Определение № 339 от 03.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 93/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Петрол холдинг“ АД чрез синдика М. В., вписана и като адвокат, обжалва определение № 224 от 09.10.2024 г. по ч.т.д. 184/24 г., АС – В. Търново, с което е потвърдено определение № 132 от 05.07.2024 г. по т.д. 31/23 г., ОС- Ловеч, с която е върната, на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на „Петрол Холдинг“ АД срещу „Петрол“ АД с правно основание чл. 124 от ГПК.

В частната жалба е изложил съображения за неправилност на изводите на въззивния съд. Въззивният съд бил подменил волята на жалбоподателя в качеството му на ищец ,приемайки че се атакува решение на общо събрание на акционерите относно кворума, т.е. свързано със законосъобразността на това решение. Този извод не кореспондирал с действително формулираните обстоятелства и петитум на исковата молба с твърдения за нищожност на решението на общото събрание на акционерите и формулиран петитум за прогласяване на нищожността. Излага подробни съображения относно неправилността на обжалвания акт. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд като съд по съществото на спора да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 ,т. 1 от ГПК като счита, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г., както и Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, изразена в решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр.д. 510/11 г., II ГО на ВКС, решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д. 3457/16 г, ВКС, I ГО, решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр.д. 534/12 г., IV ГО на ВКС.

2. Невзетите решения на Общото събрание нищожни ли са? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради наличие на противоречие със задължителните разяснения съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.

3. Решения, взети на ОСА от лица, които нямат качеството „кредитор“, представляват ли невзети решения по смисъла на Тълкувателно решение /06.12.2002 г. по т.д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. С оглед посоченото тълкувателно решение е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

4. Когато на ОСА присъстват и гласуват лица, които действително не са акционери в дружеството, следва ли да се приеме, че събранието е законосъобразно, а решенията взети на него нищожни ли са или незаконосъобразни?

По всички основания за допускане на касационно обжалване сочи допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1, от ГПК.

„Петрол“ АД чрез адв. Г. С. оспорва частната жалба. Излага съображения относно липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Позоваването на т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК било бланкетно.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди извода за връщане на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд е приел, че „Петрол холдинг“ АД (в несъстоятелност) е подал искова молба, с която твърди, че на 29.03.2023 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, на което били приети изброените в исковата молба решения. Изложени били съображения, че „Транс експрес ойл“ ООД, „Петрол България“ АД, „Алфа кепитъл“ АД не били безспорни акционери в дружеството, поради което събранието с участието на техни представители било проведено незаконосъобразно, а решенията като невалидно взети, нищожни. Решението, взето от лице, което не било акционер било нищожно. Въззивният съд е възприел становището, че отразеното като взето решение на общото събрание от лице, което няма качеството акционер било нищожно. Направено било искане съдът да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на всички решения, приети на извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 г., същите били невзети поради приемането им от юридически лица, които нямат качеството акционери в „Петрол“ АД. Прието е изявлението на ищеца, че е акционер в дружеството.

При така възприетите изявления на ищеца въззивният съд е приел, че решенията на общото събрание на акционерите, приети при опорочена процедура по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения, или противоречащи на повелителни разпоредби на устава и закона са незаконосъобразни – отменяеми, но не и нищожни. Отмяната на незаконосъобразните решения може да се иска по реда и в сроковете по чл. 74 от ТЗ. С нормата на чл. 74 от ТЗ било регламентирано потестативно право на акционера да иска отмяна на решението на общото събрание поради противоречието му със закона или с клаузите на учредителния акт. В ТЗ изрично били квалифицирани като нищожни единствено решенията на общото събрание, визирани в чл. 75 от ТЗ. Прието е, че нищожно е и липсващото (невзето) решение на общото събрание, отразено като съществуващо в протокола за проведено заседание на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, както и в хипотезата на неговото вписване в търговския регистър. Нищожността на решението на общото събрание по правило може да се релевира с установителен иск, чието предявяване не е ограничено със срок, при наличие на правен интерес. В дейността на общото събрание не можело да вземат участие лица, които не са акционери, съответно да приемат решения.

Въззивният съд е възприел, че в разглежданата искова молба и уточненията в хода на процеса били изложени твърдения за опорочаване на процедурата по провеждане на извънредното общо събрание на акционерите и вземането на решенията при участието на лица, които нямали качеството на акционери. Това обстоятелство рефлектирало при преценка на кворума за провеждане на събранието и необходимото мнозинство за приемане на решенията. Наведените твърдения за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на акционерите в „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 година, подлежащи на отмяна по реда и в сроковете по чл. 74 от Търговския закон. Искове за прогласяване на тяхната нищожност, каквото искане е формулирано, поради същите пороци, бил недопустим.

Първостепенният съд не бил сезиран по надлежния ред с иск по чл. 74, ал. 2 от Търговския закон в регламентирания от законодателя преклузивен срок. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените от „Петрол холдинг“АД-в несъстоятелност, представлявано от синдика М. В., искове за прогласяване нищожността на всички решения, взети на извънредно Общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 година, поради приемането им от юридически лица, които нямат качеството на акционери в „Петрол“ АД, са недопустими и не подлежат на разглеждане по същество.

Следва да се отбележи, че съдът е възприел изявленията на ищеца за твърдения, изложени в молба от 11.05.2024 пред първоинстанционния съд, че ищецът е изложил съображения, че е акционер в „Петрол“ АД, като 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“ АД по реда на принудително изпълнение били продадени на „Алфа кепитъл“ АД чрез борсова сделка на 02.12.2023 г. Относно тази продажба били предявени искове за признаването й за нищожна. Твърдението е, че 47,53 % от капитала на „Петрол“ АД не били излезнали от патримониума на ищеца. Също така и изложените в исковата молба обстоятелства, че „Транс експрес ойл“ ООД, „Петрол България“ АД и „Алфа кепитъл“ АД не били безспорни акционери в „Петрол“ АД. Прехвърлянето на посочения брой акции от капитала на ответника „Петрол“ на „Алфа кепитъл“ АД били прехвърлени частично на „Корект фарм“ ЕООД, „Транс експрес ойл“ ЕООД, съответно „Корект фарм“ ЕООД било продало още 4 000 000 акции на „“Транс експрес ойл“ ЕООД, както и на „Петрол България“ АД още 2 000 000 акции. Оспорено е качеството на акционери на посочените лица, като в исковата молба е посочено, че на общото събрание на акционерите са присъствали „Сторидж инвест“ ЕООД, „Перфето консултинг“ ЕООД, „Грифон Пауър“ АД, „Транс експрес ойл“ ООД, „Петрол България“ АД и „Алфа кепитъл“ АД.

Допускането на касационно обжалване на определенията, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед формулирания първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с него касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил доводите на частния жалбоподател и с оглед на изложените обстоятелства в исковата молба, е определил, че искът е недопустим. Видно е от изложените обстоятелства, че съдът е възприел изложените обстоятелства от ищеца, че част от участниците в общото събрание на акционерите, не са легитимирани акционери, докато за друга част от участниците липсват изложени доводи да не притежават права на акционери. При така изложените доводи, въззивният съд е мотивирал извода си с наличие на извод за възможно формулиране на петитум за отмяна на решението на общото събрание на акционерите, като липсва основание да се приеме, че така изложените обстоятелства могат да се свържат с формулирания петитум за прогласяване нищожност на решението. Обсъждайки така изложените обстоятелства и доводи от частния жалбоподател, въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС, сочена от касатора и съдебно известна на настоящия съдебен състав.

По отношение на втория формулиран правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява правен въпрос. Въззивният съд не е разгледал правния въпрос относно това дали решението на общото събрание на акционерите е нищожно. Преценил е, че с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, не може да се приеме, че е налице посочено основание за нищожност на това решение, което е в противоречие с формулирания петитум. Въззивният съд е изложил мотиви, че посочените участието на лица, които не са акционери, при проведено общо събрание на акционери, може да се свърже само с незаконосъобразността на проведеното решение, с оглед кворум за провеждане на общото събрание и мнозинства за вземане на решения. Преценката на съда е с оглед изложените обстоятелства, въззивният съд е приел, именно с оглед разясненията в Тълкувателно решение 1/06.1.2022 г. по тълк.д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нищожно е липсващото (невзето решение). С оглед изложените обстоятелства е приел, че не се твърди наличие на такова. Въззивният съд не се е отклонил от разясненията в Тълкувателно решение 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, приемайки че не е очертана хипотеза на нищожно решение.

По отношение на формулирания трети правен въпрос на първо място, няма твърдение за наличие на „кредитор“ в исковата молба, по всяка вероятност се касае за грешка и вместо „кредитор“ следва да се чете „акционер“. На второ място въззивният съд е приел, че липсват обстоятелства, за да може да се направи заключение, че се твърди наличие на нищожно (невзето) решение, доколкото, както вече бе посочено не е посочено, че всички лица, участвали в общото събрание на акционерите не са акционери. Поради това не може да се приеме, че е налице общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на четвъртия формулиран правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не кореспондира с изложените мотиви на въззивния съд и не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос, поради което с така поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е разрешил спор относно това налице ли е нищожност на решение на общо събрание на акционерите. Прието е, че липсват изложени обстоятелства за наличие на нищожно решение на общото събрание на акционерите (взето от лица, които не са акционери към момента на вземане на решението), за да се свърже със заявения петитум на иска за прогласяване на нищожност на решението на общото събрание на акционерите. Този извод налага преценка на правилността на изводите на въззивния съд, което не може да се извърши в настоящето производство с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че частният жалбоподател не е обосновал наличието на соченото допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България