Определение № 96 от 01.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 785/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. В. Б. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Р. И. от АК-П., срещу определение № 2684 от 14.09.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 2395/2012 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на З. В. Б. срещу определение от 14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 4663/2009 г. на Пловдивски районен съд, 18 граждански състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 4551/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, 4 граждански състав. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба Г. В. П., редовно уведомен, не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното: С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с посочени процесуалноправни въпроси, а именно: налице ли е преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между висящо делбено производство и производство, образувано по иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗНасл за прогласяване нищожност на делбата относно част от имотите, предмет на същата, предявен от съделител, неучаствал в делбеното производство и ако е налице преюдициалност, как следва да процедира съдът, пред който е висящо делото за делба – напълно или частично да спре производството по делото. Приложени са копия от съдебни актове във вр. с т. 2. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Посоченото основание за допустимост предпоставя противоречива практика на съдилищата по един и същ правен въпрос, което не е налице видно от приложената към изложението съдебна практика. Обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, формулиран с изложението. Основанието за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице в случаите, при които в един и същ или в различни съдилища са налице две висящи съдебни производства, изходът на едното от които да е от значение за правилното решаване на другото или помежду им да съществува връзка на обусловеност. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 Насл, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Законодателят има предвид самата делба, а не съдебното решение, което я обективира. Искът по чл. 75, ал. 2 ЗНасл не може да бъде заявен самостоятелно от неучаствалия в делбата съделител поради липсата на правен интерес. При наличие на влязло в сила съдебно решение по допускане на делба, неучаствалият в делбеното производство съделител разполага с процесуалната възможност да предяви конститутивния иск за делба на всички допуснати до делба имоти или само по отношение на тези, върху които претендира съсобственически права, тъй като не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното без негово участие решение. От изложеното и с оглед на обстоятелството, че специалното основание на чл. 75, ал. 2 ЗНасл установява нищожност на самата делба, а не на съдебния акт, който я обективира, следва, че в случая, решението по по гр. д. № 4551/2012 г. на Пловдивски районен съд, 4 гр. състав няма да е от значение за правилното решаване на спора по гр. д. № 4663/2009 г. на Пловдивски районен съд, 18 гр. състав, тъй като няма да доведе до промяна в съделителите и квотите на част от недвижимите имоти допуснати до делба с влязлото в сила по делото решение № 297 от 23.03.2010 г. Като е приел обратното, Пловдивският окръжен съд е постановил обжалваното определение в противоречие с процесуалния закон и същото следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,