Определение № 72 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2020 г.

Постъпила е молба от А. О. Ж. и А. А. Ж., двамата от [населено място], с искане да бъде изменено определение №59 от 19.02.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за присъдените в полза на Е. С. В. разноски, като същите бъдат намалени до предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Поддържат, че при определяне на дължимите разноски следва да бъде съобразено, че дължимото възнаграждение е само по повод отговор на искането за допускане на касационното обжалване без процесуално представителство и в полза на Е. С. В. бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Е. С. В., чрез процесуалния ѝ представител адв.Б. П. от АК-С., изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че искането е направено несвоевременно след приключване на производството по делото и след като разноските са вече присъдени, като счита, че според правилото на чл.78, ал.5 ГПК касационните жалбоподатели е следвало да се запознаят с подадения от нея отговор на касационната жалба и приложените към него доказателства за направените разноски и да направят възражението си за прекомерност своевременно. Поддържа също така, че присъдените на основание представения договор за правна помощ разноски отговарят на фактическата и правна сложност на делото и на обема на свършената работа по него. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №59 от 19.02.2021г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване по подадената от А. О. Ж. и А. А. Ж. касационна жалба въззивно решение №20272, постановено на 28.07.2020г. от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№172/2020г., като А. О. Ж. и А. А. Ж. са осъдени да заплатят на Е. С. В. сумата от 1000 лв., представляваща направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на така направените и присъдени разноски е своевременно заявено, тъй като на касатора препис от отговора и приложените към него доказателства за направени разноски не се връчва и процесуалният закон не предвижда негово задължение да се запознае в определен срок с доказателствата за претендираните от ответника по касационна жалба разноски и да изрази становище по тяхната прекомерност до произнасянето на ВКС по подадената касационна жалба. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, за възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания (например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК) или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на I г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). Настоящият състав приема, че направените от Е. С. В. разноски са не прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от Е. С. В. срещу А. О. Ж. и А. А. Ж. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на недвижим имот, като цената на иска възлиза на 10019.50 лв. Преценката за основателността на искането за намаляване на присъдените в полза на Е. С. В. разноски следва да бъде извършена въз основа на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. като бъде взета предвид и фактическата и правна сложност на делото. Определеният по правилата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 622.93 лв. (3/4 от 830.58лв.). Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че предмет на производството е иск, който се отличава с правна сложност, като в случая с оглед обема на събраните доказателства е налице и фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Следва да бъде взето предвид и обстоятелство, че в изложението към подадената касационна жалба са поставени шест въпроса, по които ответникът по касационна жалба чрез своя процесуален представител е изразил становище в отговора като е посочил и съдебна практика в подкрепа на поддържаната теза, т.е. с правна сложност се отличава и производството по допускане на касационното обжалване. Както приема ВКС в своята практика, основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска (определение №337/06.07.2017г. по ч.гр.д.№2587/2017г. на IV г.о. на ВКС). В настоящия случай фактическата и правна сложност на делото с оглед посочените по-горе негови особености, не е под средната за такъв тип дела. Уговореното и изплатено от Е. В. адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и основание за неговото намаляване поради прекомерност не е налице. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение