Определение № 599 от 02.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 366/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ОБЩИНА П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 25 от 19. 01.2011 год., по т.д.№ 442/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 13 от 18.02.2010 год., по т. д. № 64/2009 год. в частта за отхвърляне на предявените от „ М. -2000” Е., [населено място] искове: по чл.82 ЗЗД за разликата над сумата 29 572.90 лв. до сумата 44 572.90 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7347.34 лв., при условията на чл.271, ал.1 ГПК, е осъден касатора, в качеството му на ответник по спора, да заплати на ищеца още 15 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по сключено между страните споразумение от 15.06.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.12.2006 год. до окончателното и изплащане, както и 7347.63 лв. – мораторна лихва върху главницата от 44 572.90 лв. за периода 15.08.2005 год.- 05.12.2006 год., заедно с деловодни разноски за двете инстанции от 9 196.15 лв. С касационната инстанция е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и допълнително приложение към нея приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по определените за значими въпроси на материалното право – за плащане на подобрения в нает имот от наемодател на наемател и за плащане на обезщетение по споразумение,което е нищожно, като подписано от лице без надлежна представителна власт. Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС са цитирани и приложени: ППВС № 6/74 год. и ТР № 85/ 02. 12. 1968 год.,по гр.д.№ 149/68 год. на ОСГК на ВС. Допълнително в приложението към касационната жалба, чрез посочените съдебни актове на отделни състави на ВКС - казуална практика на касационната инстанция- решения: № 1167/02.08.1999 год., по гр.д.№ 2062/98 год.; № 623 от 29.03.2004 год., по гр.д.№ 1067/2003 год. на ІV-то г.о.; № 92/ 97 год. на ІV-то г.о. и № 402 от 20.06.2005 год., по т. д. № 687/ 2004 год. на І т.о., касаторът явно е обосновал по отношение на формулираните материалноправни въпроси и приложението на селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Становището си е мотивирала с неотносимост на поставените правни въпроси към решаващите правни изводи на въззивния съд, както и с отсъствие на разрешен от Пловдивския апелативен съд правен въпрос, идентичен с разгледаните в цитираната задължителна и казуистична практика на ВКС. Основателността на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК страната е отрекла, поради съществуващата яснота и пълнота на приложимите правни норми и създадената съдебна практика. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената въззивна жалба, Пловдивският апелативен съд, сезиран с обективно кумулативно съединени искове – главен по чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение / споразумение от 15.06.2004 год./ и акцесорен иск за мораторна лихва, основан на чл.86, ал.1 ЗЗД, въз основа на събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, е приел за доказано наличието на пряка причинна връзка между договорното неизпълнение на ответната Община, поела да съхранява вещите на наемателя си – ищцовото ТД и след прекратяване на облигационната връзка помежду им и претърпените от последното вреди, изразяващи се в разпиляване на оборудването му, изградените декоративни елементи и други подобрения, които негативни имуществени последици са били предвидими, към момента на пораждане на задължението. Конкретният размер на дължимите суми въззивната инстанция е съобразила със заключението на изслушаните две технически експертизи и на в.л – художник - декоратор, като по отношение на декоративните елементи и другите подобрения, на осн. чл.272 ГПК е препратила към мотивите на първостепенния съд. За претенцията свързана с оборудването и неговото неизвестно за ищеца местоположение, след сключване на процесното споразумение, решаващата инстанция е счела, че доколкото от ангажираните гласни доказателства е безспорно, че същият, чрез своя представител, въобще не е имал осигурен какъвто и да било достъп до имота към посочения в исковата молба период, релевантен за спора, а ответникът именно след датата на постигнатата договореност след прекратяване на наемното правоотношение, е извършвал ремонтни дейности в помещението за съхраняването му, то е налице за основани ангажиране договорната отговорност на последния за обезвреда, съобразно законовото правило на чл.82 ЗЗД. Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че първият от поставените въпроси, който освен това е и твърде непрецизно формулиран, не може да обоснове наличието на общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол, тъй като е неотносим към крайния изход на спора. Видно от въведения с исковата молба спорен предмет и очертан и с дадените с влязлото в сила отменително решение № 783/2009 год., по възз.т.д.№ 235/ 2008 год. на П. задължителни за ПОС указания относно правното основание на предявените искове, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, въззивният съд нито е бил сезиран, нито е разрешил въпроса за заплащане на извършени от наемателя подобрения в наетия имот – т.е. искова претенция заявена от държател срещу собственика на имота, в който случай единствено така формулираният правен въпрос би бил значим за крайния правен резултат по конкретното дело и биха намерили приложение разпоредбите на чл.72, чл.74 ЗС, към които последни е изцяло относима и цитираната от касатора както задължителна съдебна практика- ППВС № 6/74 год., така и казуална практика на ВКС,явяваща се, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС от значение единствено за селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Не обосновава приложното поле на касационното обжалване и вторият поставен от жалбоподателя правен въпрос. За да отрече основателността на въведеното от ответника възражение за нищожност на процесното споразумение, поради неподписването му лично от кмета, като законен представител на Общината - ответник въззивният съд, се е позовал на надлежно оправомощената със заповед № 1151/09.06.2005 год. именно от кмета, комисия. Следователно разрешаването на втория поставен от касатора въпрос е в резултат на суверенната преценка на въззивния съд на доказателствения материал по делото. Като част от императивно възложената от законодателя на същия правораздавателна функция, правилността на тази преценка е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но ирелевантна за предпоставките за допускане на касационния контрол, тя не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, дори и да е евентуално процесуално незаконосъобразна. Ответната по касационната жалба страна е претендирала заплащане на деловодните разноски за производството по чл.288 ГПК, които при този изход на делото в касационната инстанция следва да и бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в размер на сумата 1 350 лв. – половината от договорената и реално внесена сума от 2 700 л.в., според договор за правна защита и съдействие от 25.03.2011 год., сключен с адв.Б.С., без разграничение на отделните етапи на производството пред ВКС по предприетото от насрещната страна касационно обжалване. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК