Определение № 401 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 173/2024 г.

Производството е по реда чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на правоприемник на ответника в първоинстанционното производство - „ОТП Факторинг България“ ЕАД ( заличен търговец, с прекратена регистрация, считано от 25.05.2023г.) срещу определение № 646 от 25.10.2023г. по възз.ч.гр.д.№ 411/2023г. на ОС - Шумен.С него е потвърдено определение № 1567/06.07.2023г. по гр.д.№ 2064/2022г. на РС - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за изменение частта за разноските на първоинстанционното решение, с което в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски.

В частната касационна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Частният касатор оспорва извода, че праводателят му е дал повод за предявяване на иска, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Акцентира на това, че последното изпълнително действие е извършено през 2015г., още преди образуване на делото пред съда изпълнителното производство е прекратено по право, поради перемпция, в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, прекратяването е прогласено с постановление на ЧСИ от 20.01.2021г. и, независимо, че изпълнителният лист е останал по изпълнителното дело, възможността за образуване въз основа на него на ново изпълнително дело е хипотетична.Посочва също така, че праводателят му не е оспорвал, а е признал иска.Искането е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т. 3 по следните въпроси:

1.При уважаване на предявен отрицателен установителен иск с основание изтекла погасителна давност, следва ли да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на кредитора – ответник, само поради това, че в кориците на „перемираното“ изпълнително дело се съдържа изпълнителен лист за вземането, макар и издаден преди погасяването по давност, и независимо от това, че е признал иска с отговора на исковата молба, прекратяването на изпълнителното дело е било вече прогласено от ЧСИ, и повече от 7 години се е бил десезирал от изпълнението?“ По този въпрос е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение 534/06.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4484/2019г., III г.о., определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1371/2017г., I г.о., определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., IV г.о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018г., III г.о., определение № 420/16.11.2018г. по ч.гр.д. № 3300/2018г., III г.о., определение № 468/18.12. 018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018г., III г.о., и др.

2. Следва ли да се тълкува спазването на кредитора на задълженията му, произтичащи от Наредба № 22/16.07.2009г. на ЦКР, в частност необходимостта да подава информация за задължения на длъжника, като даване на повод от страна на кредитора? По него частният касатор се позовава на определение № 406/07.06.2023г. по ч.т.д.№ 84/2023г., I т.о.

3.Под понятието „погасяване“ по чл.10 и сл. от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на Централния кредитен регистър следва ли да се разбира настъпване на обстоятелства за прекратяване на правоотношението – изпълнение чрез плащане или не ограничава погасяването само до плащане, а включва и погасяването на вземанията по давност, на което се дължи подаването на информация в ЦКР? По този въпрос е въведено бланкетно основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна П. П. М. оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба.

Въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за освобождаване на ответника от отговорността за разноски при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в производството, в което е постановено решението за уважаване на предявения отрицателният установителен иск, с правно основание чл.439 ГПК.Този извод е обоснован с отсъствието на първата кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл.78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца, приемайки, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на делото. За да приеме това, съставът на въззивния съд е изложил две самостоятелни основания: първо, независимо от прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ от 20.01.2021г., ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър за погасяване на вземането по давност и кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра и, второ, към датата на предявяване на иска ответникът е разполагал с изпълнителен титул и е съществувала възможност, независимо от перемирането на изпълнителното дело, да образува ново изпълнително дело и след изтичане на погасителната давност на вземането.

Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Въпрос № 1 не удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания въззивен акт, въззивната инстанция не е отрекла принципното приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в хипотеза на уважен иск по чл.439 ГПК при признание на иска от ответника. Въпросът е фактически, а не правен и изисква проверка на правилността на обжалвания акт, която е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Не е налице и противоречие с цитираните в изложението определения, които са постановени при различна фактическа обстановка.

Значимостта на въпрос № 2 за крайния изход на делото също следва да бъде отречена. Действително, крайният извод по отношение на отговорността на ответника за разноски е основан на неподаване на информация към ЦКР за погасяване по давност на вземането.Въззивният състав е изложил и още едно самостоятелно основание – това, че в полза на ответника е имало издаден изпълнителен лист към момента на предявяване на иска, поради което и по този въпрос липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването.

Въпрос № 3 също не е значим за изхода на делото.Видно от мотивите на обжалвания акт, въпросът не е обсъждан и не е обусловил изводите на въззивния съд.По него е необосновано от частния касатор и приложното поле на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, а същото е само бланкетно въведено.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: