Определение № 897 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 205/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. П., чрез процесуалния му представител адвокат М. З. от САК, срещу определение №10873 от 10.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№6693/2024г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 17103 от 20.04.2024 г. по гр. д. № 72990/2019 г. на Софийския районен съд, 87 състав.С последното е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частния жалбоподател иск за делба, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на СРС, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частния жалбоподател иск за делба, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 09.07.2023г. СРС е указал на ищeца да отстрани нередовности на исковата молба като са дадени подробни указания за конкретизиране на всеки един от имотите, които се иска да бъдат поделени, посочване с кои решения на ПК е възстановен всеки от процесните имоти, да се посочи кои от процесните имоти посочени като предмет на дело са предмет на други предходни съдебни производства, на какъв етап са, в случай, че си висящи да се посочи пред кой съд, да се посочи налице ли е оспорване по съдебен ред на саморъчно завещание на Д. П., да се конкретизира същото, да посочи има ли и други ищци, които заявяват желание за конституиране по делото с индивидуализацията им, да посочи кои от ответниците са починали след датата на исковата молба като посочи правоприемници, с три имена и адреси за призоваване, да посочи правен интерес от производството, с оглед твърдението, че имотите са предмет и на други висящи производства. С молба от 18.07.2023г. ищецът е уточнил, че имотите са предмет на друго производство по гр.д.№ 3339/2019г. на СГС, 2-ри възз. състав, но исковата молба, с която е инициирано производството по това дело, не е била вписана.Относно указанията във връзка с изложени твърдения за оспорено саморъчно завещание, е изложено, че делото е приключило с решение на ЕСПЧ по жалба №27937/2005г., с което Държавата е осъдена за нарушена процедура в работата на вещото лице.Изложено е, че е откраднато гр.д. №4008/1999г. на СГС, в което е била прието СПЕ във връзка с оспорената автентичност на завещанието, като изгубеното дело е в процедура по възобновяване.Поискано е продължаване на срока за изпълнение на указанията. С ново разпореждане от 05.09.2023г. повторно е дадена възможност на ищеца за изпълнение на горните указания.Констатирано е, че с молба от 18.09.2023г. са посочени починалите ответници и техните правоприемници с три имена, ЕГН и адреси за призоваване като в същата е уточнено, че делбено дело със същия предмет е разгледано по гр.№ 1602/2001г. на СРС, 61 състав. С определение от 20.04.2024г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба поради неизпълнение в цялост на дадените указания за отстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е приел, че съгласно т. 12, б.”д” от Постановление №1 от 1985г. на Пленума на ВС, в делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари като за постигане на целите на съдебното производство, а именно прекратяване на съсобствеността, е необходимо да участват всички носители на права в нея.Изложени са мотиви, че съдът има служебното задължение да следи за конституиране на всички страни, с оглед данните по делото по аргумент от чл. 75, ал.2 ЗН, тъй като в противен случай делбата би била нищожна. Дадените от първоинстанционния съд указания на ищеца за индивидуализиране на имотите, основанието за възникване на съсобствеността, наследственото правоприемство на страните, относно това дали е проведено съдебно производство по оспорване на завещание, определящо правоприемство различно от наследяването по закон, са съществени за процеса и законосъобразно извършване на делбата.При констатация, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, съдът не следва да извлича факти от представените доказателства, а нередовността на исковата молба, подлежи на отстраняване по общите правила на чл.129 ГПК като ако в определения от съда срок, ищецът не изпълни указанията, производство следва да бъде прекратено.Въззивният съд е приел още, че дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени частично само относно посочване на правоприемници на починалите след исковата молба ответници, но не и в останалата им част.Възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти не са индивидуализирани надлежно, не е посочено между кои страни и за кой имот е проведено предходно производство по чл.108 ЗС, от значение за включване на определено имущество в делбената маса или не, налице ли е самостоятелно производство по оспорване на завещание или в хода на друго производство е релевирано възражение, кое производство е изгубено, как е приключила фазата по възстановяването му и т.н. Изложени са допълнителни мотиви, че самият ищец е посочил, че между страните е налице друго висящо производство по допускане на съдебна делба по гр.д.№ 1602/2021г., по описа на СРС, 61 състав, на етап въззивно обжалване по гр.д.№ 3339/2019г. по описа на СГС, 2-ри Б въззивен състав, което е с идентичен предмет като на настоящото производството, което е допълнително основание за недопустимост на процеса. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. „За да прекрати делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, следва ли всички предпоставки във визираната хипотеза да са дадени кумулативно или е достатъчно само една от тях да е налице - т.е. следва ли да е налице пълен идентитет по двете дела“; 2. „Длъжен ли е съдът преди да прекрати делото по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК да направи служебна справка за предмета и страните по делото, за което се твърди да е със същия предмет и страни“. Поддържа се, че приетото от въззивния съд по въпросите противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 143 от 07.12.2010 г. по т. д. № 1100/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 1205 от 10.05.2024 г. по т. д. № 103/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 267 от 27.05.2009 г. по ч.гр. д. № 294/2009 г. на ВКС. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото при така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно определение, формулираните от касатора процесуалноправни въпроси относно предпоставките и приложението на чл. 126 ГПК нямат обуславящо изхода на спора значение, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото мотивът на въззивният съд, че производството е недопустимо и подлежи на прекратяване с оглед наличието на друго висящо производство по допускане на съдебна делба по гр.д.№ 1602/2021г., по описа на СРС, 61 състав, на етап въззивно обжалване по гр.д.№ 3339/2019г. по описа на СГС, 2-ри Б въззивен състав, по което посочените четири ПИ по решение № 6022/28.05.1999г. са предмет на делбата, е само съпътстващ такъв, а не решаващ.По решаващите мотиви на въззивният съд, че въпреки постъпилите молби уточнения, исковата молба е останала нередовна, тъй като не са изпълнени в цялост дадените указания, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което съгласно казаното по-горе е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ако общото основание е налице. С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не са налице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение