Определение № 1444 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4160/06.07.2023г., подадена от М. М. И. и В. Р. Е., чрез процесуалния представител адвокат М. Б. от АК Б., срещу решение № 192/24.04.2023г. по в. гр. д. № 144/2023г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 260209 от 16.11.2022г. по гр.д. № 6067/2020г. на Пернишкия районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. А. С. установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на част от имот с площ 422 кв.м ., при граници: УПИ №..., УПИ №..., УПИ №... и УПИ №..., която площ е погрешно нанесена към имот УПИ VIII с планоснимачен номер 583 вместо към имот УПИ III с планоснимачен номер 582 в квартал 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., от 2008г., съгласно заключението на вещите лица, по изслушаната тройна съдебно техническа експертиза, като правилната кадастралната граница между двата имота е изчертана от същите със зелен цвят на скица (приложение 3 към заключението), която е приподписана от съда и е неразделна част от решението, и е отхвърлен съединеният иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 142, том I, рег. № 2341, дело № 135/2021г. на нотариус Р. М., за придобитото от А. А. С. право на собственост на основание на давностно владение върху процесните 422 кв.м., които са част от УПИ III с планоснимачен номер 582 в квартал 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., от 2008г., и погрешно нанесени като част от УПИ №... с планоснимачен номер 583 и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли въззивният съд да зачете значението на уредената регулация и заплащане от страна на ищеца на придаваемите се към имота му части, съответно снабдяването с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация, при изработване на последващи кадастрален план и регулационен план, когато новите планове променят както кадастралните му граници, така и регулационните предвиждания за вече урегулиран имот, в хипотезата когато промените не са по инициатива на заинтересованите собственици;

2. Нов кадастрален план, изработен и приет при действието на З. (отм.) има ли непосредствено отчуждително действие, когато именно с новия кадастрален план се променя кадастралната граница между процесиите имоти и се променя площта;

3. Нов регулационен план, изработен и приет при действието на ЗУТ, има ли непосредствено отчуждително действие, когато именно с новия регулационен план се променя регулационната линия между процесиите имоти и се променя имотната граница, при вече уредена такава още при действието на З. (отм.), в хипотезата когато промените не са по инициатива на заинтересованите собственици;

4. Когато нов кадастрален план изработен при действието на З. (отм.), който е послужил за кадастрална основа за изработване на нов регулационен план при действие на ЗУТ, съдържа грешка по отношение на кадастрална граница между процесиите имоти, подлежи ли на промяна по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и тази евентуална промяна води ли до промяна и на приетия регулационен план, в частта за процесиите имоти;

5. Налице ли е грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в случай когато при изработване на нов кадастрален план при действие на З. (отм.), се установи че не са взети в предвид документи за собственост - нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация, с който регулационните граници и кадастралните са се трансформирали в имотни граници на процесиите имоти по предходния отменен кадастрален план;

6. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани по делото, да обсъди всички, произтичащи от тях релевантни за спора факти, както и възраженията на страните или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и пълно пренебрегване на други.

По въпросите се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 8/2016г. по т.д. № 8/2014г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС; ТР № 3 от 15.07.1993г. по гр. д. № 2/1993г. на ОСГК на ВС, ТР № 3 от 28.03.2011г. по т. д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС; решение № 196/06.02.2017г. по гр. д. № 2151/2016г. на ВКС, І г.о.; решение №102 по гр.д.№5728/2015г. на ВКС, І г.о.; решение №1109/09.12.2008г., постановено по реда на § 2, ал. З ПЗР на ГПК по гр. д. №3117/2007г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №1008/14.09.2009г. по гр. д. №3465/2007г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационната А. А. С., чрез процесуалния си представител адвокат А. А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Пред първостепенният съд е предявен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР от М. М. Е., починал в хода на производството и заместен от наследниците си М. М. И. и В. Р. Е. срещу А. А. С. - за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на част от имот с площ 422 кв.м ., при граници: УПИ №..., УПИ №..., УПИ №... и УПИ №..., която площ е погрешно нанесена към имот УПИ VIII с пл. № 583 вместо към имот УПИ №... с пл. № 582 в квартал 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., от 2008г.. и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 142, том I, рег. № 2341, дело № 135/2021г. на нотариус Р. М., за придобитото от А. А. С. право на собственост на основание на давностно владение върху процесните 422 кв.м., които са част от УПИ III с пл. № 582 в квартал 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., от 2008г., и погрешно нанесени като част от УПИ №... с пл. № 583.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищците М. М. Е. е придобил право на собственост по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том II, дело № 835 от 06.07.1978г. на нотариус при Пернишкия районен съд и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 166, том I, дело № 718 от 10.04.1992г. на нотариус при Пернишкия районен съд, на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], област П., с площ от 950 квадратни метра, за който съгласно одобрения със Заповед № 632 от 16.06.1975г. на Общински народен съвет- [населено място] регулационен план на селището е отреден парцел IV-360 в кв. 35, при граници на имота по нотариален акт: улица, П. И., М. И., като през 1978г. имотът му е бил продаден от Е. И. А..

Съобразено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том IV, рег.№ 2506, дело № 595 от 12.09.2007г. на И. И. - нотариус при Районен съд-Перник, вписан под № 134 в регистъра на Нотариалната камара, М. М. Е. и П. Б. И. са продали на К. М. С. недвижим имот: УПИ, находящ се в землището на [населено място], [община],[жк], представляващ според утвърдения със заповед № РД 02-14-2272/29.12.2000г. кадастрален план на [населено място] част от имот с пл. № 583, в квартал 35, с площ на тази част от 802 кв.м., при граници на частта от поземления имот по скица: от север - останалата част от имот с пл. № 583, от юг-общински имот и улица, от изток-имот с пл. № 580 и от запад-имот с пл. № 584, като за тази част от поземления имот според утвърдения със заповед № 632/16.06.1975г. план за регулация и застрояване на селото е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-360, в кв. 35, целият с площ от 818,10 кв.м., от които могат да бъдат придобити от общински имот и 6 квадратни метра - от имот с пл. № 584, при граници на УПИ по скица: от север- УПИ №..., от юг - улица, от изток - УПИ №... и от запад - УПИ №..., заедно с построените в този поземлен имот жилищна сграда на сутерен и един етаж, със застроена площ на етажа 73.00 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, антре и коридор, а сутерена - от мазе и стая и второстепенна сграда със застроена площ 15.00 кв.м.

Посочено е, че съгласно н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том I, per. № 905, дело № 23 от 30.01.2014г. на Р. М. - нотариус с район на действие Районен съд - [населено място], вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 141, ответницата А. А. С. е изключителен собственик на недвижим имот: 818/1240 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1240 кв.м., находящо се в землището на [населено място], [община], област П.,[жк]и означено по скица като УПИ №... в кв. 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008г., заедно с построени в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от един етаж със застроена площ от 92 кв.м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня и антре и сутерен с площ от 32 кв.м., състоящ се от стая и мазе и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със застроена площ от 45 кв.м., при граници на УПИ: от югоизток- улица, от югозапад- УПИ №... и УПИ №..., от северозапад-УПИ №... и от североизток- УПИ №... и УПИ №..., а съгласно констативен нотариален акт № 142, том I, peг. № 2341, дело № 135/2021г. на нотариус Р. М., е собственик на основание давностно владение върху процесните 422 кв.м., които са нанесени към имот с пл. № 583.

Посочено е, че с Решение № 91 от 22.04.2008г. е одобрен нов план за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., в който е нанесена кадастралната граница между имот с пл. № 582 и имот с пл. № 583, като площ от 422 кв.м. е нанесена към имот с пл. № 583 вместо към имот с пл. № 582 в квартал 30, по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П..

Констатирано е от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Г. Е., В. О. Д., С. П. Л. и А. И. Б., че от поне четиридесет години между имотите на страните по делото съществува ограда от бетонни колове и мрежа, която никога не е била премествана.

