Определение № 249 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1464/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба М. Р. С. срещу решение №245 от 22.03.2021 г. по в.гр.д.№3124/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №7067 от 18.10.2019 г. по гр.д.№636/2018 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Р. С. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от 21 .07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приложена неправилно и в противоречие с ППВС №4/68 г., поради което е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а и това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото обжалваното решение и подобни на него водят до регрес по отношение на правото. Ответникът по касация ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: 1. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медико-биологичен характер, установен от заключението на СМЕ - контузия на главата със сътресение на мозъка; охлузвания и разкъсно-контузни рани в лявата половина на главата, охлузване в дясна хълбочна област, контузия на дясната ръка в лакътната област и на лявото коляно с кръвоизлив в претеларната бурса; множествени охлузвания и малки разкъсни рани по ръцете и двата долни крайника, контузия и оток в горната трета на дясната предмишница; 2. Вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца - болнично за 4 дни без извършване на оперативни интервенции и домашно-амбулаторно лечение; 3. Продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ-30 дни, от които за период около 2 седмици ищецът е бил затруднен в елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от чужда помощ; 4. Липсата на проява на неврологична симптоматика и на остатъчни последици от претърпените травми, освен белези в областта на главата и крайниците, представляващи козметичен дефект; 5. Пълното възстановяване на ищеца и липсата на очаквани допълнителни болки и страдания за в бъдеще; 6. Възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 21 – годишен; 7. Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът; 8. Социално-икономическите условия в страната към 21.07.2017 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори е достигнал до извод, че сумата от 15 000 лв. е справедливото обезщетение, което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, като съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на решението с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането му не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Дори и да се приеме, че се поставя въпрос относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, то в случая не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед константната практика на ВКС и разясненията, посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. /наличието на които изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В единната и последователна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /която в случая не се твърди, а и установява/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,