Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител В. П. – ст.инспектор в ТД-София на КОНПИ, срещу решение № 548/26.05.2021 г. по в.гр.дело № 130/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 24.07.2020 г., постановено по гр.д № 3476/2018 г. на СГС, I ГО, 1 състав, в частта, с която е отхвърлен иска на КПКОНПИ против Н. А. Н. по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на сумата 301 792.36 лв., изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка в евро, открита в „Първа инвестиционна банка” АД с титуляр „Български недвижими имоти” ООД и на сумата 55 260.02 лв., изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка в евро, открита в „Първа инвестиционна банка” АД с титуляр „Български недвижими имоти” ООД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и е необосновано. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ в пълен размер. В изложението към касационната жалба е формулиран следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС: Следва ли да се изключат от формирането на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, преминалите по банкови сметки суми поради обстоятелството, че това имущество не е налично в кроя на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./? Изложени са съображения за противоречие по въпроса с решение № 29/12.04.2021 г. по гр. дело № 1021/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба – Н. А. Н., чрез пълномощника си адв. Д. З., заявява становище за липса на основания за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, а по същество поддържа нейната неоснователност. Иска се присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказаната на Н. Н. безплатна правна помощ в техния минимален размер, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Производството е образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане на имущество, заведен въз основа на Решение № 143/14.03.2018г. на КОНПИ на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В искането си към съда Комисията твърди, че има значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, че са налице предпоставките на чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 74 ЗОПДНПИ, както и че сумите, чиято „парична равностойност“ се иска, да бъдат отнети, са свързани с незаконната му дейност и ответникът се е облагодетелствал с тях. Ответникът по иска не изразява становище по предявения иск в отговор или в заседанията, проведени пред първата инстанция. Прието е, че производството за гражданска конфискация на имущество по ЗОПДНПИ /отм./ е регламентирано като двуфазно, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество, и съдебна фаза – обезпечително и исково производство, които се развиват пред съд. Специална процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, освен общите предпоставки за допустимост, е наличието на мотивирано решение по чл.61, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ /отм./, за предявяване на иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото имущество, предшествано от участието на проверяваното лице в производството по гражданска конфискация /чл.60-чл.61 ЗОПДНПИ /отм./, последното следващо съдебното производство по обезпечение на исковете по чл.74 и налагането на обезпечителните мерки. От своя страна, мотивираното решение на КОНПИ по чл.61, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ /отм./, е последица от мотивирания доклад на директора на съответната териториална дирекция по чл.61, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, който се изготвя след допуснатото обезпечение на бъдещите искове по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, и в едномесечен срок след приключване на процедурата с участие на проверяваното лице. Посочено е още, че в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, е регламентиран срок за извършване на проверката по чл.21, ал.2 – едногодишен с възможност да бъде продължаван еднократно от комисията с още 6 месеца. Прието е за установено, че производството в първата му фаза е образувано и проведено при действието и по реда на отменения ЗОПДНПИ, при наличие на предвидено законно основание по чл.22, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на надлежно сезиране на КОНПИ по реда на чл.25 ЗОПДНПИ /отм./, след надлежно образуване на проверка по реда на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, от компетентния орган. В резултат на водени срещу ответника досъдебни производства по ДП № ЗМ733/2009 г. по описа на ОД на МВР-гр.Бургас за престъпление по 203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.210, ал.1, т.3 и вр.чл.209, ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл.206, ал.4 вр. ал.1 НК, по същото досъдебно производство за престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по ДП № ЗМ26/2013г. по описа на ГД „Национална полиция“ за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК, с протокол от 04.06.2013 г. на КОНПИ е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Н. А. Н. за периода 04.06.2003 г. – 04.06.2013 г. Престъпленията, за които лицето е привлечено като обвиняем, са сред изброените в чл. 22, ал. 1, т. 8 и т. 10 от приложимия закон. Съдът е приел, че предпоставка за отнемането по ЗОПДНПИ /отм./ е наличието на превишение и значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период, като на отнемане подлежи имущество, а не доход или приход. Посочено е, че като е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на несъответствие в имуществото на ответника, което значително надвишава сумата по §1, т.7 от ДР на закона в приложимата към периода на проверката редакция от 250 000 лв., съдът е преценил, че e налице първата законова предпоставка. Прието е, че е налице и втората предпоставка за активите, за които е постановено отнемане и които не са предмет на въззивно обжалване. По отношение на искането за отнемане на паричната равностойност на 301 792.36 лв. изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка № BG•• •••• •••• •••• •••• •• в евро, открита в Първа инвестиционна банка, с титуляр „Български недвижими имоти“ ООД и на 55 260.02 лв., изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Първа инвестиционна банка, с титуляр „Български недвижими имоти“ ООД, въззивният съд е счел за правилно приетото от първоинстанционния съд, че не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, неналични към датата на предявяване на иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, защото законът не предвижда такава възможност. Въззивният съд е приел за установено от изслушаното от СГС заключение на ССчЕ, отразяващо постъпилите суми, техния вносител или наредител, основание за внасянето или превода, включително за изтеглените от ответника кредити и погасяването им за процесния период /стр.998-1058 том III на делото пред СГС/, че сумите, чиято парична равностойност Комисията иска да бъде отнета, са изтеглени от ответника като представител на дружеството – титуляр на банковите сметки съобразно твърденията в исковата молба. Приети са за неоснователни оплакванията на Комисията, почерпени от съдебна практика на АС-Варна и АС-Велико Търново, срещу отхвърлянето на искането от СГС. Посочено е, че предмет на отнемане в полза на държавата може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл.64-67 ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл.74 от закона, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Приел, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.63-67 от закона, не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Посочено е, че тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както e прието в решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІV г.о., не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период /решение № 147/16.09.2019 г. по гр.д.№ 1998/2018г. на ВКС, ІV г.о. и цитираното в него решение на същия съдебен състав/. Предмет на отнемане от ответника могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия /решение № 189/27.12.2018г. по гр.д.№ 588/2018г. на ВКС, ІІІ г.о./. Посочено е, че съображения за това разрешение могат да се почерпят и от мотивите на Решение № 13/13.10.2012 година по конституционно дело № 6/2012 година на Конституционния съд на Република България, както и от по-новата практика на ВКС - решение № 263 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 1293 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В заключение се приема, че на отнемане на основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и несъответствието, така, както е уточнено в параграф 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.). Изведен е извод, че на отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Въззивният съд е приел, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Съдът е преценил за неотносими спрямо приетото разрешение от СГС в съответствие с практиката на ВКС оплакванията, че за разлика от първия ЗОПДИППД (отм.), ЗОПДНПИ (отм.) и действащият сега ЗПКОНПИ не предпоставят отнемането на имуществото от връзката на придобиването му с установената в наказателното производство престъпна дейност на проверявания. Посочено е, че Комисията не твърди и не представя доказателства, че срещу проверяваното лице има постановена осъдителна присъда, поради което престъпната дейност не е установена. Приел е, че по ЗОПДНПИ (отм.) не е нужно да има краен съдебен акт на наказателен съд. Освен това е посочено, че в решението не се изследва връзката между престъпната дейност на проверяваното лице и процесните суми. За неоснователни са приети оплакванията, че неправилно е прието, че за двете суми, чието отнемане се иска, чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ са неприложими, тъй като петитумът на иска отговаря на всички необходими условия за определяне на предмета на делото и вида на търсената защита, като в обстоятелствената част под всяко имущество е посочено дали е предмет на претенция. В съдебното решение предметът на делото е ясно определен като е съобразено за кои активи от имуществото има претенция и за кои – няма. За Комисията е неразбираемо защо според съда тези норми са неприложими – след като сумите са изтеглени от банковите сметки, с допустимите от закона средства не можело да се установи дали същите са налични при ответника, а съдът следвало служебно да приложи чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./. Въззивният съд е приел, че искането на Комисията в частта относно тези две суми е неоснователно, защото паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Ако не може да бъде доказано, че сумите са налични при ответника, съдът не може да постанови отнемането им. По изложените по-горе съображения се приема, че не могат да бъдат отнети суми, изтеглени от банкови сметки, които не са налични в края на проверявания период и няма как да бъде определена парична равностойност на парична сума. По тази причина според съда чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, както и чл. 72 от същия закон не могат да се приложат. Въззивният съд е приел в заключение, че не са налице предпоставките за уважаване на искането на КПКОНПИ, а обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено искането й по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за сумата 301 792.36 лв. изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка № BG•• •••• •••• •••• •••• •• в евро, открита в Първа инвестиционна банка, с титуляр „Български недвижими имоти“ ООД и за сумата от 55 260.02 лв., изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Първа инвестиционна банка с титуляр Български недвижими имоти“ ООД е правилно и следва да бъде потвърдено. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос в изложението. По същият въпрос е налице задължителна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че: 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Правният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. Посоченото от жалбоподателя решение № 29/12.04.2021 г. по гр. дело № 1021/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл.290 ГПК в изложението е постановено преди приемането на горецитираното тълкувателно решение. Тъй като правният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – т.е. противоречие с разрешение на правния въпрос, дадено в решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение на САС в обжалваната част по касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител В. П.. С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ответника по жалбата Н. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е оказана безплатна правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза на адвокат пълномощника на ответника по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА. Цитираният текст на ЗА относно размера на адвокатското възнаграждение препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38,ал.2 ЗА. Съдът съобразява предмета на делото – касае се за предявен иск по чл.74 ЗОПНПИ/отм./ от КОНПИ за отнемане в полза на държавата и на сумите 301 792.36 лв. и 55 260.02 лв. изтеглени на каса от ответника Н. А. Н. от разплащателни сметки в евро, открити в „Първа инвестиционна банка” АД с титуляр „Български недвижими имоти” ООД, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адвокат пълномощника на ответника по касационната жалба е изготвил писмен отговор по жалбата, че се касае за производство пред ВКС по чл.288 ГПК, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и приема, че адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адвокат пълномощника на Н. – адвокат Д. З. е в размер на сумата 3200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение