Определение № 2979 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М. и И. М. Л., чрез адв. Р. А. и адв. С. К., срещу решение № 119 от 20.05. 2024 г., постановено по възз. гр. дело N° 251/2022 г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260015 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г. на Районен съд- Кюстендил, с което е признато за установено по отношение на М. И. М. и И. М. Л., че В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. са собственици на жилище- апартамент с площ 83.00 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на [населено място], както и на прилежащото му мазе с площ от 4 кв.м. и на 1/3 ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху мястото, като ответниците М. И. М. и И. М. Л. са осъдени да предадат на В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. владението върху имота. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следния правен въпрос: „Явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник, спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е осъществено преди завеждане на иска?" Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 120 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 376/2017 г., II г. о. и решение N 50041 от 2.08.2023 г. по гр. д. № 1685/2022 г., I г. о. В срок не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт №124, н. д. №124/2004г. К. Л. И. е дарил процесния апартамент на сестрите си В. Л. Ш. и Ц. Л. Ж., както и на племенницата си Ц. Р. С., при равни права. Ц. Л. Ж. е починала на 20.02.2015 г. и нейни наследници по закон са ищците Г. С. Ж. и Д. С. А.. Прехвърлителят К. Л. И. е починал на 21.04.2019 г. Съдът е посочил, че на 28.08.2019 г. А. Х. М. е призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот / нотариален акт №109, н.д.№309/2019 г./. На 01.11.2019г. с нотариален акт №7, н. д. № 407/2019 г. А. М. е учредила право на ползване върху гореописания недвижим имот в полза на ответника И. Л., а с нотариален акт №8, н. д.№408/2019 г. от същата дата е продала този имот на малолетния М. М., действащ чрез свое баща и законен представител И. Л.. С влязло в сила решение № 260084/14.10.2020 г. по гр.д. № 455/2020 г. на РС- Кюстендил е признато за установено по отношение на А. М., че ищците в настоящото производство са собственици на процесния имот и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт №109, н. д. №309/2019 г. При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за основателност на иска по чл.108 ЗС. Изложени са мотиви, че ищците основават правото си собственост на основание договора за дарение от 2004г. Твърденията на ответника М. М. са, че е собственик на основание давностно владение, като към упражняваното владение от датата на сключване на договора за покупко – продажба от 09.11.2019г. присъединява и владението на праводателката си А. М. от 01.06.2009г. Изложени са мотиви, че с влязло в сила решение № 260084 от 14.10.2020г., по гр.д. № 455/2020 г. на РС- Кюстендил е отречено правото на собственост на праводателката на ответниците върху спорния имот, т.е. учредено е право на ползване и е закупен имот от несобственик. Съдът е приел, че няма спор, че от 09.11.2019г. ответниците са започнали да осъществяват фактическа власт върху имота, като от свидетелските показания се установява, че ответниците не са знаели, че А. М. не е била собственик на имота, доколкото според свидетелите тя е демонстрирала владелчески действия по отношение на същия, предвид на което и е направен извод, че върху имота е установено добросъвестно владение, но към датата на подаване на исковата молба - 08.02.2021г. не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.2 от ЗС петгодишен срок и ответникът М. М. не то е придобил по давност. Съдът е счел, че не може към осъществяваното от него владение да се присъедини владението на праводателката му А. М.. В тази връзка са изложени мотиви, че с влязлото сила решение по гр.д. № 455/2020 г. на РС – Кюстендил е формирана сила на присъдено нещо по отношение на А. М., че ищците са собственици на имота и е отречено правото й на собственост и предвид разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ГПК влязлото в сила съдебно решение, постановено по иска на ищците срещу праводателя по сделката А. М. има действие и по отношение на ответниците, тъй като те имат качеството на правоприемници по силата на договора за покупко- продажба. Направен е извод, че към момента на сделката продавачът не е бил собственик на твърдяното от него давностно владение и следователно към владението на ответника М. М. не може да се присъедини владението на праводателката му А. М., поради което и доколкото не е изтекъл 10 годишният давностен срок, той не е могъл да го придобие по давност. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора правен въпрос :„Явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник, спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е осъществено преди завеждане на иска?". Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е от обуславящо значение за решаващите му изводи, като по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 120 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 376/2017 г., II г. о. и решение N 50041 от 2.08.2023 г. по гр. д. № 1685/2022 г., I г. о. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение