Определение № 528 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2023 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. И., чрез пълномощника му адв. Б. П., АК – Плевен, срещу решение № 514 от 27. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 509/2022 г. на ОС – Плевен, с което: а/. след частична отмяна на решение № 655 от 09. 05. 2022 г. по гр. д. № 4591/2021 г. на РС – Плевен е уважен предявеният от П. И. И. срещу К. И. И. иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено между страните, че П. И. И. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 18/21. 08. 2018 г., между нея и баща й И. К. И., на другата 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]: УПИ ***, в кв. ***по регулационния план на града, с площ от 1065 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и всички останали подобрения и приращения в имота, и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението и върху тази 1/2 идеална част от описания имот (първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид.ч. от имота); б/. е потвърдено допълнително решение № 979 от 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 4591/2021 г. на РС – Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. И. И. срещу П. И. И. насрещен иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 19/21. 05. 2018 г., с който И. К. И. продава на П. И. И. следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: имот № ***, с площ 1, 199 дка, в м. “П.”; имот№ ***, с площ от 13, 737 дка, в м. “С.” (образуван от имот № ***); имот № ***, с площ от 1,998 дка, в м. “Г.”; имот № ***, с площ от 13, 737 дка, в м. “С.” (образуван от имот № ***); в/. е обезсилено допълнително решение № 979 от 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 4591/2021 г. на РС – Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. И. И. срещу П. И. И. насрещен иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18/21. 08. 2018 г., сключен между П. И. И. и И. К. И., с който И. К. И. продава на П. И. И. недвижимия имот, описан по-горе в б.”а”, предмет и на иска по чл. 108 ЗС, е прекратено производството по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение чрез произнасяне по този иск. Твърди се неправилност на въззивното решение в посочените части и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, отмяната му, отхвърляне на предявения от П. И. срещу К. И. иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид.ч. от имота, както и на предявените от К. И. срещу П. И. насрещни искове по чл. 31 ЗЗД. Подаден е писмен отговор от П. И. И., чрез адв. Г. Г., АК – Смолян, с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да достигне до извод за основателност на предявения от П. И. срещу К. И. иск по чл. 108 ЗС за 1/2 идеална част от дворното място и построените в него сгради, съдът е приел, че ищцата е придобила правото на собственост на основание действителен договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 18/21. 08. 2018 г., между нея и бащата на страните И. К. И.. За неоснователно е прието възражението на ответника К. И. по чл. 32, ал. 3, вр. чл. 31 ЗЗД за унищожаемост на договора за покупко-продажба, тъй като към сключването му прехвърлителят И. К. И., макар и формално дееспособен, е бил в трайна неспособност да разбира и ръководи действията си. Унищожаването е поискано след смъртта на прехвърлителя И. К. И. (същият е починал на 28. 05. 2021 г., а възражението по чл. 32, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД е направено на 23. 09. 2021 г.), като ответникът К. И., въпреки указаната му доказателствена тежест, не е установил преди смъртта на наследодателя да е било поискано поставянето му под запрещение, нито от сключения договор произлизат доказателства за недееспособността на лицето. За да достигне до извод за неоснователност на предявения от К. И. срещу П. И. иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договора за покупко-продажба на 4 бр. земеделски имоти, сключен с н.а. № 19/21. 05. 2018 г., въззивният съд е приел, че искът е предявен след смъртта на прехвърлителя, по делото не се твърди и доказва да е поискано поставяне на прехвърлителя под запрещение преди смъртта му, нито доказателства за недееспособността му произлизат от същия договор. Прието е и че искът е погасен по давност, тъй като 3 годишният погасителен давностен срок по чл. 32, ал. 2, пр. последно ЗЗД, с начало на течението му сключване на сделката – 21. 05. 2018 г., е изтекъл на 21. 05. 2021 г., а насрещният иск е предявен на 23. 09. 2021 г. За да достигне до извод за недопустимост на първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. И. срещу П. И. иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договора за покупко-продажба на описания по-горе урегулиран поземлен имот, ведно с построените в него сгради, сключен с н.а. № 18/21. 08. 2018 г., въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с такъв иск, но не е бил сезиран с искане по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по този иск – с молбата по чл. 250 ГПК е поискано произнасяне по иска по насрещния иск по чл. 31 ЗС за унищожаване на договора за покупко-продажба на 4 бр. земеделски имоти, сключен с н.а. № 19/21. 08. 2018 г., но не и на договора за покупко-продажба на дворното място и сградите в него, сключен с н.а. № 18/21. 08. 2018 г. Касаторът е поставил следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: длъжен ли е въззивният съд, при обосноваване на своите изводи, да направи анализ на всички доказателства по делото и да обсъди всички доводи и възражения на страните. Твърди се разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС - решение № 488 от 7. 10. 2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 1117 от 28. 12. 1999 г. по гр. д. № 425/1999 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 59 от 24. 07. 2013 г. по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 157 от 24. 06. 2015 г. по гр. д. № 252/2015 г. на ВКС, 3 г.о. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. На първо място, въпросът не е обсъждан в нито едно от посочените от касатора решения на ВКС – в тълкувателната част на мотивите към същите са обсъждани материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 31 ЗЗД и чл. 26 ЗЗД. На следващо място, въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, на които е базирал извода си за неоснователност на възражението по чл. 32, ал. 3, вр. чл. 31 ЗЗД - за унищожаемост на договора за покупко-продажба на имота, предмет на иска о чл. 108 ЗС, сключен с н.а. № 18/2018 г., както и извода си за неоснователност на насрещния иск по чл. 31 ЗЗД - за унищожаване на договора за покупко-продажба на земеделски имоти, сключен с н.а. № 19/2018 г. Приел е същите за неоснователни, поради предявяване на възражението и насрещния иск след смъртта на прехвърлителя, без да е поискано поставянето му под запрещение приживе и при липса на данни за недееспособността му, произтичащи от самия договор. Посочените обстоятелства водят до неоснователност на претенцията по чл. 31 ЗЗД, съгласно алинея 2 на тази норма, и липсва необходимост от обсъждане заболяванията на прехвърлителя, от кога датират и какво е било влиянието им на способността му да разбира и ръководи действията си към сключване на атакуваните сделки. В останалата част касационната жалба и съдържащото се в нея изложение обективират оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие на чл. 31 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и обсъждането им би било допустимо само в случай на допускане на въззивното решение до касационен контрол. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че договорите за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № 18/2018 г. и 19/2018 г. не са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – като сключени при липса на съгласие от страна на прехвърлителя. Съгласно ТР № 5/30. 05. 2022 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а не нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. С оглед изхода на делото К. И. И. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ГПК, да заплати на П. И. И. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,