Определение № 55 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Н. А. К., чрез адв. К. Х., касационна жалба против решение № 20 от 27. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 96/2021 ж. на ОС – Силистра, с което е потвърдено решение № 260005 от 15. 01. 2021 г. по гр. д. № 294/2019 г. на РС – Тутракан, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. К. срещу А. В. А. и М. В. С. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, за установяване недействителността на договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 14. 09. 2007 г., сключен с нотариална заверка на подписите рег. № ......./14. 09. 2007 г. по описа на нотариус Й. Д., рег. № 413 на НК. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, тъй като изводът на съда, че непредявяването на иск за защита срещу процесната сделка от наследодателя на ищцата и извършеното от същия разпореждане с получен при доброволната делба имот доказват, че договорът не е бил възприет като увреждащ от представлявания, противоречи на чл. 40 ЗЗД и на ТР № 5 от 12. 12. 2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, необоснован е и е направен при допуснато съществено процесуално нарушение – решението е основано на предположения, а не на събраните по делото доказателства. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение във връзка с поставен материалноправен и процесуалноправен въпрос. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответниците по иска А. В. А. и М. В. С.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката налице ли са основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с РПК № ......../16. 01. 1995 г. на наследниците на А. А. Д. е възстановена собствеността върху две ниви и едно лозе, находящи се в землището на [населено място] село, общ. Т., С. област - нива от 20 дка в м. „В. к.“, съставляваща имот № .........по плана за земеразделяне, нива от 19, 497 дка, в м. „К.“, съставляваща имот № ........по плана за земеразделяне, и лозе от 0, 501 дка, в м. „Ю.“, съставляващо имот № ...........по плана за земеразделяне. А. А. Д. е починал на 11. 03. 1996 г. и е оставил следните законни наследници: сина си А. А. А. – поч. на 9. 11. 2018 г. и оставил за законен наследник дъщеря си Н. А. К. (ищца); внуците си А. В. А. и М. В. С. (ответници) – по право на заместване на сина му В. А. А., починал 1987 г.; сина си Р. А. А. – поч. 06. 05. 2002 г. и оставил за наследници горепосочените лица (брат А. А. А. и племенници А. В. А. и М. В. С.). С пълномощно № ..../22. 02. 2007 г., заверено в кметството в [населено място] село, А. А. Д. упълномощил А. В. А. с правата да го представлява при сключване на договор за доброволна делба на наследствените му земеделски земи, намиращи се в [населено място], останали му в наследство от А. А. Д., да преупълномощава трети лица, да го подписва и ангажира навсякъде където е необходимо във връзка с правата по пълномощното. На 14. 09. 2007 г. е сключен договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ рег. № .../14. 09. 2007 г., том ..., по описа на нотариус Й. Д., рег. № .....на НК, между А. В. А., като пълномощник на А. А. А., А. В. А. лично и М. В. С. лично. С договора е постигнато съгласие за следното: А. А. А., с наследствен дял 1/2 ид.ч. на стойност 7825 лв., получава два имота на обща стойност 5266 лв. – нива от 10 дка в м. „К.“ и нива от 3,166 дка в м. „К.“; А. В. А., с наследствен дял 1/4 ид.ч. на стойност 3912 лв., получава три имота на обща стойност 5316 лв. – нива от 10 дка в м. „В. к.“, нива от 3, 166 дка в м. „К.“ и лоза от 0, 501 дка в м. „Ю.“; М. В. С., с наследствен дял 1/4 ид.ч. на стойност 3912 лв., получава два имота на обща стойност 5066 лв. – нива от 10 дка в м. „В. кладенец“ и нива от 3, 166 дка в м. „К.“. Не е предвидено плащане на суми за уравнение на дяловете. Въз основа на показанията на свидетеля Т. е прието за установено, че през 2017 г., в разговор между свидетеля и А. А. А., последният изразил възмущение от това, че получените от него декари по договора за доброволна делба са по-малко от това, което е очаквал. С н.а. № ..../09.10.2017 г. А. А. А. продава на И. С. Т. получената при делбата нива от 3, 166 лв. в м. „К.“. От правна страна въззивният съд е приел, че договорът за делба е сключен във вреда на представлявания А. А. А., предвид стойността на притежаваната от него 1/2 идеална част от делбените имоти и стойността на получените при делбата имоти, в сравнение със стойностите на притежаваните от другите двама съделители по 1/4 идеални части от делбените имоти и на получените от тях двамата при делбата имоти. С договора А. А. А. е получил с 6,834 дка по-малко от полагащото се и е бил ощетен със сумата 2559 лв. Приел е, че е налице и субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД, тъй като всички наследници са били наясно, че наследството се разпределя в две колена – на В. А. А. и на А. А. А., а имотите се поделят поравно между тримата съделители. Сделката обаче не е била приета за увреждаща от А. А. А. до смъртта му през 2018 г. Същият изразил моментно недоволство, че получил имоти с по-малка площ от полагащата му се, но не е предприел никакви действия за атакуване на договора, дори се е разпоредил с един от имотите, получени в дял по силата на договора за доброволна делба. Това поведение на наследодателя на ищцата сочи, че същият е заявил с конклудентни действия, че желае да се ползва от трансформиращия ефект на делбата. След като увреденото лице е приело и се е възползвало от делбата, то наследникът му не може да атакува сделката по реда на чл. 40 ЗЗД, тъй като не може да има повече права от своя наследодател. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: а/. дали извършеното от увреденото по смисъла на чл. 40 ЗЗД лице с вещта, която същото е придобило на основание увреждащата сделка, представлява потвърждаване с конклудентни действия на договора сключен в негова вреда; възможно ли е потвърждаването на недействителния договор по чл. 40 ЗЗД да бъде извършено не изрично – ясно и недвусмислено, а с конклудентни действия; б/. длъжен ли е въззивният съд, при преценка на събраните доказателства и формиране на вътрешното си убеждение, да съобрази научните, логическите и опитните правила и може ли да основе решението си на правно ирелевантен факт и да прави доказателствени изводи въз основа на този правно ирелевантен факт за други правно релевантни факти. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не е разрешен в противоречие с ТР № 5/12. 12. 2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 661 от 13. 07. 2018 г. по гр. д. № 1561/2018 г. на ВКС, 4 г.о. В тълкувателното решение е прието, че единствено на представлявания е предоставена възможността да извърши преценка дали и доколко договорът уврежда интересите му, респ. – дали да се позове или не на тази недействителност. Позовавайки се на нея, увреденото представлявано лице отклонява от своята правна сфера негативните правни последици от увреждащия го договор, а ако прецени, че договорът не го уврежда, или че увреждането не е значително, представляваният няма да се позове на недействителността. Прието е, че дори договорът обективно да уврежда представлявания, това е без практическо значение, след като той не се позовава на недействителността. А в цитираното определение на ВКС е прието, че щом като сделката не е била възприета като увреждаща от представлявания, е недопустимо неговият наследник по закон да се позовава на увреждането на своя наследодател, тъй като правоприемниците не могат да имат повече права от своите праводатели. Изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така формираната практика. Съдът е приел, че разпореждането с имот, придобит от увреденото лице с атакувания по реда на чл. 40 ЗЗД договор, представлява явна и категорична демонстрация на това, че увреденото лице не е възприемало сделката за увреждаща по смисъла на чл. 40 ЗЗД, а напротив - приело е трансформиращия ефект на делбата и се е възползвало от нея. Направил е извод, че след като наследодателят до смъртта си през 2018 г. не е предприел действия за защита на правата си – чрез предявяване на иск за прогласяване недействителността на договора на основание чл. 40 ЗЗД или по друг начин, приел е договора и се е разпоредил с част от придобитите по силата на същия права, то и ищцата, като негов наследник по закон, не може да се позовава на увреждането на наследодателя си, тъй като същата не може да има повече права от своя праводател. Следва да се добави, че наследодателят на ищцата не е предприел и действия за защита на правата си по чл. 74 ЗН – чрез предявяване на иск за унищожаване на делбата, поради увреждането си с повече от 1/4 от стойността на дела му, в едногодишен срок от извършване на делбата. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Въпросът е поставен във връзка с изводите на въззивния съд, касаещи доводите във въззивната жалба, че е възможно наследодателят на ищцата по обективни причини (напр. липса на средства, отдалеченост от съда на населеното място, в което живее и др.) да не е предприел защита на правата си, накърнени с увреждащата сделка. Въззивният съд е отговорил на това възражение, приемайки, че в сферата на предположенията това е възможно, но в тази сфера е и евентуалната възможност, която е по-логична с оглед извършената разпоредителна сделка, наследодателят в момента на разговора да е изразил недоволство от договора за дарение, но впоследствие да е променил мнението си, да е приел договора и придобитите в резултат на сключването му права и да се е възползвал от тях. Тези действия на въззивния съд не противоречат на разясненията, дадени в тълкувателната част на мотивите към решение № 554 от 08. 02. 2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, 4 г.о. Фактическите и правни изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства и са направени при спазване на логическите, опитните и научните правила. Обсъдени са всички относими към спора и допустими доказателства, както и всички правнорелевантни факти. Коментираните по-горе изводи на въззивния съд са направени като отговор на оплакване във въззивната жалба, а не самоцелно. Изводът, че процесната сделка не е била възприета като увреждаща от наследодателя на ищцата са базирани не на предположения, а на установеното по делото обстоятелството, че приживе същият не е предприел действия за прогласяване на недействителността й, а напротив – приел е договора и придобитите със същия права и дори се е разпоредил с част от придобитото при делбата имущество. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и проверка на правилността му. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,