Определение № 429 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 325/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М. и А. Г. К., действащи в качеството си на постоянни синдици на „Пикадили” ЕАД, представлявани от адв. П. П., и касационна жалба на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, представлявано от адв. М. Д., срещу решение № 12307 от 11.11.2020г. по в.т.д. № 2005/2020г. на САС, с което е потвърдено решение № 181 от 22.10.2019г. по т.д. № 58/2019г. на Окръжен съд – Враца. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено съществуването на публични вземания на Национална агенция за приходите в общ размер на 123 626,04 лева, от които 110 537,35 лева – главници по Акт за установяване на публични вземания № ЗЗК-279/14.12.2016г. на Община Елин Пелин, Акт за установяване на задължения № 220522-9-1/20.02.2017г. на Столична община и Акт за установяване на задължения № 319922-71-1/22.12.2017г. на Столична община, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017г. до окончателното им изплащане, и 13 088,69 лева – лихви, изчислени до 20.12.2017г., под отлагателно условие – влизане в законна сила на актовете за установяване на задължения.

Касаторите Р. Г. М. и А. Г. К., действащи в качеството си на постоянни синдици на „Пикадили” ЕАД, поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че извършената от въззивния съд преценка относно основателността на иска, е едностранна и непълна, като липсват подробни мотиви относно последиците от липсата на надлежно връчен акт за установяване на публични задължения в хипотезата на чл.164, ал.5 ДОПК в производството по несъстоятелност. Твърдят, че в рамките на съдебното производство от страна на ищеца не е доказана дължимостта на посочените вземания от страна на дружеството, като наред с това, ищецът е проявил бездействие и не е осъществил връчване на процесните актове за установяване на публични задължения. Сочи, че в исковата молба няма изрично позоваване на чл.164, ал.5 ДОПК с искане за включване на вземанията под условие в списъка на приетите вземания, нито в нея изрично е посочено, че актовете не са влезли в сила. Поради това намират, че по делото не е доказано по убедителен начин наличието на предпоставките на посочената разпоредба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Следва ли да бъде прието под условие вземане, предявено в производството по несъстоятелност, попадащо в хипотезата на чл.164, ал.5 ДОПК, когато актът за установяване на задължението е ненадлежно връчен на дружеството – длъжник, както и когато изобщо не са предприемани действия по неговото връчване при надлежно спазване на изискванията за връчване по чл.20 и чл.30 ДОПК и следва ли това вземане да бъде включено под условие в списъка на приетите от синдика вземания, които биват удовлетворявани по реда на чл.725, ал.1 ТЗ? Следва ли акт, който изобщо не е бил връчван на дружеството – длъжник, да бъде определян за невлязъл в сила акт по смисъла на чл.164, ал.5 ДОПК, след като не тече производството по неговото оспорване?”

Касаторът „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.17, ал.2, предл.2 ГПК и чл.725, ал.1 ТЗ, като не е съобразил, че процесните актове не са от вида актове на публичен орган, годни да установят публично задължение по основание и размер – ревизионни актове. Поддържа, че в производството по предявяване на установителни искове по реда на чл.694 ТЗ претендираното вземане следва да бъде установено от предявилия вземането кредитор и, приемайки обратното, съдът е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 ДОПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обективирано в касационната жалба, касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така? Касаторът твърди, че като не е обсъдил в мотивите си възраженията във въззивната жалба относно съществуването на публични вземания на НАП срещу „Пикадили” ЕАД /н./ по невлезлите в сила актове, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 80 от 02.06.2020г. по гр.д. № 4031/2019г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 63 от 28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. „Отлагателно условие” по смисъла на чл.725 ТЗ следвали да се разглежда в материалноправен или в процесуалноправен аспект? Касаторът поддържа, че формираната по въпроса практика, обективирана в решение № 369 от 20.07.2007г. по т.д. № 1116/2006г. на ВКС, ТК, II т.о., е неправилна и следва да бъде променена, поради което този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът Национална агенция за приходите не представя отговор на касационните жалби.

Ответникът „Пикадили“ ЕАД /н./ не представя отговор на касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че искът е предявен в установения в чл.694, ал.6 от ТЗ 14-дневен срок от датата на определението по чл.692,ал.4 от ТЗ. Намерил е за неоснователни оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че искът е основан на актовете за установяване на публични вземания, които не са влезли в сила, като е посочил, че изложените от ищеца твърдения за съществуване на публични задължения на търговеца, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, установени с актове за публични държавни вземания, и постановеното определение за изключване от списъка на процесните вземания са достатъчно основание, за да се приеме, че е налице надлежно предявен иск.

Приел е за безспорно, че с решение от 06.12.2017., постановено от Окръжен съд - Враца по т.д.№15/2017г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на "Пикадили"ЕАД /н./; че на 16.10.2018г. под № 20181016094801 в търговския регистър е обявен изготвеният от синдиците списък на приети вземания на кредитори на дружеството по чл.688, ал.1 от ТЗ, в който са включени приети публични вземания в общ размер 127 477.77лв., от които 113 537.35лв - главници и 13 940.42лв. - лихви, начислени до 20.12.2017г.; че в срока по чл.690 от ТЗ е постъпило възражение против приемането на тези вземания от "МК Трансинженеринг"ЕООД; че с определение от 25.02.2018г., обявено в ТР под №20190225140353, съдът по несъстоятелността е уважил подаденото възражение по отношение на посочените вземания и те са изключени от списъка на приетите вземания и са включени в списъка на неприетите.

Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба са изложени твърдения за наличие на изпълнителни основания, които установяват публични държавни вземания, дължими от дружеството, а именно Акт за установяване на публични вземания рег.индекс №З.-279/14.12.2016г. на Община Елин Пелин; Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ [ЕГН]/ 25.06.2010г.; Акт за установяване на задължения №220522-9-1/20.02.2017г. на Столична община и Акт за установяване на задължения №319922-71-1/22.12.2017г. на Столична община, както и са посочени обстоятелствата, от които произтичат задълженията – дължими местни данъци върху недвижимите имоти и превозните средства, както и начислени върху тях лихви въз основа на разпоредбите на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Посочил е, че възраженията, направени от ответника в първоинстанционното производство „МК Трансинженеринг“ ООД, се основават само на твърденията, че представените актове за установяване на публични вземания не са влезли в сила.

Въззивният съд е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, от което се установява, че публичните задължения на длъжника - главница за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, дължими на Община Елин Пелин, възлизат на сумата 108 699.32лв., а тези по актовете на Столична община - на сумата 1 838.03лв., като последната сума представлява данък върху превозни средства, и общият размер на главницата възлиза на 110 537,35лв. Посочил е, че целият размер на лихвата върху главниците за периода от датата на съответния акт за установяване на публично вземане до 07.12.2017г. и от 08.12.2017г. до 20.12.2017г. възлиза на 13 088.69лв. Посочил е още, че дължимите данък недвижими имоти за 2017г. и такса битови отпадъци за 2017г. са в общ размер на 36 505,30лв., а лихвата върху тази сума е в размер на 1310,75лв.

Въззивният съд е приел, че спорен пред него е въпросът дали вземане, за което е съставен акт за установяване на публични вземания, но същият не е влязъл в сила, следва да бъде включено в списъка на приетите вземания и дали е допустимо включване в този списък под условие. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 от ДОПК, ако вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като съгласно следваща ал. 5 на същия член, в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, последното се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал.1 от ТЗ, освен ако в закон е предвидено друго. Намерил е, че разпоредбите на чл.164, ал.4 и ал.5 от ДОПК са специални - те уреждат само приемането на вземанията с публичен характер и съгласно тях обстоятелството дали един акт за установяване на публично вземане е влязъл в сила или е невлязъл в сила, не се отразява върху преценката за съществуването на самото вземане, а само върху начина на приемането му и съответно - включване в списъка на приетите вземания. Приел е, че ако актът е влязъл в сила, синдикът е длъжен незабавно да включи вземането в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, и такова вземане не може да се оспорва по реда, предвиден за оспорване на вземанията в производството по несъстоятелност, докато при хипотезата на чл.164, ал.5 от ДОПК предявеното публично вземане също се включва в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания, но под условие, с последиците на чл.725, ал.1 от ТЗ, които настъпват едва при разпределението на осребреното имущество.

По тези съображения и като е констатирал, че във въззивното, както и в първоинстанционното производство, не са въведени други възражения по отношение на оспореното вземане с публичноправен характер, е достигнал до извод за основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, като вземанията следва да бъдат включени в списъка на приетите такива под условие - влизане в сила на актовете за установяването на тези задължения.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираните от синдиците на „Пикадили“ ЕАД /н./ правни въпроси и поставеният от МК „Трансинженеринг“ ЕООД втори въпрос се отнасят до предпоставките за включване в списъка на приетите вземания на публични вземания, установени с невлязъл в сила акт. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.164, ал. 5 ДОПК, предвиждаща, че публичните задължения, установени с акт, който не е влязъл в сила, се включват под условие в списъка на приетите вземания и се удовлетворяват по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, е пълна и ясна и по прилагането ѝ е формирана непротиворечива практика. Тази разпоредба се отнася до всички актове за установяване на публични задължения, които не са стабилизирани – които не са съобщени редовно; които са съобщени, но не е изтекъл срокът за обжалването им или които са обжалвани, но жалбите срещу тях са отхвърлени. По прилагането на посочената разпоредба е формирана и постоянна практика на ВКС – решение № 369 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1116/2006 г., ТК, II т. о. и решение № 43 от 20.06.2014г. по т.д. № 2471/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., според които разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК е специална норма, приложима само по отношение на вземанията с публичен характер, предвиждаща законодателно установено изключение от общото правило, съдържащо се в разпоредбата на чл. 725, ал. 1 ТЗ; съгласно чл.164, ал.5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. С оглед наличието на формирана по въпросите практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и която настоящият състав споделя, не е налице поддържаното допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поставеният от касатора МК „Трансинженеринг“ ЕООД първи процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, и е поставен във връзка с твърдения, че в мотивите си въззивният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба относно съществуването на публични вземания на НАП по невлезлите в сила актове за установяване на задължения. В мотивите си въззивният съд е съобразил обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, и е констатирал, че възраженията, направени от ответника в първоинстанционното производство „МК Трансинженеринг“ ООД, се основават само на твърденията, че представените актове за установяване на публични вземания не са влезли в сила, като не са въведени други възражения по отношение на оспореното вземане с публичноправен характер, и именно това е обусловило произнасянето му по приетия за спорен във въззивното производство въпрос - дали вземане, за което е съставен акт за установяване на публични вземания, но същият не е влязъл в сила, следва да бъде включено в списъка на приетите вземания и дали е допустимо включване в този списък под условие. Следователно въззивният съд се е произнесъл по твърденията и възраженията на страните, относими към предмета на спора, и не се е отклонил от постоянната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,