Определение № 1185 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1875/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. К. Г., против решение №256 от 28.07.2023г. по т.д. №175/23г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба-„ Юробанк България“АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П. С. е заявил, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС, като е възпроизвел и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В подкрепа на това си разбиране е посочил, че „спорът и неговото разрешаване били от изключително житейско значение“. Поставил е въпросите – 1/ „ Какви са квалифициращите признаци на понятията „Кредитополучател“, „ съдлъжник „ и „ поръчител“, 2/“Има ли съответното лице качеството на кредитополучател при положение, че не е установено получаването и ползването на сумите по кредита по какъвто и да е начин от това лице“ и 3 |/ „ Какво е качеството ми по конкретния Договор за потребителски кредит". “Лаконично е заявено, че страната счита обжалваното решение за неправилно, като са развити кратки общи оплаквания за това. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос може да бъде приет за релевантен, доколкото касае конкретни правни изводи на въззивния съд, въпреки общото му формулиране. По този въпрос,обаче, касаторът не е развил, каквито и да било доводи по допълнителен критерий. За да е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, същият следва да посочи решения на ВС, респ. ВКС, с които тези понятия са дефинирани по начин, различен от този на въззивния съд. Липсата на такива посочени актове, прави и неустановено това основание. По т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани с дадената дефинитивност на основанието с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Общото оплакване за неправилност на акта и значението му от житейска гледна точка са ирелевантни спрямо това основание. Вторият поставен въпрос не е релевантен. Той не само не е относим към решаващ извод на състава, но и съдържателно е основан на правно необоснованото разбиране за взаимовръзка между ползване на кредита и задължаването по него. Третият поставен въпрос е фактически, а не правен, като свързан с конкретното доказване по спора. Извън това, следва да се отбележи, че и по тези два въпроса касаторът не е посочил каквото и да било по допълнителния критерий Оплакванията за неправилност и необоснованост на акта, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон, заявени лаконично от страната също са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Или, липсва общо основание и защитен допълнителен критерий, поради което касаторът не обосновава извод за наличие основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение