Определение № 51 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 447 от 21.10.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане касационна жалба вх. № 9261/24.03.2020 г., подадена от В. Е. Й. срещу решение № 244 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 2165/2019 г. на Окръжен съд – Варна, прекратил е производството по делото и е осъдил В. Е. Й. да заплати на П. Я. П. разноски пред ВКС в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК В. Й. е направил искане за намаляване размера на присъдените на противната страна разноски за адвокат по съображения за тяхната прекомерност. По молбата по чл. 248 ГПК не е депозиран отговор от П. П.. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията му за това са следните: В случая гр. д. № 1973/2020 г. по описа на ВКС е било образувано по недопустима касационна жалба, тъй като, с оглед цената на иска, въззивното решение не е подлежало на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Изложеното обуславя извода, че П. П. има право на направените от нея разноски пред ВКС, но поради изначалната недопустимост на касационната жалба, рефлектираща върху сложността на делото пред ВКС, заплатеното от нея възнаграждение за адвокат се явява прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лв. съгласно чл. 9, ал. 3. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение