Определение № 50769 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. К. и С. В. К. срещу решение №.20/10.01.22 по г.д.№.1801/21 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.261410/22.04.21 по г.д.№.9011/20 на РС Варна, ХVІІс., за осъждане на касаторите да платят солидарно на основание чл.59 ЗЗД 5580лв. обезщетение за ползване на собствен на ищцата имот в [населено място] за периода 5.06.18-17.06.19, ведно със законната лихва, считано от 30.07.20 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна А. В. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че безспорно между страните са водени и приключили дела /№.1588/18 и №.2154/13 на В./, по които сделката с процесния имот, по която ответниците са приобретатели, е прогласена за нищожна /недействителна на основание чл.42 ал.2 ЗЗД по отношение на наследодателката на ищцата/ и те са осъдени да предадат владението му и да заплатят на А.П. обезщетение за лишаване от ползване за предходен период /21.12.17-5.06.18/; през процесния такъв /5.06.18-17.06.19/ ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота; средният пазарен наем за същия възлиза на 5580лв. От правна страна съдът е намерил, че елементите от фактическият състав на чл.59 ЗЗД - обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, общ факт/и, от които произтича обедняването и обогатяването, липса на основание за това и на друг път за защита, са налице. Безспорно ищцата е собственик на процесния имот по наследство, а ответниците са упражнявали фактическа власт върху него през предявения период. Същевременно не е установено между страните да са съществували и други отношения, които да имат за последица разместване на имуществени блага помежду им – поради което ищцата не разполага с друг иск, с който да претендира процесната сума. Възраженията, че ответниците притежават друг недвижим имот, не са подкрепени с доказателства, а са и неотносими; дали са имали качество на добросъвестни владелци и стойността на направените от тях подобрения също не са предмет на настоящото съдебно производство. Само за пълнота е отбелязано, че с влизане в сила на решението относно недействителността на договора по нот. акт №.24/13 са заличени както самата сделка, така и правните й последици – заличени са с обратна сила както правото на собственост на ответниците, така и правното основание за осъществяваната фактическа власт. Разпоредбата на чл.70 ал.1 ЗС изисква владелецът да е получил фактическата власт над вещта на правно основание, годно да го направи собственик, за да е добросъвестен; след като правното основание е отпаднало ex tunc, такова липсва изначално и полученото въз основа на него владение остава обикновено /т.е. ответниците са недобросъвестни владелци от самото установяване на владението върху имота/; с ППВС 6/74 приобретателят на недвижим имот по унищожен, развален или отменен по чл.227 ЗЗД договор е приравнен на добросъвестния владелец единствено по отношение на извършените в него подобрения, но той не се ползва от другите права на добросъвестния владелец, между които и правото на задържане. Поради това доводът, че ответниците, като добросъвестни владелци, са имали основание за задържат имота докато им върнат цената и им се заплати увеличената стойност на същия, е намерен за несъстоятелен. Отразено е, че през процесния период те са го ползвали без основание и по този начин са спестили пазарен наем, а ищцата е била лишена от възможността да получава граждански плодове-поради което и й се дължи обезщетение в определения от вещото лице размер. Според ППВС 1/79 в хипотезата на чл.59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имущество. След като не е дала съгласие за ползване на имота, на ищцата се дължи обезщетение от деня, когато вземането е станало изискуемо - без да е необходима покана от кредитора. Не е установено и между нея и ответниците да са съществували и други отношения, които да имат за последица разместване на имуществени блага помежду им – поради което ищцата не разполага с друг иск, с който да претендира процесната сума. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса: „Подобрителят, страна по вещно-прехвърлителен договор, станал недействителен по чл.42 ал.2 ЗЗД, поради това, че представителната власт е отпаднала с обратно действие във времето преди сключването на договора, при липса на потвърждаване на същия, приравнен на добросъвестен владелец във връзка с възникналите облигационни отношения относно подобрения в имота, освен правото да бъде обезщетен като недобросъвестен, разполага ли и с правото да задържи имота до заплащане именно на тези подобрения?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК не са налице. Изложението на касаторите не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният въпрос е конкретен фактически, а не общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно същият не е свързан с решаващата воля на съда и обстоятелствата по делото, респективно няма самостоятелно значение за изхода на спора. Въпросите относно евентуални подобрения в имота са ирелевантни и са предмет на отделно дело /2888/20, РС Варна/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 700лв. платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,