Определение № 67 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2800/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” против решение № 305/17.09.2024 г. по в.гр.д. № 437/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение по гр.д. № 951/2022 г. на Районен съд – Пазарджик за осъждане на агенцията да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 7 745,94 лева - регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” на лек автомобил “БМВ” с [рег.номер на МПС] за вреди, настъпили в резултат от произшествие от 10.11.2017 г., при което автомобилът се е сблъскал с диво животно - чакал, намиращо се на пътното платно на АМ “Тракия”, км 77+800, заедно с лихва за забава за периода 28.08.2019 г. - 17.12.2020 г. в размер на 1 028,49 лева, и законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното й плащане. Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. От третото лице – помагач “Автомагистрали” ЕАД не е постъпил отговор на касационната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като прецени данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца застраховател против АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 380,91 лева – регресна претенция за застрахователно обезщетение, с плащането на което застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника причинител на увреждането, 25 лева – ликвидационни разноски, и 1 118,45 лева – лихва за периода от 28.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Съгласно формираната актуална практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, обективирана в определение № 493/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 177/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 178/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., и определение № 2166/31.07.2024 г. по ч.т.д. № 1073/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., в основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено съгласно сключения предшестващ застрахователен договор. Поради това и доколкото спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл.1, ал. 1, т. 6 ТЗ, делото следва да се определи като търговско. Разглежданият случай е точно такъв. При съобразяване на горецитираната практика на ВКС, следва да се приеме, че спорът е търговски, защото правата са породени от договор за имуществено застраховане и плащане на обезщетение по същия. При цена на така предявения иск под законоустановения праг за касационна проверка на търговски дела от 20 000 лева, се налага изводът, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, е без значение, тъй като за допустимостта на разглежданата жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ответникът по касация претендира разноски по делото, но не представя доказателства за извършването на такива, поради което и не му се присъждат за настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,