Определение № 60402 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Е. С. и Р. К. С. срещу решение № 69 от 14.05.2021 г. по в.гр.д.№ 242 от 2020 г. на Разградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 216 от 27.07.2020 г. по гр.д.№ 689 от 2019 г. на Разградския районен съд /поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 2267 от 11.09.2020 г. по същото дело/ за извършване на делба по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение на два дяла на допуснатото до делба дворно място с площ от 1104 кв.м., находящо се в [населено място], общ.Ц. К., обл.Р., [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор 27156.501.230 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20 от 23.03.2026 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в който се намират няколко сгради- индивидуална собственост на съделителите /сграда с № ....- собственост на А. Е. С. и Р. К. С. и сгради с № 1, 2, 4, 5 и 6- собственост на Б. А. Д. и Л. М. Д./.

В касационната жалба се твърди, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС / т.1, б.“д“ от ППВС № 2 от 1982 г., решение № 45 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 3666 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 227 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 316 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 265 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4692 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 2585 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 600 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 66 от 19.07.2017 г. по гр.д.№ 3499 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:

1. За да се извърши делба на съсобствен парцел с намиращи се в него две или повече самостоятелни сгради, необходимо ли е да има завършена процедура по чл.201 от Закона за устройство на територията с издадена заповед за изменение на плана за регулация ?

2. Може ли да се извърши делба чрез разпределение на дялове по реда на чл.353 ГПК, когато обособяването на дяловете е без съгласувано становище на органите на общинската администрация и липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето ?

3. При преценка на допустимостта на делбата на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост, следва ли да се преценява състоянието на имота и неговия градоустройствен статут към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството ?

Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса:

4. Допустимо ли е съдът да извърши делба като отнема /отчуждава/ част от съсобствеността на едни от съделителите и я предава на другите съделители ?

В писмен отговор от 20.07.2021 г. ответниците по жалбата Б. А. Д. и Л. М. Д. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за извършване на делбата на недвижимия имот чрез разпределението му по реда на чл.353 ГПК на два дяла, съобразно заключение на вещо лице /дял 1 на А. Е. С. и Р. К. С., включващ имот с идентификатор ..... с площ от 679 кв.м., с построената в него сграда № 3 и дял 2 на Б. А. Д. и Л. М. Д., включващ имот с идентификатор ..... с площ от 425 кв.м., с построените в него сгради № 1, 2, 4, 5 и 6/, въззивният съд е приел, че доколкото страните имат различни квоти в съсобствеността, то извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно. Тъй като имотът е реално поделяем на два дяла, най-удачен способ за извършване на делбата е разпределението на дяловете по реда на чл.353 ГПК. Приел е, че това разпределение следва да се извърши по вариант 1 от депозираното пред въззивната инстанция заключение на съдебно-техническа експертиза.

Счел е за неоснователно искането на съделителите А. Е. С. и Р. К. С. разпределението да се извърши по вариант 2 от това заключение /според който част от сграда № 2, индивидуална собственост на съделителите Б. А. Д. и Л. М. Д. попада в дела на съделителите А. Е. С. и Р. К. С./, тъй като тази сграда е индивидуална собственост на Бедиха Д. и Л. Д.. Според съда, при приемането на този вариант би се стигнало до недопустима намеса в правото на собственост по отношение на конкретната сграда.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /За да се извърши делба на съсобствен парцел с намиращи се в него две или повече самостоятелни сгради, необходимо ли е да има завършена процедура по чл.201 от Закона за устройство на територията с издадена заповед за изменение на плана за регулация ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика и с разпоредбата на чл.201 ЗУТ, преди да постанови решението си за извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, въззивният съд е изискал становище от общинската администрация за поделяемостта на имота; Главният архитект на общината е дал положително становище за разделянето; съделителите са внесли проекти за изменение на действащия план за регулация /по двата предложени от вещите лица варианта/ и Кметът на [община] с нарочни заповеди № 79 от 17.03.2021 г. и № 83 от 19.03.2021 г. е допуснал изработването на проекти за изменение на подробния устройствен план и плана за регулация за ПИ с идентификатор 27156.501.230- чрез разделянето на този имот на два дяла /два УПИ/ и по двата предложени от вещите лица по делото варианта. Съгласно чл.201, ал.3 ЗУТ, заповедта за изменение на плана за регулация ще влезе в сила и ще се приложи едва след влизане в сила на съдебното решение за делба.

2. По втория поставен въпрос /Може ли да се извърши делба чрез разпределение на дялове по реда на чл.353 ГПК, когато обособяването на дяловете е без съгласувано становище на органите на общинската администрация и липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето ?/ също няма противоречие с посочената практика на ВКС. Както се приема в съдебната практика, и в настоящия случай съдът е изискал и е получил положително становище на общинската администрация за разделянето на имота на два дяла, а тъй като не се дели жилищна сграда на две и повече жилища, инвестиционен проект за това разделяне не е необходим.

3. Третият поставен въпрос /При преценка на допустимостта на делбата на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост, следва ли да се преценява състоянието на имота и неговия градоустройствен статут към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството ?/ не би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносим към обжалваното решение за извършване на делбата. Въпросът касае допустимостта на делбата на дворно място, застроеното със сгради-индивидуална собственост- въпрос, който вече е разрешен между страните с влязлото в сила решение по допускане на делбата и не може да се пререшава с решението по извършване на делбата.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд по четвъртия поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да извърши делба като отнема /отчуждава/ част от съсобствеността на едни от съделителите и я предава на другите съделители ?/ поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, поставеният от касаторите въпрос не е свързан с неясна или непълна правна уредба, която да се налага да бъде тълкувана от ВКС. Видно от разпоредбите на ГПК, в частта му за особеното исково производство за съдебна делба, при всеки един от способите за извършването на делбата, за да се прекрати съсобствеността, се отнема /отчуждава/ от съсобствениците част или целия делбен имот: при изнасянето на имота на публична продан се отнема /отчуждава/ от съсобствениците целия имот в полза на купувача по тази продан, независимо дали той е съделител или трето на съсобствеността лице; при възлагането по чл.349 ГПК се отнемат /отчуждават/ срещу парично уравнение на дела им идеалните части на съсобствениците, на които не се възлага делбения имот; при тегленето на жребий и разпределението на съсобствения имот по реда на чл.353 ГПК съсобствеността на съделителите върху ид.ч. от имота се трансформира в индивидуална собственост върху реални дялове, като при несъответствие в стойността на дяловете се присъжда парично уравнение.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността, Закона за устройство на територията и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение