Определение № 3952 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. К. П. и Т. П. П. чрез общия им пълномощник адв. Н., и на „Фор Груп 73“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез същия адвокат срещу решение № 1202 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 1424/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по жалбите М. Т. К. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 829 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 11443/2021 г. на Районен съд – Варна за прогласяване нищожността на договора за замяна от 07.07.2021 г., материализиран в нотариален акт № 51/07.07.2021 г. на нотариус И. О. с рег. № 561 на НК, с който И. К. П. и Т. П. П. са прехвърлили на „Фор Груп 73“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] 1 кв. м. от собствените им 58. 75 кв. м. ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 235 кв. м, а в замяна на това „Фор Груп 73“ ЕООД прехвърлило на П. движима вещ – комплект части за вграждане ТЕСЕ – казанче, крепежи, изол. и бутон BASE лъскав хром, придобита с фактура 05.07.2021 г., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД – като привиден и прикриващ договор за покупко – продажба; обявен е за действителен сключеният между ответниците (П. и „Фор Груп 73“ ЕООД) договор за покупко – продажба, с който първите са прехвърлили на дружеството 1 кв. м. от собствените им общо 58. 75 кв. м. ид. ч. от гореописания имот срещу цена от 227. 50 лв., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД и 3/ допуснато е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска на М. Т. К. срещу И. К. П. и Т. П. П., ищецът да изкупи 58. 75 кв. м. ид. ч. от подробно посочения по – горе съсобствен поземлен имот в [населено място] срещу цена от 13 365. 63 лева, договорена по симулативен договор за замяна, обективиран в нотариален акт от 07.07.2021 г. и прикриващ договор за покупко-продажба, и по действителен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 52/07.07.2021 г. на нотариус И. О. при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила ищецът заплати на ответниците П. сумата, съставляваща продажната цена.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството пред Варненския районен съд е образувано по повод предявени от М. Т. К. срещу И. К. П., Т. П. П. и „Фор Груп 73“ ЕООД съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за замяна, сключен на 07.07.2021 г. и обективиран в нотариален акт № 51/2021 г. на нотариус И. О., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба; 2/ с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване действието на прикритата действителна сделка, и 3/ с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване в полза на ищеца на 58. 75 кв. м. от процесния поземлен имот, при действителните условия – за цена от 13365. 63 лв. От фактическа страна е прието за безспорно, че ищецът и ответниците П. към 07.07.2021 г. са били съсобственици на процесния поземлен имот при квоти от по 4/16 ид. ч. за всеки от тях (т.е. за К. и за П.). Установено е, че на 26.09.2014 г. всички съсобственици на имота, сред които и страните по делото, сключили предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, по силата на който учредили на строителя „Акропол - Билд“ ЕООД право на строеж върху собствения им недвижим имот срещу задължението на строителя да извърши за своя сметка строителство на жилищна сграда, разположена върху имота при описаното в договора разпределение на имотите. Констатирано е също така, че на 07.07.2021 г. И. и Т. П. прехвърлили на „Фор Груп 73“ ЕООД само 1 кв. м. от собствените им 58. 75 кв. м. ид. ч. от имота, целият с площ от 235 кв. м, при данъчна оценка на прехвърлената част 61. 88 лв., като в замяна на прехвърлените ид. ч. от недвижим имот „Фор Груп 73“ ЕООД прехвърлило на П. движима вещ – комплект части за вграждане ТЕСЕ – казанче, крепежи, изол. и бутон BASE лъскав хром, на стойност 227. 50 лв. Договорът за замяна бил обективиран в нотариален акт № 51/07.07.2021 г. на нотариус И. О.. С договор за покупко - продажба, сключен в същия ден (07.07.2021 г.) и оформен с нотариален акт № 52/07.07.2021 г. на нотариус И. О., И. и Т. П. продали на „Фор Груп 73“ ЕООД 57. 75 кв. м. ид. ч. от процесния недвижим имот, целия с площ от 235 кв. м. Направен е извод, при препращане и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК, че атакуваният договор за замяна е нищожен като привиден, тъй като страните по него не са имали волята да бъдат обвързани от това съглашение. Прието е, че действителната воля на страните по него не кореспондира с явно оформената, а по същество волята на страните е била да сключат договор за продажба на притежаваните от П. ид. ч. от правото на собственост върху имота. Тези безспорно установени факти по делото, съпоставени с поредно извършените договори - за замяна на 1 кв.м. ид. ч. и за продажба на останалите 57.75 кв.м. ид. ч., между същите страни, в един и същ ден, с поредни актове, при един и същ нотариус и въз основа на едни и същи документи, в систематичен порядък според въззивния състав обосновават сигурен извод за привидност на оспорения договор за замяна. Прието е, че действителната воля на страните по него не кореспондира с явно оформената, а по същество волята на страните е била да сключат договор за продажба на притежаваните от П. ид. ч. от имота. Развити са доводи при очертаната установена хронология на осъществяване на релевантните по спора факти процесната замяна има характер на симулативна сделка. Чрез нея е прехвърлена една незначителна част от имота и посредством извършването й е преодоляно ограничението по чл. 33, ал. 1 ЗС чрез въвеждане на едно трето лице в съсобствеността като страните по тази сделка са имали воля и целели в действителност последиците на продажбеното правоотношение и то на целия обем от правата си. Прието е, че са налице условията за валидност на прикрития договор за продажба, поради което следва да се прогласи нищожността на договора за замяна и обяви действието на прикрития действителен договор за продажба. Вследствие на последното съдът е заключил, че са налице условията за допустимо упражняване на правото на съсобственика по чл. 33, ал. 2 ЗС – при доказана съсобственост; продажба на ид. ч. от съсобственик; липса на писмени доказателства за предложение отправено от съсобствениците – продавачи до съсобственика – ищец и предявяване на конститутивния иск за изкупуване в преклузивния срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите П. поставят правни въпроси, които твърдят да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните питания имат следното съдържание:

1. „Привиден ли е договор за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот в случаите, когато на същата дата, между същите страни и пред същия нотариус е сключен и договор за покупко-продажба на идеални части от поземления имот?“;

2. „Представлява ли доказателство, установяващо привидността на договора за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот, обстоятелството, че така сключените две сделки (замяна и покупко-продажба) са изповядани с поредни актове на нотариуса и въз основа на едни и същи документи – кадастрални скици и данъчна оценка?“;

3. „Представлява ли доказателство, установяващо привидността на договора за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот, обстоятелството, че след сключването му (но преди вписване на исковата молба), приобретателят на обсъжданата идеална част от 1 кв.м. по същия договор се е разпоредил с правото си на собственост върху нея в полза на трето лице?“;

4. „Обуславя ли съвкупността от обстоятелствата в посочените по-горе въпроси, единствен и несъмнен извод за наличие на привидност на процесната сделката за замяна?“;

5. „В случаите, когато свидетел предоставя сведения, получени от трето за спора лице, съдържащи твърдения за обсъждано между това трето лице и страна по делото намерение за извършване на продажба на собствен на последната имот, или за наличие на евентуално намерение у страна по делото за продажба на такъв имот, представляват ли така предоставените от свидетеля сведения доказателство за привидност на сключена с участието на тази страна сделка за замяна на идеална част от имота, имайки предвид, че предоставените от свидетеля сведения не касаят и не засягат пряко или косвено конкретната сделка за замяна?“;

6. „Свидетелските показания, предоставящи информация за предходно заявено намерение или идея на страна по делото относно извършване на продажба на недвижим имот на трети лица, представляват ли доказателство за привидност на последващо сключена от същата страна сделка за замяна на идеална част от този имот, имайки предвид, че предоставените от свидетеля сведения не касаят и не засягат пряко или косвено конкретната сделка за замяна?“;

7. „При установяване на правнорелевантни факти относно привидност на сделка със свидетелски показания, следва ли въззивният съд да вземе предвид и да обсъди в решението си начина, по който свидетелят е узнал за тези факти при преценката за тяхната обективност и достоверност?“.

По поставените първи четири въпроса касаторите обосновават искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по тях липсва относима съдебна практика. По петото, шесто и седмо питане се поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. на IV г.о., решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 3719/2018 г. на I г.о. и решение № 126 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 1911/2020 г. на III г.о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят „Фор Груп 73“ ЕООД аргументира предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правни въпроси, които счита да са обусловили правната воля на въззивния съд, а именно:

1. „Привиден ли е договор за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот в случаите, когато на същата дата, между същите страни и пред същия нотариус е сключен и договор за покупко-продажба на идеални части от поземления имот?“;

2. „Представлява ли доказателство, установяващо привидността на договора за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот, обстоятелството, че така сключените две сделки (замяна и покупко-продажба) са изповядани с поредни актове на нотариуса и въз основа на едни и същи документи – кадастрални скици и данъчна оценка?“;

3. „Представлява ли доказателство, установяващо привидността на договора за замяна на 1 кв.м. идеална част от поземлен имот, обстоятелството, че след сключването му (но преди вписване на исковата молба), приобретателят на обсъжданата идеална част от 1 кв.м. по същия договор се е разпоредил с правото си на собственост върху нея в полза на трето лице?“;

4. „Обуславя ли съвкупността от обстоятелствата в посочените по-горе въпроси, единствен и несъмнен извод за наличие на привидност на процесната сделката за замяна?“;

5. „В случаите, когато свидетел предоставя сведения, получени от трето за спора лице, съдържащи твърдения за обсъждано между това трето лице и страна по делото намерение за извършване на продажба на собствен на последната имот, или за наличие на евентуално намерение у страна по делото за продажба на такъв имот, представляват ли така предоставените от свидетеля сведения доказателство за привидност на сключена с участието на тази страна сделка за замяна на идеална част от имота, имайки предвид, че предоставените от свидетеля сведения не касаят и не засягат пряко или косвено конкретната сделка за замяна?“;

6. „Свидетелските показания, предоставящи информация за предходно заявено намерение или идея на страна по делото относно извършване на продажба на недвижим имот на трети лица, представляват ли доказателство за привидност на последващо сключена от същата страна сделка за замяна на идеална част от този имот, имайки предвид, че предоставените от свидетеля сведения не касаят и не засягат пряко или косвено конкретната сделка за замяна?“;

7. „При установяване на правнорелевантни факти относно привидност на сделка със свидетелски показания, следва ли въззивният съд да вземе предвид и да обсъди в решението си начина, по който свидетелят е узнал за тези факти при преценката за тяхната обективност и достоверност?“;

8. „Запазват ли трети лица правата върху недвижими имоти, придобити от приобретател по привидно съглашение преди вписване на иска за установяване на привидността? Задължен ли е съдът да обсъди събраните в този смисъл по делото доказателства и да съобрази решението си с тях?“;

9. „При наличието на доказателства по делото, установяващи наличие на валидно придобити от трето лице права на собственост върху част от недвижим имот преди вписване на исковата молба по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, вр. чл. 17 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, правилно ли е въззивният съд да постанови решение, с което да допусне (да потвърди допускането на) изкупуване в полза на ищеца и по отношение на частта от имота, придобита от това трето лице?“.

Първите седем въпроса са идентични по съдържание с питанията, поставени от касаторите П. и предпоставките за допускане на касационен контрол по всички от тях се припокриват с вече изложените от последните – иска се селектиране на жалбата по въпроси от едно до четири вкл. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по въпроси пет, шест и седем – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с поддържано отклонение с практиката на ВКС, обективирана във вече посочените от П. решения. По въпроси осем и девет пък се твърди противоречие с решение № 50120 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 71/2022 г. и решение № 87 от 02.02.2021 г. по гр. д. № 1266/2018 г., и двете по описа на I г. о. на ВКС.

Касационен контрол и по двете жалби не следва да се допуска.

На първо място, поставените от касаторите въпроси от първи до седми включително, които са идентични по съдържание в изложението към двете касационни жалби (както вече се изтъкна), нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не удовлетворяват общо основание за достъп до касация. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение, като самите въпроси са фактически – т. е. отговора по тях предполага обсъждане на доказателства. Същите са привързани към оплакванията на касаторите за неправилна оценка на фактите по делото във връзка с установената привидност на договора за замяна и чрез тях се изрязва несъгласието им с извода за основателност на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. По своето естество така повдигнатите въпроси съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК ), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията й (по чл. 288 ГПК ). В последната касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационен контрол по повод на тях не може да се допусне.

Искането за селектиране на касационната жалба на „Фор Груп 73“ ЕООД и по останалите повдигнати от него въпроси в изложението (извън тези от 1 до 7 вкл.) – т.е. по осми и девети въпрос, е неоснователно. В обжалваното решение не са излагани съображения и доводи за права на трети лица върху недвижимия имот, придобити от приобретателя по привидно съглашение, преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността и съответно запазват ли се тези права. Ето защо, питанията нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение и не осъществяват обща предпоставка за селектиране на касационната жалба. Както се посочи по-горе, липсата на поставен релевантен правен въпрос с обуславящо изхода на спора значение е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Не се откриват предпоставки за достъп до касация и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновано от касатора „Фор Груп 73“ ЕООД с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В обобщение, по жалбите на касаторите не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за селектиране на тези жалби не може да се удовлетвори.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.