Решение № 326 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2010 г.

Решение № 326 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение № 290 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 398/2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 597 от 9.04.10 г. по гр. д. № 7999/2009 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на И. П. П. от [населено място] против касатора за сумата 3921,07 лева, която представлява неизплатени средства за социално-битово и културно обслужване, дължими въз основа на решения на общото събрание на работниците и служителите от 2.04.2007 г., 10.12.2007 г., 5.03.2008 г., 17.04.2008 г. и от м. 12.2008 г., ведно със законната лихва от 18.12.2009 г. до изплащане на задължението и разноските по делото. Потвърдено е същото решение в отхвърлителната му част, с която се претендира лихва за забава над сумата 496, 39 лева до 1 398, 97 лева. Поддържат се оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. С определение № 564 от 5.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, без да са поставени на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази насока касационният състав се е съобразил с приетото в т. 1 на ТР № 1/10 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. По допустимостта на иска: Въпросът е поставен от състава на ВКС във връзка със съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр. д. № № 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г. о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими. Това становище е обосновано с нормите на чл. 292, 293 и чл. 294 КТ, които възлагат на работодателя финансирането на тези дейности, а на общото събрание на работниците и служителите - разпределението и използването на средствата. Дали работодателят може да отдели средства и в какъв размер е негово дискреционно право, което е извън прерогативите /преценката/ на съда, а разпределението и използването на средствата е въпрос от компетентността на колективен орган - общото събрание на работниците и служителите. Разглежданият случай е различен. Установено е по делото, че през периода август 2006 г. - декември 2008 г. вкл. работодателят на шест пъти е предоставял допълнителни средства за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, които са били разпределени от общото събрание по равно. Установено е също така, че ищцата не е получила съответна част от тях, тъй като е била в отпуск по майчинство. Следователно в случая са преодолени изискванията на чл. 292 и 293 КТ, тъй като работодателят е предоставил средства и е посочил техния размер, а начинът на използването им е бил решен от общото събрание на работниците и служителите, видно от предоставените протоколи. Щом се касае до иск, свързан с изпълнението на трудовото правоотношение, по който дължимата сума може да се определи на базата на посочените вече предпоставки, той е допустим и следва да се разгледа от съда. По съществото на спора: В изложението към касационната жалба и в самата касационна жалба не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, съобразени с изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.10.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК, а твърдения за неправилност на решението поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Поради това касационно обжалване не е допуснато по съществото на спора, а служебно от касационния съд само във връзка с допустимостта на постановения съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила - в този смисъл решение по чл. 290 ГПК № 344 от 26.09.2011 г. по гр. д. № 1603/2010 г. на състав на IV г. о. По изложените съображения В. касационен съд - състав на III г. о.