Посочено е, че съгласно заключението на вещите лица по приетата в първата инстанция повторната СТЕ, процесните 422 кв.м. към сега действащите планове са отразени така, тъй като при заснемането не били взети предвид кадастралните граници на плана от 1975г., а регулационната граница била изчертана по съществуващата на място ограда, без да е била изчертана кадастралната граница.

Посочено е, че съгласно заключението на вещите лица по приетата по делото тройна СТЕ, поземлените имоти с номера 582 и 583 по кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ, за които са отредени УПИ №... и УПИ №... в кв. 30 по регулационния план на [населено място], одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008г. на общински съвет П., по предходния кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г. (отм.), съответстват както следва: Поземлен имот с № 582 по кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ съответства на част от УПИ №... в кв. 35. Поземлен имот с № 583 по кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ съответства на УПИ №... в кв. 35 и на част от УПИ №... в кв. 35., като е налице частична идентичност между поземлени имоти номера 582 и 583 от действащият кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-02-14-222 от 29.12.2000г. на МРРБ с УПИ №... и УПИ №... в кв. 30 по регулационния план на [населено място], одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008г. на общински съвет П.. Посочено е, че съгласно данните от двата плана, площите на имотите са следните: поземлен имот № 582 е с площ 482 кв. м., поземлен имот № 583 е с площ 1229 кв.м., УПИ №... в кв. 30 е с площ 477 кв. м., УПИ №... в кв. 30 е с площ 1240 кв. м. Площта на УПИ №... в кв. 30, с която попада в бившият УПИ №... в кв. 35, е 422 кв. м. Констатирано е, че по стария и отменен кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., към бившият УПИ №... в кв. 35 са предвидени придаваеми места, които са уредени и за които е съставен нотариален акт № 166, т. І, дело №718 от 10.04.1992г., издаден от нотариус с район на действие Районен съд Перник. Посочено е, че границите на предишния УПИ №... в кв. 35 по отменения кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., за които УПИ са издадени документите за собственост на ищеца, не били отразени и пренесени в сега действащият кадастрален план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ, както и не са отразени и пренесени в сега действащият подробен устройствен план на [населено място], [община], одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008г. на общински съвет П.. Вещите лица са изложили съображения, че при заснемането на имота на ищците и изработването на действащия кадастрален план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г., на МРРБ, е допусната грешка, която се състои в това, че не са взети в предвид нотариалните актове на ищеца и че същият е собственик на парцел ІV-360 в кв. 35 по отменения кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., с площ 950 кв. м. Вещите лица са заключили, че при изработването на кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ не било съобразено, че регулационните линии на парцел ІV-360 в кв. 35 по отменения регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г. следвало да бъдат имотни граници. УПИ №... в кв. 30, с площ 477 кв. метра бил идентичен с част от парцел ІV-360 в кв. 35 по отменения регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., целият с площ от 950 кв. м. Въз основа на направените констатации вещите лица заявили, че се налага промяна на кадастралната граница между имоти с планоснимачни номера 582 и 583 по сега действащия кадастрален план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ, видно от представените документи за собственост и от данните от отменения регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г. Съгласно кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ и регулационния план на [населено място], одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008г. на общински съвет П., имот с площ 422 кв. м при граници: УПИ №..., УПИ №..., УПИ №... и УПИ №... в кв. 30, е включен към площта на УПИ №... в кв. 30, вместо към площта на УПИ №... в кв. 30 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], Област П., съгласно представените нотариални актове за собственост на ищеца. Налице било разминаване между кадастралния план и сега действащия план за регулация относно кадастралната граница между имот пл. № 582 и имот пл. № 583, и регулационната линия между УПИ №... и УПИ №... в кв. 30. Кадастралната граница между имот пл. № 582 и имот пл. № 583 не съвпадала с регулационната линия между УПИ №... и №.... Площта на имот пл. № 583, с която навлизал в УПИ III-582 била 16.31 кв. м., а площта на имот пл. № 582, с която навлизал в УПИ №... възлизала на 21.73 кв. м. Придаваемите части от съседни имоти 358 и 359 към парцел IV- 360 в кв. 35 по отменения план не били нанесени в кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ. Тези придаваеми части били уредени с нотариален акт № 166, т. I, дело № 718 от 10.04.1992г., издаден от нотариус с район на действие Районен съд Перник. Посочено е, че вещите лица са представили и скица към заключението си, в която са изчертали със зелен цвят регулационната линия между двата имота съобразно плана от 1975г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти, сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър, съответно от действащ кадастрален план, ако за имотите няма приета кадастрална карта по реда на ЗКИР, поради което изработването и одобряването на регулационен план следва да бъде извършено именно въз основа на действащия кадастрален план. Прието е, че към момента на одобряване на регулационния план на [населено място] от 2008г., в действие е бил кадастралния план на селото, одобрен през 2000г., като регулационните линии между УПИ №..., с пл. № 583 и УПИ №..., с пл. № 582, в квартал 30, по плана за регулация и застрояване на [населено място] от 2008г. съвпадат с имотните граници на имот с пл.№ 583, и на имот с пл.№ 582, по сега действащия кадастрален план на [населено място] от 2000г.

Посочено е, че в случай, когато регулационният план е бил изменен по искане на заинтересовани собственици при действието на З. (отм.) и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена. Прието е, че при наличие на несъответствие между имотните граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия, които съответстват на границите на урегулираните имоти по изменения регулационен план, не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, защото такава е налице само ако регулацията не е приложена и ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Такава възможност според въззивния съд съществува при първоначално урегулиране на имотите, ако се установи, че границите им по регулационен план (ПУП) не съответстват на имотните граници по кадастрален план (кадастрална карта), без да е извършено придаване по регулация с определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот части, както и при наличие на подобно несъответствие при последващо изменение на регулационния план, ако регулацията не е била приложена. Посочено е, че след като заинтересуваните собственици са изразили волята си за начина, по който следва да бъде извършено изменението на регулационния план пред общинската администрация или не са обжалвали издадената заповед за изменение на плана, те не разполагат с възможност да искат това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред, чрез установяване на грешка в кадастралната карта и регистър. Прието е, че възраженията си срещу извършеното от общинската администрация изменение на дворищнорегулационния план заинтересуваните собственици в такава хипотеза са могли да въвеждат единствено при инициирано административно производство по обжалване на административния акт по изменение на регулацията.

Изложени са допълнителни мотиви, че върху УПИ №... владението е осъществявано от праводателите на ответника А. С., впоследствие и от нея непрекъснато и необезпокоявано, повече от десет години, поради което е придобила процесната част от имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

С тези мотиви, предявеният установителен иск за собственост и съединения с него иск по чл. 537, ал. 2 ГПК са отхвърлени като неоснователни.

При тези решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, че формулираните от касаторите правни въпроси не са от обуславящо за изхода на спора значение и съответно не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване.

Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Въпросът е поставен в контекста на релевираните от касаторите оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че при постановяване на решението си в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и от фактическа страна е съобразил установените от тези доказателства релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно че праводателите на страните са притежавали правото на собственост върху съседните имоти в границите им по кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед №632 от 16.06.1975г.; че именно с имот в границите на този план е извършено разпореждането в полза на ответницата през 2007г., но при съобразяване на идентификационните данни на имота по одобрения междувременно кадастрален план на селото от 2000г.; че границите на предишния УПИ ІV-360 в кв. 35 по отменения кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., за които УПИ са издадени документите за собственост на ищеца, не били отразени и пренесени в сега действащият кадастрален план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-02-14-2272 от 29.12.2000г. на МРРБ, както и не са отразени и пренесени в сега действащият подробен устройствен план на [населено място], [община], одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008г. на общински съвет П.; че процесните 422 кв.м. към сега действащите планове са отразени така, тъй като при заснемането не били взети предвид кадастралните граници на плана от 1975г., а регулационната граница била изчертана по съществуващата на място ограда, без да е била изчертана кадастралната граница; че оградата между двата имота е поставена преди повече от 40 години и именно с нея съвпада кадастралната граница по плана от 2000г., както и регулационната граница по ПУП, одобрен през 2008г. Въз основа на свидетелските показания и съставения през 2021г. нотариален акт съдът е приел, че правото на собственост върху процесната реална част е придобито от ответницата по давност при действието на новия регулационен план, одобрен през 2008г. Всички доказателства следователно са обсъдени от въззивния съд и въз основа на тях са направени и съответните фактически констатации.

