Определение № 112 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Д. срещу определение № 607 от 19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1612 по описа за 2020 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 20 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 550 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано и е постановено в противоречие с процесуалния закон. Неправилен е изводът, че данъчната оценка на имота е под 5 000 лв., тъй като не се установява, че приложеното по делото удостоверение касае процесния имот. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и да се върне делото за разглеждане на касационната му жалба по същество. Ответниците по частната жалба Г. Т. М. и М. Г. М. я оспорват и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното определение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е завел против Г. Т. М. и М. Г. М. иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на УПИ II-1767 в кв.46 по плана на [населено място], заедно със застроената в имота масивна жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. С цел определяне цената на иска и дължимата държавна такса пълномощникът на ищеца е представил с молба от 17.03.2018 г. удостоверение за данъчна оценка изх. № 7309006381/28.03.2018 г., според което данъчната оценка на УПИ II-1767 в кв.46 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], възлиза на 4 911,60 лв. Описанието на недвижимия имот, включително и на административния адрес, напълно отговаря на описанието в нотариалния акт, с който е сключен договорът за издръжка и гледане. При тази ясна индивидуализация непосочването на площи и отбелязването, че имотът е и общинска собственост не могат да доведат до извода, че данъчната оценка касае друг имот. Освен това въпросът за цената на иска не е бил повдигнат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото и съгласно чл.70, ал.1 от ГПК тази цена вече не може да се оспорва. Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото. След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 3 от 27.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГТК, определения № 241 от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1297/2020 г. на III ГО, № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 3745/2019 г. на IV ГО, № 184 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1744/2019 г. на II ГО, № 14 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 27/2019 г. на IV ГО и много други. Следователно цената на предявения иск за разваляне на договора за издръжка е под пет хиляди лева и решението по делото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение