Определение № 48 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 152/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на В. Д. – старши инспектор в ТД Б. като процесуален представител на КПКОНПИ срещу определението на Апелативен съд Б. № 495 от 20.07.2020г. по ч. гр. д. № 203/2020г., с което е потвърдено Определение №706/21.02.2020 г., постановено по гр.дело №360/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е спряно производството по делото на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК до произнасяне от СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр.дело № 3406/2016 г. на СГС, по което образувано дело С-234/2018 г. и по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр.дело №704/2017 г. на СГС, по което образувано дело С-319/2019 г. на СЕС. Според касатора определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за липса на основание за спиране на производството по делото. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Според касатора е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК по въпроса „Следва ли да се спре производството, ако друга юрисдикция в ЕС е отправила преюдициално запитване по въпрос от обуславящо спора значение и СЕС е допуснал запитването?“ Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по частната жалба „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД и „Соларпро Холдинг“ ЕАД в подадени чрез адв. А. Г. от САК писмени отговори вземат становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Ответникът по частната жалба „Алфа Финанс Холдинг“ АД, в подаден чрез адв. Ст. К. от САК писмен отговор, взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Ответниците по частната жалба Г. и И. П., в подаден чрез адв. Г.А. от САК писмен отговор, също вземат становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С обжалваното определение БАС е оставил без уважение частната жалба на КПКОНПИ срещу Определение №706/21.02.2020 г., постановено по гр.дело №360/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК до произнасяне от СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр.дело № 3406/2016 г. на СГС, по което образувано дело С-234/2018 г. и по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр.дело №704/2017 г. на СГС, по което образувано дело С-319/2019 г. на СЕС. Въззивният съд е взел предвид, че производството по делото е образувано по предявени от КПКОНПИ срещу Г. и И. П., „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“ ЕАД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД искове с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм/, вр. с §5, ал1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на стойност 198 927 389,22 лв., че са заявени от ответниците възражения за недопустимост и неоснователност на исковете поради липса на пряка връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и имуществото и за съответствието на ЗОПДНПИ (отм.); и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС, както и за наличие на предпоставките по чл. 628 ГПК, тъй като по поставените въпроси, които са от значение за спора по делото, са отправени от СГС преюдициални запитвания до СЕС по посочените две дела. Въззивният съд е приел, че чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на искането производството по делото се спира по силата на чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК и се възобновява след произнасянето на СЕС. Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички съдилища и учреждения на РБ на основание чл. 633 ГПК. Това означава, че при отправено искане от един национален съд и пред друг съд на държава-членка се поставят същите въпроси, вторият съд трябва да спре производството пред себе си на основание чл. 633 вр. с чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК, тъй като е безпредметно и от него да се изисква да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният в изложението на касатора въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с многобройната, трайна и непротиворечива практика на ВКС / обективирана в множество съдебни актове – пример: в определенията по гр. д. № 411/2017 г. ІV ГО, по ч. гр. д. № 631/2019 г. ІV ГО, по ч. гр. д. № 23/2020 г. ІV ГО, по ч. гр. д. № 143/2020 г. ІІІ ГО, по ч. гр. д. № 1413/2020 г. ІІІ ГО, по ч. гр. д. № 3117/2020 г. ІІІ ГО и други/, според която, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631, ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-членка; след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС. Настоящият състав напълно споделя тази практика и не намира никакви основания за изменението й. Не е налице и противоречие с даденото от ОСГТК по ТР № 8/2013 г. разрешение, което е неприложимо в случая – то следва от разпоредбата на чл. 292 ГПК, която се отнася само до ВКС с оглед функцията му по уеднаквяване на практиката по прилагането на закона чрез постановяването на тълкувателни решения. В случая спирането не е във връзка с образувано тълкувателно дело, а във връзка с дело, образувано по преюдициално запитване, като задължението за това по чл. 631, ал. 1 ГПК се отнася до всеки съд, който е отправил или трябва да отправи запитване. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето ГО,