Определение № 50434 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1924/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. против решение № 198/26.04.2022 г. по в.т.д. № 85/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 260287/16.08.2021 г. по т.д. № 171/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, предявените от касатора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.), за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на И. Е. /дядо/ и И. И. /брат/, настъпила като последица от ПТП от 11.06.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите при ответното дружество - лек автомобил, са отхвърлени. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 223 вр. чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 52 ЗЗД и като необосновано. Счита, че въззивният съд е интерпретирал превратно свидетелските показания, приемайки за установени факти, различни от действителното съдържание на показанията. Така неправилно съдът бил приел, че към смъртта на дядото ищцата живеела с родителите си, а не при него. Намира също, че не са отчетени всички обстоятелства, установими от доказателствата, от значение за определяне съдържанието на създадената приживе между касатора и починалите духовна и емоционална близост, в съответствие с указанията в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът счита, че е следвало, освен съдържанието на връзката между тях приживе, съдът да изследва и действително търпимите болки и страдания от смъртта на И. Е. и И. И., техният интензитет, продължителност, отразяването им върху личността на ищцата, какъвто анализ неправилно е извършен, на база превратно тълкуване на събраните доказателства. Излага несъгласие с мотивите на съда, за липса на активна материалноправна легитимация, изведена от свидетелските показания. Акцентира на недостатъчната оценка на факта, че родителите на касатора са живели и работили в Испания за дълъг период от седем години, като тя и брат й живеели с дядо си в едно домакинство и той е замествал отсъстващия родител в грижата за двамата.Това обстоятелство естествено провокирало и по-голяма близост между брата и сестрата – подкрепяли се взаимно, ищцата се стараела да му е добър пример, помагала му в обучението и се грижела за него. Необосновано, според ищцата, съдът е отсъдил в полза на застрахователя, като е игнорирал доказаната дълбока и трайна емоционална връзка,вкл. предвид крехката възраст на ищцата към момента на трагедията, предпоставила и по-дълбоко и трайно разстройство на психиката й / ходела нощем при гробовете на двамата, изгубила апетит, затворила се в себе си. Ответната страна – „ЗАД ДаллДогг: Живот и Здраве“ АД, оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси, според ответника, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което по всички тях не е удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Посочва, че апелативният състав се е съобразил изцяло с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в изложението се съдържа повторение на фактическите обстоятелства по делото, без да се формулирани касационни доводи, съгласно чл. 281 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищцата – М. И. – в исковата молба, с която предявява иск по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.), за осъждане „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й – И. Е., и на брат й – И. И., настъпили в причинна връзка от ПТП от 11.06.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован – по ЗЗ„ГО„ на автомобилистите при ответното дружество - лек автомобил, твърди, че между тримата съществували чувства на обич и привързаност. Семейството, състоящо се от дядо й, баба й, майка й, баща й и малкото й братче, живеело в общо домакинство, но тъй като родителите били трудово ангажирани дядото полагал преки грижи за децата в семейството. Това породило особена близост между него и ищцата. Тя и по-малкото й братче – починалият И. И. – били неразделни и като по-голяма се грижела за него. Всички били много привързани един към друг и много се подкрепяли. Ищцата твърди, че приела трудно загубата, отразила се негативно върху психиката й и начина й на живот, и продължава да търпи негативни емоции, психически дискомфорт, страдания и мъка. За установяване на тези факти ищцата е поискала изслушване на свидетели. Ответното дружество е оспорило активната материалноправна легитимация на ищцата - наличие на близка и трайна емоционална връзка между починалите и същата приживе, със съдържание извън обичайното за българското общество. Акцентира на липса на конкретика в исковата молба, относно съдържанието на тази връзка и съдържанието на болките и страданията от загубата. В евентуалност застрахователят поддържа становище за приложимост на чл. 51 ЗЗД и на пар. 96 ал. 3 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. /, като според него максималното обезщетение, което следва да се изплати, е в размер до 5000 лева. В допълнителната искова молба са изложени доводи предимно касаещи оспорения размер на претендирано обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Разпитаният свидетел В. С. потвърждава, че ищцата била много близка и имала много силна връзка с дядо си. Свидетелката заявява, че дядо И., баба М., М. и брат й И. живеели в едно домакинство, като преди ПТП основно дядото и бабата се грижели за ищцата и брат й, тъй като родителите им работили в Испания, докато М. навърши 6-7 години, а брат й - 1 годинка. Свидетелката споделя, че М. много обичала дядо си, той добре я възпитавал и се гордеел с успехите й, помагал и финансово на внуците си. Според свидетелката, ищцата трудно възприела загубата му, била шокирана, не можела да повярва, че го няма, като и към настоящия момент не е превъзмогнала болката. С. заявява, че брата и сестрата били неразделни, дори спели на едно легло. Като по-голяма, тя го учела на числата, буквите, таблицата за умножение, грижела се за него. Свидетелката споделя знание за случка, при която ищцата, без предупреждение, отишла на гроба на брат си, където по-късно я намерили родителите й. Постоянно си представяла живота им заедно, ако би останал жив. Свидетелката С. твърди, че до смъртта на дядо си М. живеела с него, а сега живее при родителите си. От това показание на свидетеля не следва извод, че - противно на заявеното в самата искова молба – родителите й, от една страна и баба й и дядо й, от друга, са живеели на различни места и поддържали различни домакинства. Свидетелката М. Е., баба на ищцата, потвърждава че М. и брат й И. са отраснали при нея и починалия й съпруг, той ги водел на градина и училище, били близки, а децата били неразделни. Родителите им работели в Испания, докарвали си добри доходи и пращали пари, но грижи за децата полагали бабата и дядото. Последният им угаждал и се гордеел с успехите на М., която била умна, възпитана и добра. Свидетелката твърди, че М. много тежко преживяла загубата, затваряла се в къщи, не говорела, насила се хранела и това й състояние продължило около година. Споделя аналогична случка, с предприето от М., през нощта, посещение на гроба на дядо си. Потвърждава, че преди инцидента М. все още живеела при тях, но и родителите й се грижели за децата – основно финансово. Показанията не са достатъчно ясни относно това, дали родителите – след завръщането си от Испания, значителен период преди трагедията, са споделяли общ дом и поддържали общо домакинство с децата и възрастните, наред с предоставяните грижи, като единствено се твърди, че всички са живеели в едно и също населено място – кв.Лозенец. Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за ангажиране отговорността на касатора, предвид установения деликт, както и че съобразно задължителните указания в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, ищцата е сред кръга на материалноправно легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си, който участвал активно в отглеждането й и е бил като баща за нея и брат й. Съдът е приел, че ищцата и брат й били изключително привързани един към друг, живеейки и заедно. Приел е, че не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите и определил дължимо обезщетение от по 35 000 лева, за търпими от ищцата, от смъртта на всеки от двамата, неимуществени вреди или общо сумата от 70 000 лева. Въззивният съд, сезиран по жалба на застрахователя, е отменил решението на първата инстанция, излагайки съображения, че при претенция за обезщетение, предявена от лице извън най - близкия кръг, в случая от сестра, респ. внучка на починалия, следва да се докаже наличието на приживе изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и то такава, която по принцип е характерна за лицата от най-близкия кръг роднини, т.е. извън обичайните отношения на обич, привързаност и топлота между брат и сестра, респ. дядо и внучка, както и да се докаже, че вследствие на тези отношения са претърпени изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания. От събраните свидетелски показания съдът е приел за установени действително близки отношения на обич и привързаност между внучката и дядо й и между сестрата и брат й, но с обичайното за отношения между родственици от тази степен, съдържание. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че родителите са работили в чужбина до навършването на годинка на починалия И. / 8 – годишен към датата на смъртта си /, а след завръщането си са се грижили за децата, живеейки в общо домакинство и с възрастните родители на бащата, които също полагали грижи за тях. Съдът е приел реакцията на ищцата, предизвикана от смъртта на родствениците й, за нормална и естествена, при загуба на толкова близки хора, но не и за достатъчна да обоснове обезщетяване по изключение, според приетото в ТР №1/2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Акцентирал е на необходимостта от установяване на дълготрайни емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа и уважение, изключителни по своя характер и съответстващи на най-близка родствена връзка – тази на родител и дете, които отношения да са резултат от стекли се специфични житейски обстоятелства, каквито съдът намира, че не са установени по делото. Съдът е счел, че от доказателствата не се установява дядото да е заместил изцяло и пълноценно родителите, в грижата и възпитанието на ищцата и по-малкия й брат, като се отчете престоя им в Испания / очевидно визирайки момента на преустановяването му, спрямо момента на смъртта на двамата родственици / и обстоятелството, че след завръщането си и до трагедията са живеели заедно. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Кои факти и обстоятелства са от значение за съда, при прилагането на принципа за справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и как следва да се прилага този принцип при наличие на предпоставките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС ?; 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция да анализира и съобрази всички приобщени към делото обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа за "справедливост" и до каква степен тези обстоятелства определят справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди? 3/ Какви са критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и относно материалноправната легитимация на тези лица, изобщо предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техните близки ? Допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по трите въпроса е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Постановление на № 4/1961 г. на Върховния съд, допълнено с Постановление № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Върховния съд, както и с Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с решенията по т.д. № 892/2018г. на I т.о., т.д. № 670/2017г. на I т.о., т.д. № 2429/2017г. на II т.о., т.д. № 1404/2018г. на ІІ т.о., т.д. № 1267/2018 г. на І т.о., т.д. №755/2018г. на ІІ т.о., т.д. № 1599/2015г. на I т.о., т. д. № 458/2012г. на І т.о., т.д. № 218/2010г. на І т.о., т.д. № 1919/2014г. на І т.о., т.д. № 256/2015г., на І т.о., т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т. о. и т. д. № 1275/2019 г., II т.о. на ВКС. Сочи се и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Първият от въпросите, конкретизиран съобразно решаващите мотиви на въззивния акт, до значимите факти и обстоятелства, за установяване наличието на материалноправна легитимация за предявяването на иск ,за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на родственик, от страна на лице, извън кръга очертан в ППВС 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., е формулиран фактологично - не предполага еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, тъй като значимите факти и обстоятелства варират, съобразно конкретиката на всеки отделен спор, а принципните постановки, на които конкретните факти и обстоятелства следва да отговарят, са изведени в приложимата към спора задължителна практика – ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Решаващите мотиви на съда, обаче, не конфронтират с изведените в ТР постановки, според които следва да се преценява материалноправната легитимация на ищеца. Правилността на тази преценка, с оглед действително установените по делото факти, е въпрос, относим към правилността на решението, разрешим в друга фаза на касационното производство, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Вторият и част от третия въпроси касаят принципните положения за определяне справедлив размер на присъдимо обезщетение за неимуществени вреди, до определянето на какъвто въззивният съд не е достигнал, отричайки установена материалноправна легитимация на ищцата, да претендира изобщо обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради това, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – не кореспондират с решаващите мотиви за отхвърлянето на исковете. Дори вторият въпрос, в първата му част, да се отнесе до съобразяването на всички релевантни обстоятелства, за определяне наличието на материалноправна легитимация, за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственици от съответната степен, в касационната жалба не е посочен несъобразен от въззивния съд релевантен факт, а единствено неправилно придадена му от съда тежест, според касатора. В частта му, отнесена към материалноправната легитимация на ищеца, третият въпрос е твърде общ, но дори да се счете удовлетворяващ общия, не се обосновава допълнителния селективен критерий, тъй като мотивите на въззивния съд кореспондират със задължителните указания в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а наличието на задължителна практика по въпроса изключва хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, макар и същата да не е удовлетворена с формалното цитиране на разпоредбата, предвид задължителните указания в т.4 на ТПР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение