Определение № 202 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 938/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя А. Г. Х. чрез юрисконсулт С. Б. К. срещу въззивно решение от 15.02.2012 г. по гр.д. № 5902/2011 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия второ Б отделение Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Г. А. Н. чрез адв. Й. Г. от АК София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са уважени. Съдът приел, че не е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и признал заповедта за уволнение за незаконосъобразна. Установил, че Г. А. Н. е заемал длъжността „шофьор”. Било му отнето свидетелството за правоуправление от 26.04.2010 г. до 26.05.2010 Съдът приел, че невъзможността на Н. да изпълнява задълженията си по трудовия договор, не е трайна, поради което и не може да бъде уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Освен това, през цялото време той е бил и в отпуск, поради което също не е можел да изпълнява задълженията си по трудовия договор. В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса следва ли причините, които водят до невъзможността да се изпълняват трудовите задължения, да са непреодолими и са трайни, съответно има ли значение последващото отпадане на обективното състояние на невъзможност да се изпълняват трудовите задължения /изтичане на срока на административното наказание сле датата на уволнението/. Съдът намира, че така поставените правни въпроси не са от значение за крайния резултат по спора, както е разяснено и в ТР 1-2009- ОСГТК, защото каквито и да са отговорите, те няма да променят заключението относно изхода на делото. Въззивният съд е приел още едно основание за незаконност на заповедта – Н. не е могъл да полага труд и поради това, че е бил в отпуск. Относно фактическите и правни заключения, обусловили този извод на съда, няма повдигнати въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът