Определение № 2205 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3743/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба срещу решение № 120 от 11.07.2022 год. по гр. д. № 61/2022 год. на Разградския окръжен съд, с което се обезсилва като недопустимо решение № 661 от 23.12.2021 год. по гр. д. № 911/2021 год. по описа на Разградския районен съд, постановено в производство по чл. 124 ГПК, в частите му, с които:

• се приема за установено по отношение на А. А. Т., че ищците З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К., са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 26 296 кв. м. /двадесет и шест хиляди двеста деветдесет и шест квадратни метра/, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *, [община], област Разград, в местността „.О.Б.“, по КККР, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № ***, при следните права: 1/30 ид. ч. за З. Х. А., 1/30 ид. ч. за Х. Х. З., 1/30 ид. ч. за Ф. Х. Т., 1/30 ид. ч. за Р. Х. К., 1/30 ид. ч. за А. А. З., 1/18 ид. ч. за М. Р. Д., 1/18 ид. ч. за С. М. Д., 1/18 ид. ч. за Г. М. Б., 1/6 ид. ч. за Х. И. Б., 1/18 ид. ч. за Н. М. К., 1/18 ид. ч. за Х. М. Щ. и 1/18 ид. ч. за Д. М. К.;

• се отменя на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти № 112, том 2, рег. № 1813, дело № 222 от 16.07.2015 год., на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – Разград, рег. № * на Нотариалната камара, издаден в полза на праводателите на ответника А. А. Т..

Въззивният съд е констатирал, че ищците /касатори в настоящото производство/ претендират да са съсобственици с ответника А. А. Т. на поземлен имот /нива/ в землището на [населено място], област Разград, с идентификатор *** и площ 26 296 кв. м. Позовават се на наследствено правоприемство от общия им наследодател Р. Х. Б., бивш жител на [населено място], починал на 19.03.1957 год., както и на решение № 48 от 10.03.1995 год. на ПК Ц. К. за възстановяване на земеделски земи в полза на наследниците му. Твърдят, че през месец май 2019 год. са узнали от съселяните си за това, че ответникът А. А. Т. е придобил 4/6 ид. части от посочената нива.

В мотивите си Разградският окръжен съд установява, че констативният нотариален акт за право на собственост № 112 от 16.07.2015 год. върху спорните 4/6 ид. части от процесната нива и други земеделски земи всъщност бил издаден не в полза на ответника, а в полза на неговите праводатели – родителите му А. и Ф. Т., които не са конституирани като страни в производството. Последните се разпоредили със спорните 4/6 ид. части от правото на собственост в полза на сина си А. Т. чрез дарение, обективирано в представения по делото нотариален акт № 36, том 2, рег. № 1117, дело № 111 от 22.05.2019 год. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – Разград, рег. № * на Нотариалната камара.

Според мотивите на решаващия съдебен състав, с оглед на изложеното се установява, че правото на собственост на ищците е засегнато не само от ответника А. Т., но и от неговите праводатели, в полза на които е бил издаден процесният констативен нотариален акт за собственост. Тъй като те не били посочени като ответници в производството, то се създавало опасност да бъде постановено друго решение срещу тях, с различен краен резултат по отношение установяване правото на собственост върху процесната нива. В тази връзка и след като се позовава на т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., въззивната инстанция е изтъкнала, че установителният иск за собственост трябва да бъде насочен както срещу приобретателя на вещта, така и против неговите праводатели. Следователно първоинстанционното решение е постановено по недопустим иск, като недопустима е и отмяната на издадения в полза на праводателите на ответника констативен нотариален акт, доколкото същите не са страни по делото.

Според касаторите, представлявани от общия им процесуален представител адв. М. Й., така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. В изложение към жалбата се позовават на противоречие и неправилна интерпретация на постановките на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год. по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост, когато същият е предявен единствено срещу правоприемника на имота, без по делото да са конституирани неговите праводатели, в полза на които е издаден констативен нотариален акт за собственост – основание за допускане на оспорваното решение до касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът А. А. Т. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, при проверка за допустимостта на настоящото производство намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

При изложените от въззивния съд съображения по предмета на спора, настоящият съдебен състав намира за обосновани въведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Констатира се противоречие с указанията по приложението на закона, обективирани не само в ТР № 4/2014 год., но и с тези в т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2012 год., както и с трайно установената практика по чл. 290 ГПК – напр. решение № 446 от 06.01.2011 год. по гр. д. № 475/2009 год., I г. о., решение № 135 от 10.07.2013 год. на ВКС по гр. д. № 61/2013 год., II г. о., решение № 82 от 10.12.2020 год. на ВКС по гр. д. № 4141/2019 год., I г. о.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.