Определение № 4064 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез назначения от съда служебен адвокат, срещу решение № 154 от 23.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 265/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 273 от 12.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1974/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Н. Н. А. против Окръжен съд-Пазарджик иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателната дейност по гр. д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващо се в ограничаване на правото му на достъп до правосъдие и неразглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Има ли нарушение на основните начала на гражданския процес - състезателност, равенство между страните и установяване на истината, когато съдът, разглеждащ делото, не е упътил и указал на страна, поискала освобождаване от ДТ и разноски по делото, която е отговаряла на условията разписани в закона за предоставяне на правна помощ, но не е поискала ползването на правна помощ? 2.Бил ли е длъжен съдът, разглеждащ делото, да информира страната за възможността да ползва правна помощ, с оглед осигуряване на страните на равни процесуални възможности да участват в производството в защита на своите права и законни интереси? 3.Неизпълнението на разпоредбата на чл. 99 от ГПК може ли да се третира на плоскостта на отказ от правосъдие, вкл. по чл. 6, § 1 от Конвенцията и попада ли в предметния обхват на иска по чл. 2в от ЗОДОВ, касаещ съществено нарушение на Общностното право на Европейския съюз? 4.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса? 5.Следва ли общите норми на ЕКПЧ, в частност чл. 6, ал. 1 от конвенцията, да се счита за част от правото на ЕС?“ Ответната страна по жалбата – Окръжен съд-Пазарджик в предоставения срок за отговор, чрез административния ръководител, изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол по формулираните въпроси в жалбата. Поддържа се твърдение, че въпросите са формулирани некоректно, абстрактно и единствено с оглед поддържаната от касатора теза за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че въззивното решение е правилно и обосновано. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба от ищеца – Н. Н. А., подадена срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника – Окръжен съд-Пазарджик осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В обжалваното решение въззивният състав е посочил, че предявеният иск се основава на твърдения за нарушено право на справедлив и безпристрастен съд по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, във вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, в които норми се урежда право на съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Установил е, че изложените в исковата молба от ищеца твърдения са: че изтърпява наказание „Доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, като с решение № 133/10.04.2023 г. по в. гр. д. № 160/2023 г. Окръжен съд-Пазарджик е потвърдил изпълнителните действия, предприети от ДСИ при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд - Пазарджик, с които бил наложен запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи негови вземания по дела срещу ГД „Изтърпяване на наказанията“, обективирани в постановление от 31.01.2023 г. по изп. д. № 18/2023 г. на СИС при Районен съд – Пазарджик; че с това решение, което е окончателно, бил преграден пътят на ищеца за по-нататъшна съдебна защита и в резултат на това той е претърпял неимуществени вреди, тъй като поради наложения запор бил лишен от парични средства в мястото, където изтърпява наказанието си, а в същото време вместо да допусне поисканата от него правна помощ, съдът самоволно тълкувал оплакванията му и ограничил правото му на достъп до правосъдие; нарушен бил принципът за равнопоставеност на страните по делото по чл. 6 от ЕКПЧОС, доколкото всеки има право делото му да бъде разгледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, пред който всяка от страните трябва да има възможност да представи позицията си, доказателства във връзка с нея и равни условия за събирането им, всеки има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван пред съда, а на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие; спрямо ищеца било проявено нечовешко и унизително отношение, преживял силен стрес поради лишаването му от средства за набавяне на достатъчно храна и вещи от първа необходимост, гладувал, не можел да заспи и изпитвал силни негативни емоции. От фактическа страна въззивният съд е посочил, че от приложеното в. гр. д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик било видно, че делото е било разгледано от въззивен състав, състоящ се от трима съдии, от Окръжен съд-Пазарджик, съдията-докладчик е бил избран при спазване на принципа за случайния избор чрез одобрен от Висшия съдебен съвет софтуерен продукт измежду всички, разглеждащи този вид дела, а определените като членове съдии са такива от постоянния му съдебен състав, делото е било разгледано при спазване на процесуалните правила по ГПК в закрито съдебно заседание, преди което е била дадена възможност на всяка от страните да изрази становище и да представи доказателства, а спорът е бил решен в срок от 32 дни от постъпване на жалбата в Окръжен съд – Пазарджик. Като се е позовал на данните, съдържащи се в приложеното в. гр. д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, въззивният съд е констатирал, че Н. А. не е сезирал съда с молба за предоставяне на правна помощ по чл. 94 и сл. от ГПК, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, поради което е заключил, че не би могло да се приеме, че такава му е била отказана неоснователно. Допълнил е, че в производството Н. А. единствено е поискал по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от внасяне на такси и разноски поради липса на достатъчно средства за това, което искане е било уважено изцяло от съда. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, цитирайки разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, че Държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Позовавайки се на трайната и непротиворечива практика на СЕС, съдът е посочил, че предпоставките за да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на Съюза, са следните: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. От анализа на доказателствата е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС, предоставяща право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Обобщил е, че не са били нарушени гарантираните на ищеца от правото на Европейския съюз права и свободи, като делото му е било гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. При формиране на този извод съдът е съобразил и константната практика на СЕС, че отговорността на Държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт по същество като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи като например при допуснато очевидно нарушение на приложимото общностно право или когато е иззела компетентност, изрично възложена на орган на Европейския съюз. По отношение на предвидената в чл. 47 ХОПЕС възможност всеки да бъде съветван, защитаван и представляван пред съда, а на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, да бъде предоставена правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие, е посочил, че тази възможност е предоставена на преценката на страните по делото, които могат да я упражнят, ако желаят, а в правомощията на съда е да прецени дали са налице условията за това, само ако до него е отправено такова искане. Посочил е, че в настоящия случай, от събраните и обсъдени доказателства от приложеното гр. д. № 160/2023 г. е констатирал, че ищецът Н. А. не е сезирал съда с молба за предоставяне на правна помощ по чл. 94 и сл. ГПК. В заключение е посочил, че въз основа на всички събрани по делото доказателства достига до извода, че при разглеждане и решаване на спора от Окръжен съд-Пазарджик не е допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като липсата на една от предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата дава основание да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В обжалваното решение съставът на Апелативен съд-Пловдив е разгледал иск за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, като се е произнесъл по материалноправните предпоставки на претенцията по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - установено ли е при разглеждане на конкретното дело допуснато нарушение на правна норма на правото на ЕС и практиката на СЕС, даваща права на частноправни субекти при правораздавателната дейност по конкретния процес, за което държавата отговоря чрез органа, от чиито противоправни актове се претендира да са причинени вреди; достатъчно съществено и явно ли е това нарушение и понесени ли са от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение. От съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че при разглеждане на процесното дело ответникът Окръжен съд – Пазарджик не е допуснал нарушение на сочените в исковата молба норми на правото на ЕС, на правото на ищеца на справедлив съдебен процес, в проведеното съдебно производство са му били осигурени ефективни средства за защита, гарантиращи защитата и реализирането на правата и законните интереси на страните в процеса. Въпроси с № 1, 2, 3 и 5 не са от значение за тези решаващи правни изводи. Въпросите са свързани с оплаквания за нарушение на норми от вътрешното ни право, а не нарушение на правото на Европейския съюз. Следователно не е налице общата предпоставка. При този извод съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието или не на допълнителните основания, поддържани от касатора. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото определенията, на които жалбоподателят се позовава са неотносими към настоящото дело - в тях са разгледани хипотези по прилагане на чл. 95 и сл. от ГПК. По процесуалния въпрос № 4 за задължението на въззивната инстанция при разглеждане на делото да се произнесе по всички релевирани от жалбоподателя възражения, то отговорът е положителен. Безпротиворечива е практиката на ВКС, според която за въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор съществува задължение да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, /съблюдавайки ограниченията на чл. 269 ГПК/, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно решение на правния спор, с който е сезиран. В настоящия случай, въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Противно на твърденията на касатора въззивният състав е разгледал възражението му, обективирано във въззивната жалба, за нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно по този въпрос не е налице допълнителната предпоставка. Не се установява и наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в изложението липсва обосновка защо според касатора произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и няма как настоящата инстанция да се произнесе в тази насока. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, разноски на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,