Определение № 60272 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 263248/07.04.2021 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез юрк. Н. О., срещу определение № 260197 от 17.03.2021 г. на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 159/2021 г. за потвърждване на определение от 14.01.2021 г. на Хасковския районен съд по гр.д. № 1632/2020 г., с което е била обезсилена издадената спрямо Д. Г. К. като едноличен търговец с фирма „Випера – Димо Киряков“ заповед за изпълнение от 04.09.2020 г. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приетото от въззивния съд, че липсва правен субект, който да отговаря по соченото в заявлението основание. Поддържа се, че смъртта на физическо лице, чиято дейност функционира като едноличен търговец води до възникване на наследствено правоприемство. Заявява се, че в конкретния случай, наследниците не са предприели действия по заличаването на ЕТ, а напротив налице е споразумение, според което съпругата на починалото лице, поема търговското предприятие с фирма ЕТ „Випера – Димо Киряков“. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се поставят правни въпроси, но се твърди, че са налице специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като не се цитира и прилага практика на ВКС. При проверката за допустимостта на частната касационна жалба, предвид данните по делото, съставът на ВКС, III-то г.о. намира, че тя е в срок, изхожда от лице с активна процесуална легитимация и че е насочена срещу преграждащо по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение, попадащо в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпреки това жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК след като с нея по реда на обжалване се оспорва съдебен акт, постановен в производство по оценяем иск с цена до 5000 лв. Ищецът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК общо за сумата от 1 711. 56 лв., от която главница в размер на 1 500. 22 лв. и законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане в размер на 211. 34 лв. Независимо от правната квалификация на иска за главницата, предявените от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в условия на обективно съединяване, искове са два, като и с двата се търси осъждане на ответника за парично вземане. При обективно съединяване на искове меродавна за преценката за допустимост на касационния контрол е цената на всеки един от исковете поотделно, а съгл. чл. 69, ал.1, т.1 ГПК при иск за парично вземане, какъвто е настоящият случай, цената на иска съвпада с търсената сума. Съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване съдебните актове по въззивна дела с цена на иска до 5000 лв. Гореизложеното налага извод за недопустимост на частната касационна жалба, а и прави безпредметно обсъждането на въпроса за значението на цената на иск за главното вземане за допустимостта на касационното обжалване по отношение на иска за акцесорното вземане, каквото е това за лихва. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,