Определение № 260 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3737/2020 г.

Производството по делото е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби: на ищеца по делото-Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение като исковете са отхвърлени като неоснователни, както и касационна жалба на ответника по делото-Ж. К. Д. в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено, като искът по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм/ е частично уважен и в полза на държавата е отнет поземлен имот в [населено място], [улица] площ от 190 кв.м, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда и две селскостопански сгради. В касационната жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуалния представител П. О.-главен инспектор при ТД-Варна се подържа, че обжалваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол в обжалваната част, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици. В касационната жалба на ответника Ж. К. Д., подадена чрез процесуалния представител адв.Г. Г. от АК-Варна се подържа, че в обжалваната част въззивното решение е недопустимо, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон и е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и постановяване на друго, с което искът за отнемане на описания по-горе недвижим имот бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със следващите се от това законни последици. Страните взаимно си оспорват касационните жалби, по съображения изложени в два броя писмени отговори, депозирани по делото, чрез пълномощниците на страните. Ответниците по касационните жалби К. Ж. Д. и С. Д. Д. не вземат становище по същите. Прокуратурата на РБ не взема становище по подадените касационни жалби. Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм/.С обжалваното въззивно решение № 13 от 13.2.2020 г по в.гр.дело №549/19 г на Апелативен съд-Варна, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 85/10.7.2019 г по гр.дело № 72/2018 г на Окръжен съд-Силистра, е прието че искът е допустим и исковата молба е редовна, по съображения приети от първонистанционния съд с определение № 38 от 24.1.2019 г, постановено по делото.Допуснатата нередовност на постановлението за привличане на обвиняем от 3.5.2010 г не е основание да се, че производството по делото е недопустимо.Относно спазването на разпоредбата на чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм съдът е препратил към мотивите същото определение на ОС-Силистра.По основателността на исковете въззивният съд е приел следното: с присъда № 12 от 8.4.2016 г по НОХД № 182/15 г на Окръжен съд-Силистра, влязла в сила на 26.2.18 г Ж. Д. е признат за виновен в това, че в периода 1998-2009 г е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение по закон, като е предоставял парични заеми на различни физически лица, обезпечени с ипотеки на недвижими имоти, записи на заповеди и залог на вещи, срещу получаване на лихви, като предметът на престъплението е 108 496 лв.Приел е за неустановено по делото за какви деяния е осъждан Д. с присъди от 1986 и 1998 г, за да се направи обосновано предположение, че имотите придобити в периода 1988-1998 г са от предходна престъпна дейност.Приел е, че за периода на проверката 1.1.88 г-31.12.12 г ответниците са получили приходи в размер на 1 236 859, 20 лв или 5967, 69 МРЗ и са извършили разходи в размер на 26 146, 81 МРЗ, т.е констатирана е отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 20 179, 11 МРЗ.Следователно придобитото имущество е на значителна стойност, а не е установено ответниците да са разполагали с законни доходи и източници на средства.Приел е, че при доказан в наказателното производство размер на неправомерно получени доходи от ответника Ж. Д. от 108 496 лв, липсват доказателства, че цялото претендирано имущество е придобито от престъпна дейност.По отношение на иска за отнемане на паричните суми, които не се намират по банковите сметки на ответниците е приел, че неналични средства не подлежат на отнемане.Приел е, че по отношение на недвижимия имот е налице обосновано предположение, че е придобит със средства от престъпна дейност и относно него искът е за отнемането му е уважен и решението е потвърдено, а за останалото претендирано имущество е потвърдено решението, с което искът е отхвърлен. В касационната жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Относно задължението на въззивния съд за изложи собствени мотиви, като отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констаттации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. 2/В противоречие с установената практика е прието, че след като в наказателното производство е доказан размер от 108 496 лв, до то този размер следва да бъде търсена връзка с облагата от престъплението. 3/Подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди влизане в сила на присъдата, когато от обстоятелствата по делото не се установява то да е придобито със законни средства. В касационната жалба на ответника Ж. Д. са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и се позовава на очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1.Възможно ли е отнемане на недвижимо имущество след като решението на Комисията по чл.13 ал.1 т.3 от ЗОПДИППД /отм/. е взето след изтичане на преклузивния срок по чл.15 от закона. 2.Възможно ли е отнемането на недвижимо имущество по ЗОПДИППД /отм/. след неправилно определен период за извършване на проверката по чл.15 от закона. 3.Възможно ли е да се отнема имущество по ЗОПДИППД /отм/. след получаване в ТД на КОНПИ на постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение след 19.11.12 г-датата на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество –ЗОПДНПИ /отм/. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете касационни жалби. По касационната жалба на ищеца касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпрос № 1 „относно задължението на въззивния съд за изложи собствени мотиви, като отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. По този въпрос е налице противоречие с разрешението, дадено в решение № 145/07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на II г.о. на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция във връзка с преценката на доказателствата и правните изводи. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, още повече съществува многобройна, непротиворечива съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, като даденото тълкуване не е съобразено в обжалваното решение. По касационната жалба на ответника Д. касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК „очевидна неправилност“ на въззивното решение поради налице неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, която на практика се приравнява на липса на мотиви (например, когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение