Определение № 832 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1299/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Р. Х. срещу определение № 1712 от 29.06.2023г. по в.ч.гр.д. № 1638/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 663 от 27.02.2023г. по гр.д. № 1215/2022г. на Софийски градски съд.

С определението на първоинстанционния съд е прекратено, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на касатора срещу „Резон“ ООД за установяване на факта на нарушение на авторското му право върху кръстословица с публикуването й в брой 174 (2527) от 13.09.2010г. на издавания от ответното дружество вестник „София днес“, тъй като публикуването на кръстословицата е без знанието и съгласието на Г. Р. Х. и без обозначаване на неговото авторство. От състава на Софийски градски съд е възприето, че искът е идентичен с този, предявен от „Резон“ ООД срещу Г. Р. Х. по т.д. № 804/2021г. на Окръжен съд – Велико Търново за установяване, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г. Р. Х. няма авторско право върху кръстословицата, поради това, че тя не е произведение, което е обект на такова право по чл. 3 от ЗАПСП - съставянето й не е в резултат на творчески труд, а на готови компютърни програми. Налице, според състава на Софийски градски съд, е субективен идентитет между делата, както и обективен идентитет - исковете са установителни и произтичат от еднакви факти – наличие или не на авторско право, съответно наличие или не на нарушение. Разглеждането на иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП по реда на бързото производство (чл. 310, ал. 1, т. 3 от ГПК) е без значение.

Изводите за идентичност на исковете са споделени от Апелативен съд – София, потвърдил прекратителното определение. Според този съд предмет на делото пред Окръжен съд – Велико Търново са искове на „Резон“ ООД за признаване за установено, че касаторът не е автор на кръстословицата, а предмет на делото пред Софийски градски съд - установителен иск на касатора за признаване, че е автор на кръстословицата, при което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, като по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено. Обективен идентитет е налице, когато в едно от делата се иска установяване на определено право, а с второто се претендира да се установи, че правото не съществува.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Неправилно е прието, че между предявените искове има обективен идентитет, тъй като вторият иск е за установяване на авторско право. Искът пред Окръжен съд – Велико Търново е отрицателен установителен – да се установи, че касаторът не е автор. Искът пред Софийски градски съд е положителен установителен за установяване на нарушение на авторското право при използването на произведение. Да си автор на произведение и да са нарушени правата ти при използването на това произведение са различни неща. Въззивният съд не е обсъдил възраженията и аргументите на страните, което е процесуално нарушение.

Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да се допусне до разглеждане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 45 от 09.07.2020г. по т.д. № 1437/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Едно и също нещо ли са по смисъла на ЗАПСП „авторство на произведение“ и „нарушение на авторското право при използване на произведение“?

2. Идентични ли са исковете за установяване на авторство и за установяване на нарушение на авторско право, когато са между едни и същи страни и предмет е едно и също произведение?

3. Идентични ли са от обективна страна установителен иск по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за установяване на авторство и установителен иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за установяване на нарушено авторско право?

4. Налице ли е тъждество между предмета и вида на търсената защита при двата вида искове, изложени в предходните въпроси?

5. Могат ли да бъдат разглеждани едновременно два иска между едни и същи страни, единият от които е за установяване на авторство, а другият е за нарушение на авторското право върху едно и също произведение?

Според касатора по посоченото т.д. № 1437/2019г. Върховният касационен съд е приел за разглеждане искове за установяване на авторство и за установяване на нарушение на авторско право и не е намерил проблем в тяхното едновременно предявяване, както и има противоположни решения по всеки от исковете – единият е уважен, а другият – отхвърлен, от което е очевидно, че те не са приемани за идентични и че могат да бъдат разглеждани едновременно, дори когато не са между едни и същи страни. Така обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.

Допускането на касационно обжалване на основание точното прилагане на закона, според касатора, е поради това, че ако обжалваното определение на Апелативен съд – София влезе в сила, би се създала разнопосочна съдебна практика, която обективно затруднява точното прилагане на закона.

Касаторът счита въззивното определение и за очевидно неправилно поради неправилно определения от въззивния съд характер на иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

От насрещната страна по жалбата „Резон“ ООД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран от касатора въпрос. Въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд по обжалваното определение. Този съд не е излагал съображения относно понятията „авторство на произведение“ и „нарушение на авторското право при използване на произведение“, нито такива правни изводи са обусловили изводите на съда за недопустимост на исковото производство. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос от значение за изхода на делото е този, който е част от правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд.

Останалите формулирани от касатора процесуалноправни въпроси по същество са идентични. Уточнени и конкретизирани с оглед правомощията на касационния съд, те са в смисъл дали са идентични иск за установяване (оспорване) на авторско право и иск за установяване на факта на нарушение на авторското право, когато исковете са водени между едни и същи страни и авторското право има за обект едно и също произведение.

Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел такава идентичност, прекратявайки производството по иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на касатора на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК поради това, че авторското му право е оспорвано от ответника с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в по-рано образувано исково производство.

Налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на определението с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора.

Съгласно решение № 45 от 09.07.2020г. по т.д. № 1437/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. е било отменено въззивно решение по в.гр.д. № 568/2018г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отхвърлен, освен другото, иск за установяване на факта на нарушението на авторско право върху технически проект и делото е било върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. При служебна проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, включително за обстоятелства по чл. 126, ал. 1 от ГПК, не е било допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която авторското право върху техническия проект е било признато. В тази част въззивното решение е влязло в сила и връщането на делото е било за произнасяне само по установителния иск за факт, при признатото като съществуващо авторско право.

Предвид практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 126, ал. 1 от ГПК при разглеждането и решаването на иск за установяване (оспорване) на авторско право и иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушението на това право, съответно приемането му за допустимо, частната касационна жалба по делото е основателна.

Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от тази практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска в случаите, предвидени в закон. Установителният иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП е един от тези изрично предвидени в закон искове. ЗАПСП въздига изрично в предмет на установителен иск факт на нарушение на авторско право. Негов петитум е установяване на нарушението, конкретизирано по време, място и начин на извършване, а основание – изложени в исковата молба твърдения за съществуване на авторското право с носител ищецът и неговото нарушаване.

Искът за установяване съществуването или несъществуването на авторско право по чл. 124, ал. 1 от ГПК, допустим винаги при правен интерес от такъв иск, не е идентичен с иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Основание на положителния и тъждествения му отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК са обстоятелствата, обосноваващи възникването на правото, а петутим - установяването или отричането на авторското право като субективно право върху определен тип нематериално благо - произведение на литературата, изкуството и науката (чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП), съответно отричане на отделно правомощие от състава на това право – имуществено или неимуществено. Субективното авторско право е абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено.

В случая в исковото производство пред Апелативен съд – Велико Търново е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на авторско право на касатора върху конкретна кръстословица, поради това, че произведението не е резултат на творческа дейност и не е обект на авторскоправна закрила, а по делото пред Софийски градски съд – иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за установяване на факт на нарушение на авторското право на касатора – ищец върху кръстословицата чрез публикацията й в издаван от ответника вестник – нарушение на имущественото право на касатора да разреши използването на произведението от други лица срещу възнаграждение (чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от ЗАПСП), съответно неимущественото право при използването да бъде посочено неговото име (чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАПСП). Не се касае за висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане (чл.126, ал. 1 от ГПК), тъй като основанието и петитума при тези искове са различни, а за връзка между делата по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – авторското право е преюдициално за предмета на делото по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и съществуването му обуславя основателността на иска за установяване на неговото нарушение.

С оглед изложеното обжалваното въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на делото по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП следва да бъде отменено като неправилно, с връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е имало основание за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

При допуснатото касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите на касатора, касационният съд не се произнася относно твърденията на касатора – ищец за очевидна неправилност на обжалваното определение, съответно за основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Воден от горното съдът