дълг. Дарението е едностранен договор, който изисква и изявление на дарения, че приема дарението, а съгласно чл. 225, ал.2 ЗЗД формата за действителност на дарение на движими вещи е писмена с нотариална заверка на подписа, или чрез предаване. По делото не е налице нито изявление от касаторката за приемане на дарението, нито писмен договор между страните по твърдяния договор за дарение, а е установено, че сумата не е предадена от майката на дъщерята, а е внесена от майката по сметка на ЧСИ. По изложените съображения, не е налице твърдяното основание за допускане до касация - очевидна неправилност на решението, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в претендирания размер 3000 лв., доказан с договорът за правна помощ, в който е отразено, че сумата е платена. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение