Определение № 433 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 405/2009 г.

С. А. К. като едноличен търговец „К” от с. П., област Кърджали е подал частна касационна жалба против определинието на Окръжен съд П. по ч. гр. д. № 370/2009 г.. Ответникът О. П. счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: С. К. е предявил срещу О. П., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде съдебно установено, че не дължи на общината такса „битови отпадъци” за 2008 г. в размер на сумата 16 377.40 лв.. Пазарджишкият районен съд с определение от 25. 3. 2009 г. по гр. д. № 2612/2008 год. е оставил без разглеждане предявеният иск и прекратил производството. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 27. 5. 2009 г. по ч. гр. д. № 370/2009 г. е оставил без уважение частната жалба на К. срещу определението на районния съд за прекратяване на производството. В едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК К. е подал частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд и приложил изложение за допустимост на жалбата. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, постановените от въззивен съд определения, с които се потвърждават определения за прекратяване на производството, както е в настощия случай, подлежат на обжалване с частна жалба, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението към касационната жалба, К. е посочил, че произнасянето на въззивния съд за допустимостта на исковото производство представлява съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на касационния съд. Посочено е ТР 59/1974 г. ОСГК, съгласно което, прекият причинител на вреда разполага с отрицателен установителен иск, че не дължи заплащане на цялото обезщетение, тъй-като и други лица са виновни съпричинители на увреждането. Изложените съображения от жалбоподателя не сочат на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по определящ за спора процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Преценката за допустимост на предявен иск е разрешаване на процесуалноправен въпрос, но в случая няма противоречие с практиката на ВКС, тъй-като посоченото тълкувателно решение се отнася за допустимост на отрицателен установителен иск във връзка с правоотношения, възникнали от непозволено увреждане, а предмет на настоящия спор е отрицателен установителен иск, касаещ правоотношения между местната община и ищеца относно наличието и размера на задължение за заплащане на такса ”битови отпадъци”. Допустимостта на установителния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е предпоставена от наличие на правен интерес, който е конкретен за всеки отделен случай, поради което позоваването на съдебната практика при разрешаване на въпроси с различна фактология и правна пробрематика, не е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд