Определение № 27 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №7746 от 13.11.2020 г. на адвокат Д. Т. С. срещу определение №241 от 29.10.2020 г. по ч. гр. дело №786/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 03.09.2020 г. по гр. дело № 314/2020 г. на Районен съд– Велико Търново. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за увеличаване на определения депозит за възнаграждение за особен представител на ответника по делото от 100 лв. на 300 лв. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното гр. дело № 314/2020 г. на Районен съд– Велико Търново е образувано по искова молба на „Енерго-про Продажби”АД срещу Г. П. В. за сумата 285.06 лв. главница и 9 лв. мораторна лихва. Делото е гражданско, а цената на иска - до 5 000 лева. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 ГПК. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.