Действително правните изводи на въззивния съд по отношение възможността допусната грешка при изработването на действащия кадастрален план са непрецизни - прието е, че когато регулационният план е бил изменен по искане на заинтересовани собственици при действието на З. (отм.) и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена, без този извод да бъде съотнесен към конкретен момент във времето. Но тук следва да се отбележи, че съгласно заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Р. И. няма придаване по границата между парцел ІV-360 и парцел ІХ-360 при изработването на регулационния план, одобрен със Заповед №632 от 16.06.1975г., защото двата парцела са образувани от един общ имот. Именно към тази констатация би следвало да бъде отнесен изводът, че регулационният план, одобрен със Заповед № 632 от 16.06.1975г., следва да се счита приложен по отношение на вътрешната граница между парцел ІV-360 и парцел ІХ-360, още повече след като се установява, че по този план е било предвидено придаване на площи по регулация към парцел ІV-360 само от съседните имоти с пл.№359 и с пл.№358. Именно в такава хипотеза е постановено и посоченото от въззивния съд решение №222 от 04.05.2010г., постановено по гр.д.№136/2009г. на ІІ г.о. на ВКС.

Съответства на трайно установената практика на ВКС и изводът на въззивния съд, че изработването и одобряването на регулационния план следва да бъде извършено въз основа на данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на имотите според действащия кадастрален план. В този смисъл за съответстваща на практиката на ВКС и на данните по делото следва да се приеме и констатацията на въззивния съд, че регулационните линии между УПИ VІІІ-583 и УПИ ІІІ-582 по плана за застрояване и регулация от 2008г. съвпадат с имотните граници на имот с пл.№583 и имот с пл.№582 по сега действащия кадастрален план на селото от 2000г.

От съществено значение при извършването на преценката за наличието на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване обаче са изложените от въззивния съд допълнителни мотиви, че владението върху УПИ VІІІ-583, т.е. върху имота в границите му по последния регулационен план на [населено място] и по-конкретно върху спорната реална част с площ от 422 кв.м., е осъществявано от праводателите на ответника А. С., а впоследствие и от нея непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, поради което е прието, че ответницата е придобила процесната част от имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Тук следва да се отбележи, че владението върху спорната реална част е осъществявано от ответницата и нейните праводатели в период, през който тази реална част е включена в площта на УПИ VІІІ-583, т.е. в определените от регулационния план граници, за което в ЗУТ ограничения или забрани не са предвидени, от което е направен извод, че към настоящия момент именно ответницата се легитимира като собственик на спорната реална част. При тези данни следва да се приеме, че крайният извод на въззивния съд, че предявеният иск е неоснователен, съответства и на тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№ 8/2014г., т. 4, а именно, че тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост и съдът се произнася досежно наличието на грешка в кадастралната карта, като съобразява данните за принадлежността на правото на собственост върху спорната част към момента на постановяване на решението си. В мотивите към т. 3 на същото тълкувателно решение е проведено разграничение между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.), при който съдебната практика приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при разглеждането на който установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Само по изключение понастоящем правото на собственост се установява към минал момент, например в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик. С тази разяснения въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид обстоятелството, че макар и след одобряването на сега действащата кадастрална карта и сега действащия регулационен и застроителен план, ответницата е придобила правото на собственост върху спорната реална част и съответно притежава това право понастоящем, поради което, макар към момента на одобряването на кадастралната карта през 2000г. по отношение на местоположението на вътрешната граница между имоти с пл.№583 и пл.№582 да е била допусната грешка, към настоящия момент не е налице основание за нейното поправяне.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма.

При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производство по предявения иск за собственост, както и с трайно установената практика на ВКС.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите дължат на ответницата по касация направените от нея разноски в касационното производство, а именно сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение