Определение № 540 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1222/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. И. Г., И. А. Г. и С. А. Г. в качеството им на наследници на А. С. Г. против решение №27 от 23.03.2023г. по т.д. №9/23г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Община Приморско е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.Г. К. са посочили „правно основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК“. Заявено е общо, че с постановеното решение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси / неформулирани/ като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Направено е оплакване, че по отношение на разгледаното от въззивния съд възражение за прихващане БАС бил „ формирал вътрешното си убеждение в откровено нарушение на чл.12 ГПК“. Направен е извод, след общите оплаквания за неправилност на акта, че в „трайната съдебна практика и доктрината категорично се приема че вътрешното убеждение не се формира произволно, а било подчинено на съдопроизводствените правила, чието нарушение винаги било съществено“. Посочено е решение на ВКС.Развити са пространно доводи за неправилност на решението и изводите на състава, така квалифицирани и от страната. В заключение кратко е заявено, че направените констатации в мотивите били „ очевидно неверни и неправилни и в противоречие на категорично установено фактическо положение и приложимите правни норми, което водело до очевидна неправилност на решението, в частта му относно възражението за прихващане.“Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Те, чрез пълномощника си, не са формулирали правен въпрос, а съгласно чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Липсата на правен въпрос съставлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване по поддържаното основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Извън това, и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторите, не са изложили каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. Този извод се налага, от това, че лаконичното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК не обосновава такъв извод, след като липсва изложение по предпоставките на посочените основания. В тази връзка общото твърдение за противоречие с решения на ВКС, респ. ВС при липса на конкретен въпрос, разрешен противоречиво с такива решения изрично посочени и разгледани, не съставлява валидно въведен допълнителен критерий, а и приложените актове са неотносими към разглеждания случай, тъй като третират различни искове, с вземания от различен характер, при различно въведена фактическа обстановка. Страната не обосновава и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносими към тази фаза на производството са оплакванията за неправилност на акта и предпоставките по чл.281 ГПК, които дори и основателни не водят до установеност на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато решението до касационно обжалване. Касаторите, чрез пълномощника си са поддържали и основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, чрез твърдението, че констатациите на съда били „очевидно неверни, неправилни и в противоречие на категорично установени фактически положения“, без да се конкретизират тези общи оплаквания. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на страната са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 1800лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение